Арх. Калина Калчева за проекта "Марс 25" и за любовта си към космоса

Калина Калчева е архитект и дизайнер от Варна. Нейният проект Марс 25 достигна полуфинал в конкурса Mars City State на NASA, конкурирайки се с над 5000 проекта на архитекти и учени от целия свят. Целта на конкурса е да селектира най-добрите архитектурни решения за изграждане на град на Марс.

Арх. Калина Калчева е възпитаник на Първа езикова гимназия във Варна. Участвала е в множество национални и международни конференции по астрономия и астрофизика, специализирала е градоустройствена архитектура в Германия. Проектът ѝ, свързан с Марс, е особено актуален в момента, тъй като само през февруари три космически мисии достигнаха червената планета, едната от които спусна марсохода Пърсъвиърънс. Варненката е работила по проекта 6 години, последните три от които съвместно с доц. д-р Явор Шопов от СУ "Климент Охридски", който е част от университетския център за космически изследвания и технологии. С разработката, посветена на Марс, арх. Калина Калчева се дипломира във ВСУ "Черноризец Храбър" през 2019 г. с научни ръководители доц. д-р Янко Милев и доц. д-р Николай Нинов.

Но въпреки че името ѝ нашумя покрай проекта, посветен на Марс, любовта на Калина Калчева към космоса датира отдавна.

Как се запали по необятния космос?

Космосът заплени съзнанието ми още в училище. Започнах да разработвам космически бази от чисто любопитство - какво би се получило, ако комбинирам двете си страсти, архитектурата и астрономията. Но всички очакваха да се откажа от астрономията в един или друг момент. През годините съм чувала различни упреци към мен от рода на "разхвърляш се твърде много", или "в крайна сметка ти учен ли си или артист", но ето, че с проекти като Марс 25 успях да комбинирам двете занимания, които обичам най-много.

Разкажи повече за проекта!

Марс 25 започна като ученическа заигравка, а по-късно се разви в многобройните научни конференции, в които участвах през годините и в крайна сметка се превърна в моя дипломна работа и в нещо като емблема за мен. През лятото на 2020 г. моят научен ръководител от Софийския университет, доц. Явор Шопов, го е регистрирал за участие във въпросния конкурс. Целта на конкурса е да се създаде град на Марс, който да е напълно функционален и самоиздържащ се. Освен мен, нашият екип включва още арх. Явор Панев, доц. д-р Явор Шопов, д-р Явор Ченков, който отговаря за медицинската част, Илияна Колева, нашия биолог и отговорник за екологичните системи, и моето най-ново откритие - Татяна Иванова, която е ученически посланик на организацията Mars Generation, и която в момента се обучава да стане бъдещ български космонавт.

А какво представлява вашето архитектурно решение за заселване на Марс?

Първоначално плановете ни бяха да изградим конструкцията на повърхността на червената планета, но доц. Явор Шопов предложи тя да бъде разположена в някоя от пещерите, тъй като те предлагат защита от радиацията и от температурните вариации. Цялата конструкция ще бъде "облечена" в надуваеми мембрани, а самата структура ще бъде изградена от сплави, които вече са изпитани в ракетостроенето.

Първите заселници на Марс ще бъдат подложени на екстремна изолация. Затова решихме отделните модули и помещения да са сглобяеми и преместваеми, така че да могат да се моделират според нуждите и изискванията на техните обитатели.

Кога според теб бихме могли да очакваме човешки крак да стъпи на Марс?

Реалистично погледнато, в следващите десет години би могло да има възможност за космически туризъм. В същия период мисля, че ще поставим началото на човешка база на Марс, а защо не и да видим първия човек, стъпил на червената планета?

Защо хората толкова силно искат да стъпят на друга планета?

От дълбока древност звездите предоставят на хората методи за следене на природните цикли. Те са били средство за ориентиране и винаги са съпътствали живота ни. Просто през годините това любопитство се е надградило като един допълнителен двигател за научното развитие, което от своя страна днес ни доближава до звездите повече от когато и да било в човешката история.