Арх. Христо Топчиев: Нека варненската общественост реши, високи сгради навсякъде или обособени в определена зона

Високите сгради във Варна пораждат високи страсти. И не защото до сега не е имало такива в морската столица. Страстите дори не касаят въпроси свързани както със сигурността, така и с безопасността. По скоро споровете са в посока естетика и функционалност. Периодично в общественото пространство възниква напрежение, предимно за начина по който варненци научават за поредния проект касаещ централната зона на града. Имаше протести срещу издигането на висока сграда в района на паркинга на х-л „Одесос”. На нож беше посрещната и идеята за висока сграда срещу х-л „Черно море”, предвидена за застрояване на парцела на бившия шахматен клуб. Последния за сега казус касаещ високото строителство във Варна е проект, който обещава сграда с височина 140 метра в района на МБАЛ „Света Анна”. Поне такива са параметрите обявени в сайта за световна архитектура e-architect.com.

https://www.e-architect.com/bulgaria/astral-tower-building-varna

За предаването "Позиция", потърсихме мнението на варненския архитект Христо Топчиев, който зададе следните въпроси, относно високото строителство, без предварителна концепция.

Арх. Христо Топчиев: Първо- има ли транспорт на довеждаща инфраструктура за хилядите автомобили ползващи такъв голям обект? И според мен отговорът е „не”. Нека си припомним какви са задръстванията на това кръстовище в 17 ч и то към този момент. Представете си го след такъв обект.

Второ. Задавам въпроса, има ли социална и техническа инфраструктура на място подобни  да поемат всички нови обитатели без значение дали функцията е жилищна или обществена, дали това са офиси? Според меня няма изградена такава инфраструктура.

Трето и най- важно. Това ли е най- ключовото пространство във Варна, че то да бъде подчертано с такъв сериозен пространствен репер? Да погледнем другите добри градове и то не само в Европа. Навсякъде има правила и такива сгради се правят в най- значимите зони и те рядко стоят сами. Отношението между високите и по ниските ограждащи сгради рядко надвишава три към едно. Погледнете къде е Torre Agbar в Барселона. Най- високата сграда в каталунската столица е всъщност с два етажа по ниска от това което се предлага във Варна. Тя се намира на най- големия пътен възел в град Барселона, където се срещат трите най- значими булеварда. И забележете, макар, че тя е най- високата сграда, тя е в ансамбъл с постепенно понижаващи към съседните квартали сгради.

Погледнете Лондон. Там има зона с десетина високи сгради, макар и контрастиращи на останалия град, също постепенно успокояват силуета. И макар да са високи, съотношението между ниски и високи сгради отново е с преходи не по големи от три към едно. Погледнете Париж. Консенсусът между обществото и гилдията на архитектите там, е че такива сгради трябва да са в специален квартал. Те са си го построили преди години, казва се Дефанс (La Défense) и там също има преходи между ниските и високите сгради.

Във Варна говорим за сграда, която пространствено е разположена на едно второстепенно кръстовище, не чак толкова голямо и значимо. Тя надхвърля като съотношение съседните сгради девет към едно. Стои дори пространствено сбъркано. Лично на мен ми прилича на пръчка в нищото. Без значение каква архитектура ще има сградата, не искам да коментирам естетичните достойнства на сградата, арх. Станиславов има хубав почерк и приветствам част от сградите за които работи, нямам архитектурна критика, но нейното позициониране и мащаб, ще бъдат проблем за града. За това, моето мнение е, че трябва да се направи една обществена и професионална дискусия. Тя може да бъде проведена от главния архитект на общината или от кмета на града. За тези сгради, преди да започнем да ги допускаме с такива щедри габарити и на такива места. Моето лично мнение, че мястото на такива сгради е примерно долу в островната зона, където биха могли да оформят силуета на града. Там биха могли да се оформят инфраструктурата, пространствата, необходимите довеждащи транспортни коридори, връзки с града и т.н. Такива сгради биха могли да се явят като пунктови, на важните кръстовище в града. При това 25-30 етажни. 140 метра сграда е огромна сграда. И ще подчертава едно пространство което не е значимо и това ще е грешка.

Но какво правим в ситуация която е реална и много често е извинение за всяка администрация. ЗУТ-а и ОУП-а позволяват такива сгради да бъдат издигнати. Ако общината издаде забрана за такъв строеж, инвеститора завежда дело и съдът на база действащата нормативна база дава зелена светлина. Какво правим при положение, че законът и нормативната база позволяват такива сгради?

Според мен бедата е в това, че във всеки един по голям имот в града, където бензиностанцията не носи достатъчно приходи, може да цъфне един подобен небостъргач. Без значение каква е концепцията. Разбирам и администрацията, тя в някаква степен е със сравнително вързани ръце. Поради тази причина, моят призив е, нека най- накрая ние, професионалната гилдия и обществото, да стигнем до някакъв консенсус през дискусия за това развитие на града, за предела на височините на сградите в града. И това да бъде формулирано в някакъв законодателен инструмент който да се прилага, без значение кой е кмета, възложителя на проекта, кой е архитекта. За да има правила които са ясни за всички. Това че някъде има ПУП не е достатъчно условие за правилността на едно решение и мисля, че всеки колега архитект това го знае. Подробния устройствен план е просто една нормативна врата. Трябва да се измисли механизъм и според мен това е работа на гилдията и на администрацията, който може да насочи инвестиционния интерес и намерения, такъв тип сгради, да се случват на правилните места. Според мен това е напълно възможно, но за съжаление не се прави.

Ето ви хипотеза в която инвеститор ви възлага проект, който е в противоречие с това което вие имате като естетика и нормалност. Бихте ли казали на този инвеститор, „Съжалявам, но не мога изпълня вашия проект защото не кореспондира с моите представи как трябва да изглежда тази среда в която реализирате инвестицията си”

Да, това съм го правил. За обекти на други места. Въпросът е в това, че не трябва да оставяме на личната преценка, защото тя е много субективна.

Няма как да разубедите такъв инвеститор. Ако вие откажете, той ще намери друг архитект.

Абсолютно. За това казвам, че трябва да има система от правила и обществен консенсус. Ако обществото каже, че трябва да строим небостъргачи навсякъде, няма проблем. Ако обаче обществото и гилдията смята, че такива сгради трябва да се обособят отделно в определени зони, администрацията да ограничава, дори неограничените параметри по отношение на височина в ОУП. В Кърджали например няколко пъти правят корекция в Общия устройствен план, което по принцип е трудна процедура.

(цялото интервю може да чуете в звуковия файл)