Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Александър Кашъмов: Българските институции все още нямат култура на информационна прозрачност

Снимка: БГНЕС

В много държави по света се глобява институцията, отказала информация. За съжаление, предвидените в българския закон глоби за конкретен служител или длъжностно лице, все още са прецеденти. Проблемът не е в ефективността на глобите, а в това, че те не се налагат. Това е както негатив, така и възможност, каза ръководителят на правния екип на Програма Достъп до информация Александър Кашъмов в интервю за предаването „Позиция” на Радио Варна.

Куп министерства, агенции и общини получиха номинации за антинаградите „Катинар” и „Вързан ключ” на Програма Достъп до информация. Защо се получи такава гора от номинации?

Тази година, на 28 септември, Денят на правото да знам навършва пълнолетие, става на 18 години. Той е признат от ЮНЕСКО, миналата година – и от ООН, и вече се празнува в целия свят. Даваме обшо шест награди; четири от тях са положителни – за журналист, гражданин, НПО и институция, и две – негативни. Едната е „Катинар” – за институция, която не изпълнява задълженията си по Закона за достъп до обществена информация, и другата – „Вързан ключ”, за смешен, абсурден случай на отказ, отговор. Тази година сред номинираните са Министерството на правоъдието, Агенцията за ядрено регулиране, общини, някои от които са групово номинирани, като Гоце Делчев, Етрополе, Калояново, Родопи, и индивидуално номинирани, като Столична община или Община Варна. Имаме номинации за Народното събрание, за СДВР – за отказ на информация относно прилагането на сила във връзка с протестите. От една страна, тази година е по-разбунена за обществото, гражданите, демокрацията, а може би институциите, въпреки че в България има вече 20 години работещ закон, не толкова че не са научили как да изпълняват задълженията си по него, а по-скоро нямат т. нар. култура на прозрачност, която в една демократична държава би трябвало да бъде налице. Тази година имаме казуси, в които едно, да речем, Министерство на правосъдието, оглавявано от ексминистъра, отказа повторно да предостави инфрмация за паметните бележки, водени по време на срещите, свързани с Механизма за партньорство и проверка, прилаган от Европейската комисия спрямо България и Румъния. След като съдът задължи МП да даде информация, тя беше отново отказана. Подобен беше случаят с Агенцията за ядрено регулиране, която, след като беше осъдена да предостави информация от съществено значение, за да разбере обществото какви дългоживущи радионуклеиди ще се съхраняват в националното хранилище за радиоактивни отпадъци, не предостави такъв достъп и продължава да не го предоставя. Тези случаи са лакмус за това, че в настоящия момент не може да говорим за върховенство на закона в България и за правова държава в нейния пълен обем. Това е криза не само на институциите, но и на обществото и на неговото ръководство, защото в демократичното общество правата на гражданите трябва да бъдат уважавани, а законът и съдебните решения трябва да бъдат съобразявани от другите институции. За МВР тази година имаме прецеденти – да се изпълнява много точно съдебно решение, и в резултат на това виждаме международния отзвук по случая с върнатите гюленисти. Това разкритие стана възможно, благодарение на ЗДОИ и на съда, който осъди МВР да даде документите. Съвсем друг е въпросът, защо се допускат такива политики, такова поведение в нарушение на закона? Но точно това е голямото оръжие, което представлява ЗДОИ – чрез него гражданите, журналистите, НПО разкриват афери, закононарушения и съответно, се търси сметка на управляващите за това, как използват властта?

В раздела Антинагради има „Вързан ключ” за най-абсурдно решение по ЗДОИ. Може ли да дадете пример?

Палитрата на номинациите е пъстра – Отношението на Държавната агенция за българите в чужбина към електронните заявления, Инспекторатът към ВСС, който се бори със зъби и нокти да покрие постановеното по случая ЦУМ-гейт, кметът на община Ивайловград, дежурният номиниран – МОСВ, и болниците, които отказаха да дадат информация на журналистката Венелина Попова за даренията на г-н Пеевски и неговата фирма. По моя информация, г-жа Попова получи отговори и копия от договори единствено от ВМА, която се ръководи от председателя на НОЩ.

Как се процедира в ситуация, в която институция отказва информация и след решение на съда?

Има палитра от ходове. Законодателството дава инструменти в ръцете на хората, трябва да знаем как да ги използваме. Едната възможност е от Административния съд, който е постановил решението, да бъде поискана глоба на тази институция. Друга възможност, когато са налице данни за съзнателно неизпълнение на съдебно решение, е сезиране на Прокуратурата. Третата възможност...във всяко министерство съществува Инспекторат, чиято работа е да се бори със закононарушенията. Винаги съществува подозрението, че гарван гарвану око не вади, не може една подчинена дирекция да накаже, образно казано, министъра, но това е законова процедура, която трябва да използваме, за да видим ефективна, или не е тя. Свидетели сме на криза в не една институция; една от тях е Народното събрание, което е сред номинираните. Част от работата на НС е парламентарният контрол и възможността да извика министър, който да отговаря за това, защо не се спазва определен закон. Ако НС беше наистина работеща институция, това щеше да бъде способ да се притисне изпълнителната власт да изпълнява закона.

За съжаление, когато се водят съдебни битки за такава информация, вината не е персонална и когато евентуално се стигне до глоба, тя не се плаща от лицето, отказало тази информация, а от институцията, чийто бюджет се попълва от държавния.

Любопитно е, че в много държави по света действително се глобява институцията. Според българския закон следва да бъде глобяван конкретният служител или длъжностно лице.

Стига ли се до това?

Стига се, имало е такива казуси и прецеденти – по времето на Тройната коалиция беше глобен министърът на вътрешните работи, но въпреки че глобата е персонална, тя може да се изпише под друга форма от бюджета на институцията, така че съответното длъжностно лице да получи тези пари и да ги внесе.

Получава се парадокс – гражданите плащат глобата на институцията, която отказва информация на същите тези граждани.

Така е, но ние би могло да се оплакваме от това, ако имахме множество случаи на глобени в институциите и виждаме, че този способ не работи. Случаят у нас обаче не е такъв – глобените са много малко, изобилстват докладите на държавната администрация, на Министерски съвет, според които броят на служителите, глобени за неизпълнение на закона, е нула, т.е. проблемът не е в ефективността на глобите, а в това, че те не се налагат. Това е както негатив, така и възможност, т.е има накъде да се върви. И в година като тази, в която имаме случаи на флагрантно неизпълнение на служебни задължения, има основания да се направят всички опити за задействане на системата и да видим дали, в крайна сметка, служителите ще се радват на параван?

Подробностите чуйте в интервюто на Жоро Бекяров с Александър Кашъмов:







Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Йончо Цолов от Врачанско - най-дълголетният българин, живял 130 години

Това съобщи културният антрополог д-р Росен Гацин. По време на теренна експедиция в Северозападна България е открит смъртният акт на столетника, както и неговият надгробен паметник в село Лик, Врачанско. Родствениците на Йончо Цолов от Пеловския род - Георги Пеловски, Диана Пеловска, Гергана Николова, Йончо Пеловски, Георги Димитров - се..

публикувано на 13.09.24 в 08:05
Иво Инджов

Иво Инджов: Политиците да си напишат домашното по-добре, а не да предлагат промени в избирателната система

Снощи изтече срокът за регистрация на партиите и коалициите за участие в предсрочните парламентарни избори на 27 октомври. „Кризите в ДПС, както и в БСП, поставят много въпросителни относно това как би изглеждал новия парламент. Не допускам, че ДПС-тата няма да участват в изборите. В какъв вариант – тепърва ще стане ясно“. Това каза за..

публикувано на 12.09.24 в 10:49

Деменцията и болестта на Алцхаймер - все по-често срещани при напредване на възрастта

През месец септември в цял свят се говори повече по темата за превенция на заболяването Алцхаймер и синдром като деменцията. На 21.09. в Морската градина във Варна ще се проведе скрининг на хора, желаещи да се подложат на няколко въпроса относно евентуално заболяване или синдром, обясни за Радио Варна проф. д-р Ара Капрелян – началник на..

публикувано на 12.09.24 в 08:05

Във Варна започва XX-ият Световен анимационен фестивал

Във Варна започва XX-ият Световен анимационен фестивал. Той се открива на 11 септември във ФКЦ - Варна. Официалното закриване и връчването на наградите ще бъде на  15 септември 2024 г. Тази година Световният фестивал на анимационния филм - Варна има своето юбилейно 20-то издание. Събитието има за цел да запознае родната публика с най-доброто от..

публикувано на 11.09.24 в 08:10
Зеленият морски двор на Варна

Д-р Явор Ченков: Доброто развитие на детето е програмирано още преди раждането от начина на живот и взаимоотношенията на родителите

„Зеленият морски двор на Варна“ e финалист в международния конкурс за наградите Triple E за 2024 г. Екипът от специалисти в ранното детското развити е един от петте финалисти в категорията „Инициатива за ангажиране на общността на годината“ и са единствените номинирани в целия конкурс от Източна Европа и Балканите!  Triple E са глобално..

публикувано на 10.09.24 в 07:00

Дует Ритон представят концерт-спектакъла "Елате ни на гости" във Варна

Легендарният дует Ритон гостува във Варна на 9 септември. Концерт-спектакълът ще е в Летния театър от 20 часа с групата "Ангелите на Ритон". Събитието е част от турнето им "Елате ни на гости" , което започна през март и ще продължи до 16 октомври. Цялото интервю с дует Ритон чуйте в прикачения звуков файл.

публикувано на 09.09.24 в 08:00

Кристиана Димчева: Идеите в името на нашите деца ни обединяват днес

С „Празничен разказ“ Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ - Варна, отбелязва две знаменателни дати в историята ни – Съединението на Източна Румелия с Княжество България (6 септември) и Независимостта на България (22 септември). Изложбата се откри на 4 септември 2024 г. Тя проследява знакови събития от изграждането на българската държавност...

публикувано на 06.09.24 в 08:05