Лиляна Кехайова е 4-то поколение музикант и от 6 годишна свири на виолончело. Тя завършва Национално музикално училище „Любомир Пипков”, след което получава магистърска степен във Виенската Консерватория. От 12 години живее във Виена и заедно със съпруга си Марио Хосен организират майсторски класове в австрийската столица. „International Music Academy Orpheus” – Виена всяка година посреща над 100 студенти и 20 професори и световноизвестни солисти от САЩ, Европа и Япония.
Челистката гостува на варненска сцена в деня на националния ни празник с концерт за виолончело и оркестър, написан от Марин Големинов в средата на миналия век. За музиката в живота си Лиляна Кехайова разказва пред Мартин Николов.
С какво се занимавахте през тези четири месеца, в които нямахте концерти?
Много ни липсва сцената и много ни е тъжно. Но в този период винаги изникват проекти. Сега ние правим интегрален запис на всички квартети с китара от Паганини, което е един много интересен проект. Излиза новият ми диск след няколко месеца. Възползваме се от ситуацията колкото се може най-позитивно.
Какво ще ни кажете за него?
Той е много интересен с двете сонати от Николай Мясковский за чело и пиано, които почти никой не изпълнява, но те са изключително красиви. Преди две години я с вирих на Варненско лято и хората бяха много впечатлени, защото е непозната музика, но не отстъпва по нищо на Рахманинов.
Защо публиката предпочита познатото или пък на публиката й се предлагат предимно познати произведения?
Защото по-лесно е да дойде публика на познато произведение отколкото на непознато. Много често новата музика е специфична и понякога толкова интелектуална, че е трудно да се слуша. Трудно е да кажеш на публиката, че това наистина е стойностно.
А Вие как се решавате да представите подобна музика с риска публиката да се дистанцира от нея?
Аз представям не сложната, а красивита музика. т.е предлагам това, което хората търсят да се пренесат в едно друго време, да се пренесе на едно друго място, да се обърне към себе си, да забрави проблемите си, да намери решение за някои от тях. Просто храна за духа и душата. Този концерт е за чело например е изцяло благодарение на майка ми. Тя го е свирила, а аз посегнах към него от любопитство. Аз познавам втория концерт, кой то е по-хармонично сложен. Докато първият му концерт е от периода на композирането на „Нестинарка”.
Вие сте четвърто поколение музикант. Това задължава ли Ви по отношение на Вашите близки?
Не мога да кажа, че ме задължава. По-скоро съм много горда и щастлива като си представя колко е странно, че въобще може да се случи нещо такова. Толкова дълго във времето се предава традицията ние да се занимаваме професионално с това нещо. Аз съм много щастлива и горда от това нещо. И за мен това е моят живот. Моят съпруг също с това се занимава.
Това че сте израснала в музикално семейство помага ли Ви днес?
Понякога ми помага, понякога – не. Понякога е точно обратното.
Защо?
Защото някои хора имат предразсъдъци за някои неща, а понякога е по-добре хората да не знаят нищо за теб. Във Виена, където живея например, когато кажеш, че си четвърто поколение музикант това е страхотно. Зависи от обстановката. Но така или иначе за мен това е изключително щастие и дар.
Раскажете ни за живота и работата си във Виена. Виена е столицата на класическата музика...
Вече 12 години със съпруга ми организираме лятна академия и посрещаме много професори от цял свят. От САЩ, от Европа, от Япония и много студенти. Имаме много концерти и вече сме доста популярни.
Има ли разлика във възприемането на класическата музика от страна на младите хора у нас и във Виена?
Има голям интерес както в България, така и в чужбина. Да. Просто има разлика по начина, по който това се представя на младите хора. В Австрия традицията е различна. Още докато си малък това е почти задължително и много от семействата, които могат да си го позволят смятат, че заниманието с музика като хоби е нещо много важно. Докато в България това не е разпространено като хоби. Но имам чувството, че и тук започва да става популярно за хората, които искат децата им да си развият мозъка в една друга посока.
И освен това след това този човек ще знае какво е да свириш на инструмент. Знае колко е трудно, да свириш всеки ден.
Един вид изгражда и дисциплина
Да. Както в спорта.
Интересна аналогия
Съвсем различно е, но дисциплината е абсолютно същата. Ако някой каже, че без да свири му се получава страхотно, то просто няма как да стане.
Колко часа на ден трябва да свириш, за да стигнеш до определено ниво.
Това е много трудно да се каже. До една определена възраст трябва да се свири редовно. Но впоследствие всичко зависи от броя на концертите, трудността, до колко познаваш музиката и т.н. Аз например не свиря толкова често, но по-скоро гледам нотите, влизам в музиката чисто емоционално, дори физически си го представям, слушам записи. Понякога дори, когато спя мисля за музиката и като се събудя вече съм го измислила как да стане.Трудно ми е да кажа колко. През цялото време.
За тези музикални произведения, които записвате за Вашия следващ албум по същия начин ли постъпвате? Гледате нотите, свирите и слушате всеки ден други записи...
Човек слуша най-различни записи, но не трябва да ги копира. Сонатите на Мясковский нямат хубави записи. И така се получи изцяло мой прочит, интерпретация на произведенията.
С настъпването на пролетта Университетската ботаническа градина – Балчик отново представя на посетителите си една от своите най-впечатляващи експозиции – колекцията от едроразмерни кактуси и сукуленти на открито. Над 600 екземпляра от 42 растителни вида бяха аранжирани върху площ от 680 кв. м в Божествената градина и градина „Разсадника“, създавайки..
Премиерното представяне на книгата "Да обичаш Вили Казасян" от Добромир Славчев ще бъде днес, четвъртък, във Варна, в Художествения музей „Георги Велчев“, филиал на Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна. Книгата излиза в края на 2019 г., но обстоятелствата не позволяват да бъде представена в последвалите години. Авторът,..
Преливаща от цвят, багри и пролетно настроение е новата изложба на Ангел Веселинов. Тя се казва „Пролетни трели“. Подредена е във варненската галерия „Арт Маркони“. Ангел Веселинов представя класическа феерия от цветя, птици, градски и морски пейзажи. "Пролетта е сезон, когато цялата природа се обновява. Животът се завръща с нови багри и цветове. Така..
От 3 до 8 септември ще се проведе третото издание на БУНА - Форум за съвременно визуално изкуство. Най-голямата платформа за съвременно изкуство у нас стартира през 2023-та и вече две поредни години събира над 150 артисти от България и света, които трансформират морската столица с над 50 събития - изложби, намеси в градска среда, пърформанси,..
Варненският археологически музей с е обръща към любителите на археологията, старините и приключенията с покана да се присъединят към разкопките на крепостта Петрич кале. Разкопките ще се проведат през месец май и началото на юни в рамките на 21 работни дни. Работното време е от 7 до 13.30 часа, а тр анспортът се поема от Археологическия музей...
На официална церемония в Младежкия дом във Варна бяха връчени отличията на лауреатите от тазгодишното издание на Регионалния конкурс "Възкресение Христово". В двата раздела - "Великденска украса" и "Великденско писано яйце", отличените са 23 деца от училища, читалища и детски градини. При най-малките първи места завоюваха Ния Димитрова от СУ "Неофит..
Изложба живопис открива Иван Мутафов в зала "Север" на Археологическия музей във Варна на 16 април, сряда, от 17 часа. Иван Мутафов е художник, но също така краевед, планинар, алпинист и пътешественик. Роден е на 2 декември 1948 г. в с. Черни Осъм, Троянско. Завършил е Факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет „Св. св...