Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Да "прескочиш" Камчия

| обновено на 28.11.20 в 08:46
27
Луда Камчия в понастоящем "най-широката" си и разлята част под пътните естакади, в района на Чудните скали.

Месец и половина след като Луда Камчия в района на Чудните скали беше с ширина за "прекрачване", реката вече е 

малко по-голяма и 

става за "прескачане" - все пак малко поваля,

а на места достига до метър и половина - два. Като за скок от място в часовете по физическо възпитание и спорт в училище.

Въпреки това "порастване" на реката обаче, в района на природния феномен, 

тя все още 

наподобява слабо охранена 

виеща се змия насред голяма поляна.

В този си вид - на почти санитарния си минимум, р. Луда Камчия тече след яз. "Камчия", откъдето водите ѝ се отправят по тръбите, за да снабдява Варна, Бургас и по-малките градове, села и курорти с вода за пиене, а част от тях и за производството на преференциална електрическа енергия от ВЕЦ.


Това, което се извива не е змия. Луда Камчия е. Или поне остатъка от нея. В този си вид реката тече след яз. Камчия.


Официални публично достъпни данни за това колко се е свила на ширина и намаляла като дебит и скорост на течението р. Луда Камчия, в сравнение с времето преди 5 или 10 години, няма. Видимата разлика за последните около две години сочи, че е няколко десетки пъти -

представете си

няколко подобни "виещи се змии"

по повърхността  - не само по ширина една до друга, но триизмерно.

Авариен план, който да предотврати водната криза, която се задава заради критично ниското ниво на Луда Камчия и основния язовир - "Камчия", няма

Според месечните графици на Министерството на околната среда и водите, в началото на месец септември полезният обем вода - т.нар. използваем обем, в него е бил 55.28 млн. куб. В началото на октомври те вече са 45.52 млн. куб. м. , а на 13 октомври - 41.9 млн. куб. м. вода.

Оттогава водата и в язовира и в изпусканата след него Луда Камчия продължава да спада.

Днешната Луда Камчия гледана от някогашния мост над нея.

Към дата 24 ноември в яз. "Камчия", тя е вече е едва 20,84% от общия полезен обем.

В абсолютни цифри,

водата в яз. "Камчия",

която е годна за пиене

е само 32.77 млн. куб.м.

Същевременно разрешената за ползване вода за Варна месечно е около 2.5 млн. куб. м,, а за Бургас - малко над 3.5 млн. куб.м. Минимално количество вода отива и за населени места в Сливенска област.

Това означава, че част от водите, които не е трябвало да се използват, са изчезнали.

Буквално!

Официални публични данни къде е водата също няма. Съдейки по справките за дневния приток и отток на язовира, от "Камчия" продължава да се оттича над 100 пъти повече вода, отколкото се влива.

Факт е обаче, че водата в яз. "Камчия" грубо - с този темп на черпене и при очаквана суха зима, подобна на предишните две, ще стигне за три месеца и половина. Доколко обаче е годна и читава за пиене вода на края на полезния обем, дори и преминала през пречиствателна станция на 200 км., а след това и по тръбите, е въпрос, който за момента на получава отговор.

Липсват и данни колко дълго и в какъв обем Девненските извори, към които частично е "закачена" Варна от няколко месеца, ще могат да компенсират ограниченото заради дефицита снабдяване с питейната вода от яз. "Камчия".

Виждате ли надписа XIXI? Допреди няколко месеца беше под вода, не се виждаше изобщо.

Цялата площ, в която днес господства червеникаво-кафеникавата растителност, допреди две години беше заета от пълноводните води на Луда Камчия. Пространството е толкова обширно, че 

могат да се поместят 

няколко десетки стадиона 

с олимпийски размери, а храсталаците да бъдат превърнати в дълго трасе за бягане по пресечен терен.

Понастоящем, за някогашното не толкова далечно във времето речно равнище 

говорят само по-избелелите участъци на граничната част на Чудните скали. Останали на сухо преди месеци, когато започна резкият спад на водите и безводието, сивкаво-ронливите участъци указват и най-високата достигана и вече немислима точка на водите. 


По-бялата част от Чудните скали, указват обичайното доскоро ниво на водата. Няколко метра надолу са последните остатъци от нея.

Идентична е ситуацията 

и на километър от Чудните скали - там,

където Луда Камчия среща яз. Цонево.

И там, данните на екоминистерството сочат, че спадът продължава, макар и в далеч по-скромни обеми. Към днешна дата, "Цонево" (официално съществуващ под старото си име "Георги Трайков") е с полезен обем вода - за напояване и промишлени нужди, от 28.49% или 88 млн. куб.м.

От 10 октомври до 25 ноември, в най-западния ръкав на яз. Цонево, 

водата се е свила почти двойно, спрямо тогавашното равнище. Рибарите с въдици под първата пътна естакада в посока Айтоския проход са ежедневна гледка, а по утъпканите пътища на дъното на язовира, прокарани от 4х4 автомобилите, вече несмущавани се движат и обикновени леки коли. 

