Да "прекрачиш" Луда Камчия

Всяка сутрин - в дъжд, пек, вятър, мъгла или сняг, Пламен Попов се отправя по пътеката, която води до р. Луда Камчия под моста в родното си село Бероново, за да замерва нивото на реката, която де факто захранва с питейна вода областите Варна и Бургас. Прави това от повече от 15 години, откакто е наблюдател към Националния институт по хидрология и метеорология - клон Варна (НИМХ).

В съботния ден - на 10 октомври по обед, нивото показва 98 см.

Два дни по-рано, равнището беше 72 см., беше колкото ручейче и можех спокойно да я прецапам без да се намокря, казва Попов, докато указва реперите със скалата, по която мери. Два от тях са забити в реката, защото освен надземната ѝ част, която е видима, реката има и подземна част. Реперите на практика са забити до дъното ѝ, допълва Попов.

Към 13 октомври 2020 г., според официалните справки на МОСВ (може да следите нивото на "Камчия", както и на останалите язовири в страната тук), е с наличен полезен обем от 41.9 млн. куб. м. вода от общо 233,5 млн. куб.м. Пак според МОСВ, месечно за питейни нужди водата за област Варна е ограничена до 2.5 млн. куб.м., а за област Бургас - на 3.5 млн. куб.м. вода.

Съгласно предоставената справка от ВиК-Бургас за състоянието на яз. „Камчия“, постъпилият приток в язовира на 13 октомври е 0,012 куб.м./сек.. Притокът е значително по-малък от размера на дневния разход, който е 2,164 куб.м./сек. Само за ден - от 12 до 13 октомври, от яз. "Камчия" са се разходвали 246 хил.куб.м., съобщават от МОСВ.

Иначе казано, от яз. "Камчия" излиза 180 пъти повече вода, отколкото влиза, т.е. малко повече от 0,5% е количеството на водата, която се влива в язовира, спрямо изтичащата се в посока яз. "Цонево" вода.

Ръкавът на яз. "Цонево", който формално в официалните документи все още се води с някогашното си име "Георги Трайков", в района на с. Аспарухово все повече заприличва на по-широка река - от онези, познати не толкова отдавна.

"Слез да видиш! Няма го! Изчезва...", така описват ситуацията и част от постоянните жители на селото, които помнят далеч по-добри времена.

Измежду напуканата от пресъхването пръст, на калта и тинята, които се увеличават с по-няколко сантиметра всеки ден, е обрасла сочна трева, храсталаци с човешки бой, че дори и камъш. На моменти кравите, които пасат, са повече от хората, които се "дивят" на пресъхващия "до дъно" язовир.

Добре изорани пътища указват докъде стигат колите, а малки лодки, които някога са плавали във водите на язовира, стоят на десетки метри от настоящите му граници. Изоставени от собствениците си. Ръждясващи, напомнящи за времето, когато водата в Луда Камчия и в язовирите "Камчия" и "Цонево" не беше само спомен.