Цял живот се борим с майския торен бръмбар

Голямата награда „Сирак Скитник 2020“ и годишните награди на БНР ще бъдат връчени в навечерието на Световния ден на радиото на тържествена церемония на 12 февруари след новините в 19.00 часа.

22 са номинациите за 2020 година  и сред тях  Радиотеатралната  поредица за деца „1001 сутрини“ на Радио Варна. По проекта работят актрисите от Държавен куклен театър - Варна - Вера Стойкова и Диана Цолевска и музикалният редактор Кремена Георгиева. На какво ги научи работата в радиото и с какво радиоприказките са  предизвикателство за актрисите разказаха самите те пред Светлана Вълкова.

Събитието ще се стриймва на bnr.bg и във Фейсбук страницата на Българското национално радио.

Годишната награда на БНР „Сирак Скитник“ е учредена през 2001 година и се присъжда за принос в развитието на Българското национално радио като обществена медия.

„1001 сутрини“ се нарича проектът, който започнахте преди n-брой години. Те май сутрините станаха повече от 1001?

Вера Стойкова: Да, има някакъв символ в това заглавие, и не случайно сме го избрали. Тези 1001 нощи, с които правим асоциация, са спасили принцесата от лошия владетел и смятам, че тези „1001 сутрини“ спасяват и нас от лошото настроение и евентуално и от това, което може да ни отплесне мислите в неправилна посока. Защото там се крие мъдростта на народите, това, което е заложено в приказките, поуката. Ако започнем деня с нещо такова, той ще бъде по-добър.

Вие имате сериозен опит на сцена и с деца. Имаше ли някакво предизвикателство радио форматът за вас?

Диана Цолевкска: Определено да. Аз съм израснала от дете с приказките на Апостол Карамитев, който всяка сутрин в 7 без 10 започваше да разказва приказки. Не съм пропуснала нито една. Аз си спомням и музичката, с която започваше. Толкова ме впечатляваха тези приказки, които бяха по детски наивно разказани от този невероятен актьор. И това може би беше началото. С Вера седнахме и казахме: „Абе, защо в крайна сметка да не възродим тази идея.” И така малко по малко почнахме да мислим по проекта, и така се даде начало на нашите приказки.

Когато ви слушам, винаги си задавам въпроса как си разпределяте ролите? Как решавате коя какво ще играе?

Вера Стойкова: В началото репетирахме много дълго. Сега и от годините опит, а и вече сме абсолютен творчески тандем на сцената и сме свикнали много бързо да реагираме на промените. Трябва да ви кажа, че ние ги разпределяме почти в движение понякога, обикновено с по една репетиция. Но сме много добри в това и записваме, докато стане. Никога не правим компромис, защото си представяме как на човека, детето, които слушат, изведнъж им се разваля настроението, защото сме направили грешка или лапсус, или не сме произнесли някое име както трябва. С какво се различава радиото от театъра? В театъра можеш да си замажеш грешката по някакъв начин – да се усмихнеш, да приклекнеш, да предизвикаш вниманието с нещо друго, а в радиото не можеш да „изтървеш  бухалката”, както е в художествената гимнастика. Трябва да се наведеш да я вземеш и то без никой да разбере. Радиото ни научи на прецизност и перфекционизъм. Защото отклонението и в най-малкия звук може да предизвика неприятно усещане

След толкова много  разказани приказки и басни има ли нещо, което смятате, че най-хубаво ви се е получило, приказка, която ви е станало любима в този формат?

Диана Цолевска: О, много имаме -„Щастливия принц” например. Също имаме и доста сериали...

Вера Стойкова: ...в които има много животни, които се сменят (лисица, вълк, заек, мечка, вълк....) и това е „гимнастика” за нас, защото е висш пилотаж да превключиш с такава скорост, да запазиш образа и да му проведеш линията. Един от най-любимите ни сериали, тоест приказка с продължение, е приказката за майския торен бръмбар на Андерсен. Там той се състезава с всички и си мисли, че светът е създаден за него, а всички други са придатък и очакваше да му дават златни подкови, тъй като на коня сложили златни подкови, защото бил много верен кон и много дълго време служил на стопанина си. Той смята, че и розата получава незаслужено добри отзиви, и пчелата, и всички други полезни неща. Аз мисля, че ние цял живот с майския торен бръмбар се борим. Друга любима ни е „Щурец и мравка”, това са великолепни приказки. Имаме и любими, които са с много добра поука. Там не образите са важни, а поуката е важна. И често ни се случва да ни разпознават гласовете навсякъде. Те са достатъчно специфични и ни се случва в такси особено. Таксиметровите шофьори, които почват рано сутринта, казват, че даже са пропускали спирка с клиенти, за да дослушат края, което за нас е голям комплимент, и за нас, и за Радио Варна, с което работим толкова години. Защото не е само да имаш идея. Трябва някой да я поеме, да я продуцира и да я доосъществи. Огромни благодарности на госпожа Наталия Чешмеджиева /директор на Радио Варна/, с която започнахме преди много години.

Диана Цолевска: Само да допълня, че един от любимите ни автори е Андерсен и когато записвахме приказката за майския бръмбар аз съм се смяла с Вера някъде 15 минути и не мога да продължа, защото тя правеше много смешна характерност на бръмбара. Казвам й: „Веро, тъпо ми е, кажи ми нещо като майския бръмбар” и тя винаги ми оправя настроението. Това е наистина уникален образ. Рядко човек създава такова нещо. Това е шедьовър. Понеже Андерсен е много богат, той е разнообразен, различен и всяка приказка е някакво откритие, нещо ново, нов свят. И затова казвам, че той ми е един от любимите автори.

За тези кратки 5 минути колко роли можете да изиграете? До колко сте стигали?

Диана Цолевска: Нямат край. Има и десетина и 12 на човек, защото допълнително сме вкарали някой образ, някоя жаба, някакъв странен обект, джудже, елфи. Това са допълнителните герои, освен главните. Така че има образи, които да ни провокират.

Вера Стойкова: Обикновено само с поглеждане работим. С поглеждане знаем какво ще правим. Това е и голяма радост за музикалния редактор Кремена Георгиева, с която работим. Тя е голям професионалист и човек с голяма душа, човек на изкуството. Тя се залива от смях, защото ние се споглеждаме и започваме или да крякаме, или да мучим, и това не е в приказката. Създаваме нов свят, а тя се залива от смях и виждаме само как главата й се навежда към бюрото. Но понякога свършва приказката и тя казва „я сега ми дайте малко жаби надвечер, кокошки на припек” и допълнително ги вкарва в приказката, а ние без никакво чакане, на секундата ги даваме.

Диана Цолевска: Освен това тя има невероятно отношение към музиката. До такава степен ние имаме допълване на текст и музика, че това е съвършено. Няма друг вариант на тази приказка по този начин поднесена. Затова много и благодарим.

Какво искате да кажете сутрин на хората с приказките?

Вера Стойкова: Че на този свят са се случвали много неща и ще продължават да се случват,  но ако ние ги приемаме като поука, когато се случат на нас, в живота е по-лесно. Мъдрите хора живеят по-лесно, по-спокойно и в хармония с всичко, което ги заобикаля. Не сме първите, нито последните - да приемем това като житейски урок и да продължим с усмивка нататък.

Диана Цолевска: Ние учим хората и самите ние се учим да вярваме в чудеса. Колкото пъти си казваме „това ще се случи”, вярвайте ми, че това се случва. Пожелавам на всички да им се случват тези чудеса!