Единствената "пречка" са растящите боклуци - пластмасови бутилки, смачкани хартии, опаковки от fast food...

В малкото останала вода, която можеш да прецапаш се оглеждат основите на мостовите съоръжения. Белизната по тях на височина около 18-20 метра показват обичайното за последните повече от 40 години язовирно ниво, което никой в района вече не вярва, че ще види. Затова пък риби засега има. С изчезването на водата, те също остават на сухо.


Един рибар с въдица, втори рибар с въдица...

В пресъхващата част от дъното на коритото на Луда Камчия властват кал и тиня, в която близо 100-килограмов мъж с ръст над 190 затъва на около 6 см. за секунди, а процепите в калта, 

маркиращи бъдещото засушаване, 

са дълбоки над 15 см.


Процепите в дъното на речното корито са дълбоки поне 15 см.

Старият "изплувал" от яз. Цонево мост над Луда Камчия е малко поочукан, но стабилната конструкция безпроблемо би могла да издържи и преминаването на танк. За разлика от пътя, който преминава под Чудните скали, където трафикът въпреки, а може би и точно заради ремонта на Айтоския проход - който ще продължи до средата на декември 2021 г., е относително редовен. 


По този мост, който родените след 1974 са виждали досега само на черно-бели снимки, спокойно може да мине и танк, на само коли.

Два дни след поредното затлачване - 13-о поне подред за годината, устието на Камчия - образувала се от сливането на Луда и Голяма Камчия в района на дългополското с. Величково, е 

отпушено за пореден път
С неблагодарната работа да изринат пясъка на мястото, където реката среща морето, се занимават рибарите от рибарското селище до Лонгоза в най-долното течение на Камчия.


Вляво - морето, вдясно - реката.

Пясъкът е все още като отсечен, мокър и не е започнал да изпръхва. И тъй като водата е малко, а реката ленива, 

вече започва да се образува 

и поредната пясъчна коса - 

за следващото запушване на устието на най-голямата българска река, вливаща се в Черно море. 


Вижте и останалите снимки във фотогалерията.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Днес почитаме свети Стилиян Детепазител

На 26 ноември Православната църква почита паметта на св. Стилиян, когото наричат още Детепазител. Светецът е закрилник на децата и особено на кърмачетата.  Според преданията той е имал чудотворна сила да лекува болни деца. Името му на чудотворец още се прославило и с това, че с молитвата му бездетните жени придобивали прекрасни и..

публикувано на 26.11.24 в 07:50

Отбелязваме Световния ден на маслиновото дърво

26 ноември е Световният ден на маслината и маслиновото дърво. Древните гърци са вярвали, че маслиновото дърво е божествено и е пратено на хората от богинята Атина Палада. Още в древен Египет маслината била почитана като символ на справедливостта, маслиновата клонка е символ на мир. Полезните съставки за човешкия организъм в маслината са..

публикувано на 26.11.24 в 06:22

Лесна работа: Като живота в нас и наоколо

Още малко ноември. Още малко кротки следобеди, погалени от есенен вятър. Още малко време между слънцето и снега. Още малко до онези завладяващи моменти, когато ще пишем желания, ще се радваме на коледните светлинки, ще планираме празнични вечери и сърцата ни ще тръпнат в очакване на следващото преживяване, следващия житейски епизод, следващото..

публикувано на 25.11.24 в 17:30

В Център за настаняване във Варна мечтаят повече млади хора да се ангажират с каузата "социална грижа за деца в нужда"

Центърът за настаняване от семеен тип "Владиславово А" е социална услуга от резидентен тип, част от Комплекса за социални услуги за деца и младежи, лишени от родителска грижа. Центърът работи от 2015 година и е дом на 11 деца и младежи със специални потребности на възраст от 3 до 25 години. Скоро очакват и нов член на семейството си. Всички те са..

публикувано на 25.11.24 в 15:10
Първа награда за 2023 г., автор Присила Махмудова 15 г.

Радио Варна с покана към рисуващите деца за конкурса „Моята Коледа”

Традиционно през месец ноември Радио Варна кани всички малки творци да се включат в конкурса за рисунка. Тази година темата е „Моята Коледа”. Това е деветата поредна година, в която медията приканва всички деца на възраст от 6 до 16 години да проявят своя талант в артистичния конкурс. По традиция една от избраните рисунки ще бъде..

публикувано на 25.11.24 в 10:48

Насилието над жени започва от думите

На 25 ноември отбелязваме Международният ден за елиминиране на насилието срещу жени. Въпреки напредъка, дикриминацията и насилието над жени продължава да е един от основните проблеми на обществото. Едва през април тази година (2024 г.) Европейският парламент одобри първите в историята на ЕС правила за борба с насилието над жени и домашното насилие...

публикувано на 25.11.24 в 08:55

Честваме Св. Климент Охридски

Свети Климент Охридски е средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Основател е на Охридската книжовна школа. Православната ни църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Първият съвременен университет в България – Софийският университет „Свети Климент Охридски“ , е наречен на негово име при..

публикувано на 25.11.24 в 07:36