„Иконите спят” е онлайн проект между театъра и киното, посветен на Гео Милев, творческа хипотеза за последните 9 месеца от живота на поета.
Режисьор на проекта е Елица Йовчева. Провокирана от личността на поета Гео Милев, тя се заема с нелеката задача да създаде текстове, които са вдъхновени от живота и творчеството на големия поет. Монологичните кино епизоди са заснети и се излъчват онлайн.
Фотограф и оператор е Мария Цветкова. В ролята на Гео Милев, неговата съпруга и агента влизат Цветан Пейчев, Александра Майдавска и Зафир Раджаб.
Проектът се осъществява с финансовата помощ на Национален фонд „Култура“.
Обичате да се предизвиквате, обичате по-нестандартните форми в изкуството. В този смисъл „Иконите спят“ предизвикателство към Вас самата ли беше?
Със сигурност. На първо място – да, защото изисква голяма доза смелост и е нещо като следваща стъпка в моите творчески търсения, тъй като включва и написването на текст, подбора на подходящ екип, търсене на финансиране, съчетаване на кино и театрални средства. Срещата с публиката, която никога не знаеш как ще протече. В този смисъл е огромно предизвикателство и висока летва, която си поставих.
Защо избирате Гео Милев?
Гео Милев е за мен огромно вдъхновение, от гледна точка на това, че е притежавал една неизчерпаема творческа енергия. И тезите и темите, които е повдигал и разисквал, които са го държали буден по цели нощи, считам за актуални и необходими в съвременността. Той е иноватор, реформатор на българската литература, на българския театър на българското изкуство като цяло. И на мен лично като творец много ми липсват такива личности във времето, в което живеем. И понеже рядко ги откривам, реших, че бих могла да си позволя да възкреся и интерпретирам една от тях.
Върху какво точно се фокусирате в „Иконите спят“? Какво изследвате?
Изследвам негероичния образ на Гео Милев и всички онези въпроси, които се стремим да не си задаваме, когато мислим за една икона, за един авторитет. Вълнувам се от човешката същност на Гео Милев, от това какво е правил, когато е бил сам, за какво си е мислил, какви са били вътрешните му борби. Целта ми е да снема ореола му на безпогрешен, безапелационен авторитет и да се докосна до неговата идентичност, личност. Като човек, който среща човек и открива всички причини, поради които после той е станал една голяма възхитителна личност.
Как избрахте актьорите, които ще свършат тази работа?
Ще бъда честна - доста интуитивно. За първи път дадох воля повече на интуицията си, отколкото на рационалния си избор. Това важи за Александра Майдавска и Цветан Пейчев. С Цветна Пейчев съм работила и преди, но за първи път усетих , че за тази много предизвикателна роля той притежава всички качества, които аз не съм виждала, но знам, че са там. Същото важи и за Александра Майдавска. Бях я гледала в няколко нейни превъплъщения и имах усещането за човек с висок професионализъм, който, въпреки че е толкова млад и все още е по-скоро неопитен, ще подходи много отговорно към задачата.
Зафир Раджаб беше интересен избор, защото интерпретацията на агента, която пресъздадохме, е доста противоречива. Това не е интерпретация на един възрастен, озлобен, наказващ човек, а по-скоро на един млад човек, който търси отговори.
Разкажете за този формат, който съчетава театър и кино.
Човек би си помислил, че това е компромисен вариант, имайки предвид ситуацията , в която в момента сме поставени и трябва да работим. В момента, в който реших да не подхождам скептично, а по-скоро да се впусна в това приключение, осъзнах, че театърът и киното имат много допирни точки. Трябва са се търсят подходящите изразни средства, които да достигнат до зрителя. Тук това, което се получи, не е изцяло иновативен невиждан жанр, а едно много добро съчетание, по-скоро един танц между актьора и камерата. Камерата, която се движи заедно с актьора, го изследва задълбочено. Тя е око, което вниква в дълбоката му същност. Смятам, че се получи много добър хибрид между театър и кино, с кино средства. Опитали сме се да намалим театралността максимално, но позовавайки се изцяло на един театрален текст. За да бъдем верни на изкуствата, които отстояваме и в които се реализираме.
Какво е щастието в чаша? За някои - ароматна глътка сутрешно кафе, за други - момент на тишина и покой. А за Владимир Стоев - това е платно, върху което създава изкуство, оставащо в сърцето. Владо е бариста, който чрез артистичност пренесе класическия лате арт на съвсем друго ниво. Той е единственият в България, които може да разсмее и разплаче от..
Варна има богато архитектурно наследство. Всяка къща има облик, има лице, има изкуство. Това каза фотографът Гаро Кешишян, който допълни, че е разочарован от факта, че това богатство се затрива и бетонира. Не може да отива в ръцете на хора, които нямат чувство за изкуство и отговорност, категоричен е той. Какво става с този град, вместо да запазим..
Варна е град на свободата, който има хоризонт за това човек да се чувства спокоен и дава увереност на артиста и възможност да твори без да е ограничен от нещо. Само като застанеш на брега и видиш тази шир, това ти прочиства мислите. Това каза варненецът - изпълнител и автор на песни, Атанас Кателиев, в изнесеното студио на Радио Варна. "Варна с всяка..
Финансистът и предприемач Димитър Желев получи единодушна подкрепа от Общинския съвет за удостояването му със званието почетен гражданин на Варна заради постиженията му в сферата на финансите и индустрията, както и за участието му във възстановяването на фасадите и позлатените куполи на Катедралния храм „Св. Успение Богородично“. Почетните звания и..
Сборникът „Мотодзен. Рокерски истории“ бе представен вчера в арт салона на Радио Варна. Това е десетата книга на писателя и поет Красимир Симеонов. Разказите в нея той трупа по време на своите многобройни пътувания с мотор. Някои са печатани и преди, но дълги години приятели го провокират да ги събере в отделна книга, която излиза в издателство..
Който веднъж се увлече по ветроходството, го хваща т.нар. болест "ветроходство" и остава верен завинаги на този спорт. Това каза капитанът на ветроходния отбор на Медицински университет- Варна, Ангел Дипчиков. Съществува закономерност между спечелването на регата и поддържане на добър екипаж, каза той. Създаването на екипаж е едно голямо..
Интервю с Charlie Benante (ANTHRAX, PANTERA, THE VIOLENT HOUR) и Carla Harvey (THE VIOLENT HOUR, екс-BUTCHER BABIES) Какво се случва, когато старата и новата школа си подадат ръка? Отговрът е THE VIOLENT HOUR – проект на бившата BUTCHER BABIES Carla Harvey, с продуцент и участник барабнистът на ANTHRAX Charlie Benante. Преди година Carla..