Сурваки, Сурва, Васильовден, Нова година (1 януари; 14 януари ст. ст.) е български народен празник, отбелязващ началото на новата календарна година. Познат е във всички български етнически територии.
Празнуват носещите имената Васил, Василка и техните производни.
Основният обичай, който се изпълнява на Сурваки е т. нар. „сурвакане“. Изпълняван е навсякъде из българските етнически територии, както и сред живеещите извън тях българи. Обичаят се състои в обредното обхождане на определена територия (махала, квартал, най-често цялото селище) от група „сурвакари“ – малки момчета на възраст 4 – 12 години или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството (както и добитъка) като ги потупват по гърба със сурвачки, пожелавайки здраве и плодородие, за което са дарявани от домакините обикновено с хранителни продукти.
По традиция в нощта преди Сурваки се нарежда празнична трапеза, около която се събира цялото семейство. Ястията в общи линии повтарят тези, които се слагат на бъднивечерската трапеза, но има и съществени отлики. Задължителните ястия, които трябва да присъстват са баница и/или погача и свинско месо.
Баницата, наричана още млин (Източна България); плакия, плакя (Еленско), зелник (Кюстендилско), булгурник (Хасковско) и др., е основното ястие, присъстващо на трапезата. В различните краища на България се приготвя по различен начин, но навсякъде в нея се поставят дрянови клончета с пъпки, като всяко от тях се нарича напр. за здраве, късмет, плодородие и т.н. и според това на кого кое се е паднало, се гадае за състоянието му през идущата година. В Ловешко преди разчупването на баницата, стопанинът я вдига високо над главата си, за да станат високи посевите, а дряновите клончета се хвърлят в храната на добитъка. В Странджа в средата на баницата се поставя дряново клонче, на което с червен конец е привързана сребърна пара, която е късметът на къщата, а в Добруджа клончета-късмети се наричат и на мързела.
Погачата за Сурваки е обреден хляб, голяма прясна (безквасна) пита, специално направена за тази вечер. Някъде (Панагюрско и др.) жената, омесила питата, преди да измие ръцете си от тестото, отива и докосва всяко плодно дърво в градината и пчелните кошери, за да има плодородие през годината, а при рупците в Странджа, тази пита се меси с подсладени ръце. Повсеместно в тази пита се слага сребърна пара. След като трапезата бъде прекадена, питата се разчупва на определен брой късове, като всеки един се нарича на член от семейството; има късове и за къщата, добитъка, Господ и/или Света Богородица. Според това в кое парче е парата, се определя при кого ще е късметът през годината.
На някои места в България (части от Странджанско, Пиринско, Софийско, Ловешко и др.) не се прави пита, а само баница.
На празничната трапеза са задължителни ястията от свинско месо, които основно я отличават от бъднивечерската. По традиция това е пача от сварената глава и/или краката на закланото по Коледа прасе. Присъствието на свинското месо на трапезата обуславя и названията мръсна (т.е. „блажна“) бъдня вечер (в Пловдивско), мръсно кадило (Странджа). Това е единственият случай на ритуална употреба на свинско месо в българската духовна култура – то не се жертвопринася и прекадява по никакъв друг повод. В
Схващането за празника като начало на новата календарна година, обуславя и повсеместно разпространените на гадания, свързани със здравето и благополучието на членовете на семейството, добитъка, плодородието и др. Широко разпространена е практиката в огнището да се хвърлят дрянови пъпки, наречени на член от семейството, като се следи коя ще подскочи и ще се разпукне – смята се, че този човек ще бъде здрав през годината. В Пловдивско, Предбалкана и другаде, в 12 люспи от кромид лук, наредени край огнището се посипва малко сол, като всяка люспа е наречена на определен месец от годината. На сутринта се гледа в коя люспа солта се е стопила, като според вярването това означава, че този месец ще е дъждовен. В Сакар край огнището се поставят три въглена, наречени на различни земеделски култури и според това кой въглен ще изгасне най-късно, се гадае коя култура ще даде най-много добив.
Компенсирани промени по бюджета в рамките на утвърдения бюджет за образование за 2024 г. одобри ресорната комисия към Общински съвет – Варна. Корекциите се налагат заради по-големи разходи за детско хранене в общинските детски градини, както и за обезщетения на персонал. Посещаемостта в детските градини във Варна през 2024 г. е повишена в сравнение с..
Втори средношколски патриотичен клуб "Капитан Петко войвода" създават във Варна. Той ще бъде част от училищната клубна мрежа на Регионалното тракийско дружество във Варна и с партньорството на Тракийския научен институт, филиал Варна. Средношколският клуб ще бъде открит в 13.30 часа на 18 декември в Частно средно училище "Аз съм българче" във Варна...
„Синята зона“ във Варна няма да спре да функционира. Това съобщи директорът на Общинското предприятие „Общински паркинги и синя зона“ Добромир Арнаудов. По думите му в писмото на фирмата, която осъществява техническото осигуряване на ОП „Общински паркинги и синя зона“, никъде не се съобщава, че „Синята зона“ ще спре да функционира. В писмото до..
Проектопредложенията за покачване на няколко налога в община Балчик влизат на заседание на 20 декември. В последната за годината сесия ще се гледат проекти за изменения в две наредби – за местните такси и за местните данъци, както и план-сметката за чистотата през новата година, чиято рамка е общо 5, 918 млн. лв. или с около 200 хиляди повече..
По-висока такса смет, платени карти за градския транспорт за пенсионери, ученици и студенти и проблеми със синята зона са подаръците от кмета на Варна за гражданите по повод предстоящите коледни и новогодишни празници. Това заявиха общинските съветници от ПП ГЕРБ Варна Иван Портних, Тодор Балабанов, Биляна Раева и Стоян Петков по време на..
Близо 190 хиляди лева увеличение на капитала на Диагностично консултативния център във варненския район „Владислав Варненчик“ гласува комисията по собственост и стопанство към Общинския съвет. Средствата са отпускат за ремонтните дейности извършени там - 96 хил. лева за покрива, малко над 51 хиляди са инвестирани в асансьорни уредби, а над 41..
"Смели" - вторият от двата нови многофункционални модулни патрулни кораба на Военноморските сили, беше спуснат днес на вода предсрочно в ъв варненското кораборемонтно и корабостроително предприятие МТГ-Делфин. 980 милиона лева без ДДС са инвестирани за изграждането му, заедно с част от оборудването отделно, с решение на Народното..