Всичко в българската маринистика започва от Варна

„Брегът и дванайсетте апостоли“ се нарича книгата, която подготвя художникът-галерист Валерий Д. Пощаров. Тя е посветена на варненските маринисти, уточнява авторът пред Светлана Вълкова. В предаването за култура на Радио Варна „Гравитация нула“ Пощаров разказва за своята изследователска работа през последните 25 години.

„Маринистиката е нов и екзотичен жанр за младото българско изкуство в края на 19-и и началото на 20-и век. Варненският залив е пантеистичният храм, в който са „покръстени“ дванадесетте художници, за които става дума. Някои са родени буквално тук, други са дошли от по-далечни места, но голямата им среща с морето и брега е станала във Варна. Където и да странстват, те винаги се завръщат, защото в този залив са потопили за първи път четките си, за да рисуват играта на водата и светлината, рибарскте лодки, и соления сафрид, нанизан на огърлици по чардаците на крайбрежните къщи.“ – споделя Пощаров.

„През последните 25 години изследвам повечето от тези художници и разбирам, че началото на морската живопис в българските пластични изкуства е свързано с Варна. Още при пристигането на Александър Батенберг в града е основана Мъжката гимназия. Сред първите й випуски е Алекскандър Мутафов. След това учи живопис в Торино и Мюнхен и се изгражда като най-големият български маринист. Преподавател по рисуване в гимназията е Иван Радинов. Може да се каже, че той пръв започва да рисува морето и брега. Забелязва и поощрява таланта на Христо Каварналиев и Георги Велчев и по негова препоръка те отиват в Рисувалното училище в София. Преподаватели са им Мърквичка, Антон Митов, Иван Ангелов. Създаденото през 1900 г. Морско училище привлича старозагореца Марио Жеков, а по-късно и Милен Сакъзов. Те не стават морски офицери, но морето ги запленява завинаги и става императив в творчеството им. След събитията в края на Първата световна война от Тулча във Варна пристига семейството на Наполеон Алеков. Почти по същото време тук се заселва и младият белоемигрант Григорий Лебский, който е завършил школата на Айвазовски в град Феодосия, Крим. Момчето от великотърновското село Килифарево, Янко Маринов, учи в Рибарското училище и се влюбва завинаги в морето, което населява стотици негови картини.“ – допълва авторът.

Като започнахте да броите варненските маринисти и стигнахте до числото 12?

Забелязах го случайно и се замислих – а нима те не са апостоли в създаването и израстването на един нов жанр в българското изкуство? Доказват го с творчеството си. След Освобождението ние се качваме в движение на бързия и претоварен влак на световното изкуство. Като че ли някаква латентна, натрупана творческа енергия ражда художници, които създават произведения на европейско ниво и с български почерк. Държавата дава средства и изпраща най-талантливите, за да специализират в Париж, Мюнхен, Флоренция. Но морската ни живопис пробива бавно пътя си. Пръв е Александър Мутафов, следват го Христо Каварналиев, Марио Жеков, Милен Сакъзов. След връщането си от Америка в началото на 30-те, Георги Велчев се отдава изцяло на морската живопис. Много талантливи наши художници рисуват пейзажи, в които наднича морето. Борис Денев и Никола Танев обикалят със семействата си южния бряг и създават прекрасни картини. Но това е ваканционна живопис. Майсторът е казвал: „Морето е жива материя, всеки момент се мени. Как да я нарисувам?“ Нашите 12 художници посвещават най-съществена част от творчеството си на морския пейзаж.

Да кажем кои са имената им?

Александър Мутафов, Иван Радинов, Христо Каварналиев, Георги Велчев, Марио Жеков, Григорий Лебский, Милен Сакъзов, Наполеон Алеков, Петър Михайлов, Янко Маринов, Константин Щъркелов. 

Ето и част от техните истории, разказани от Валерий Пощаров пред Светлана Вълкова: