Ивелина Иванова: Всеки има в себе си един мъничък клоун

Ивелина Иванова е актриса на свободна практика в Париж. Работи съвременен и уличен театър, както и клоунада, която е много популярна във Франция. Интересува се и от социалния ефект на своята професия, затова става един от артистите, които правят специален деня на децата във френските болници. Тя посещава децата в онкологичното отделение на една от най-големите парижки болници "Робер Дебре". Ивелина е възпитаник на варненската френска езикова гимназия "Фредерик Жолио-Кюри" и единственото й желание е било да продължи да учи театър. Родителите й обаче са против, а и не я приемат в НАТФИЗ, така тя се озовава в Париж като студент по  "Лингвистика и семиология" в Сорбоната, но когато идва време за магистратура избира да пише за театър и разбира, че тази страница в живота й не е затворена. Приемат я в театралното студио Витри, в Париж, продължава в школата на френския актьор и педагог Жан Пол Денизон, работил със знаковия за британското театрално и филмово изкуство Питър Брук. След това завършва магистратура "Театър" в Сорбоната.  Ваканцията й във Варна това лято беше посветена на артистична изява и за най-новия проект на групата архитекти "Ре-аниматорите", част от тях също френски възпитаници. Тя проведе интервюта с жители на варненския кв.Конфу за развитието на квартала им, който много се промени след пробива на бул.Васил Левски, а след това влезе в ролята на техен гид разказвайки им споделените положителни и отрицателни отзиви. Архитектите превърнаха една от пасарелките в артистично пространство за ден, демонстрирайки идеята, че градът трябва да се развива повече в удобство на хората в него. За Радио Варна актрисата Ивелина Иванова разказа още:

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Ивелина Иванова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Повечето артисти във Франция са многопластови, понеже там са много малко щатните артисти. Работя с най-различни трупи, правя както клоунада (във Франция е много известна), детски, съвременни и улични представления.

Като казахте клоунада се сещам, че в България ваши колеги артисти-клоуни започнаха да правят в някои болници кратки представления за деца, за да ги зарадвеат. Вие също имате подобен опит, как стигнахте до детското онкологично отделение в парижката болница "Робер Дебре"?

Много ме интересува социалният аспект на всяка една професия. Болницата е много тъжно място, особено за деца, когато трябва да престоят малко по-дълго време. Но във Франция в почти всички детски отделения има всякакъв тип артисти. Сама намерих асоциация, която търси такъв тип артисти. Отначало не знаех дали това ще е най-подходящата форма за мен, защото не бях убедена, че ще издържа на напрежението, все пак става въпрос за онкологично отделение. Но децата всъщност са си деца независимо, че са в болница. Те имат нужда да бъдат забавляване и най-вече да играят за да забравят, че са в болничното пространство. На мен страшно много ми харесва да се превъплъщавам в различни роли в отделенията.

Дават ли ви някаква професионална провокация от това, което предварително сте замислили да им покажете?

Да, с такива деца не може да се представя просто едно представление, което предварително си подготвил. Те много често не са в състояние да гледат дълго време, понякога дори не могат да станат от леглата си, така че при тях има едно постоянно преизмисляне, на игра, подход. За мен работата в онкологичното отделение определено беше изключително обогатяваща.

Какво ви престои когато се върнете в Париж?

Имах няколко представления, които бяха анулирани, заради Ковид 19 и карантината. Театрите в Париж вече отвориха, така че искрено се надявам ... Имах едно представление с клоунада за възрастни.

Ракажете ни за това представление.

По принцип всеки има в себе си един мъничък клоун, който се е скрил и с минаване на годините все повече се скрива, скрива, скрива. Работата на нас артистите, които се занимаваме с клоунада е да го открием това малко клоунче, да го развием, да го направим много голямо и да му дадем пространство да се развива. Защото една част от този клоун е детето в нас, вярата му в доброто, че всичко е възможно и в същото време детинската наивност и детинските проблеми.  За разлика от театъра клоунът е много близо до самия човек, който играе. Клоунът не е отделен персонаж, той е друг и в същото време е теб. Той е и двете.

Как приемате обстановката в света в момента?

Сега я приемам по-добре, защото се намирам във Варна и морето е на 10 минути от мен. Беше ми доста по-трудно в Париж и бях затворена в един апартамент и имах право да излизам само по един час на ден. Искрено се надявам, че нещо в нас ще се промени, когато всичко това свърши. Надявам се да е по-бързо.

В каква посока обаче се променя светът, хората...?

Според мен с тази наложена карантина си дадохме сметка, че границите не са така отворени, както си мислихме и също, че Skype или Zoom не ни сближават толкова, колкото си мислим.

Правите ли дългосрочни планове или държите на фокус предимно настоящето?

В моята професия се налага да имам дългосрочни планове, защото представления и репетиции се планират от доста дълго време. Сега плановете се наложи да бъдат променени, може би е за добро. Така че продължавам да си правя дългосрочни планове и се опитвам с усмивка да приемам промените по тях.