Това е последната част от разказа за актьора Стоян Бъчваров, чието име носи Варненският драматичен театър. Неговата внучка Грациела Бъчварова, която също свързва живота си с театралната сцена, си спомня как за пръв път го гледа в Народния театър.
Бяхме на 5-и или 6-и ред на партера, когато се отвори завесата. До ден днешен усещам миризмата на етер и лепило, тази прекрасна миризма, която се усещаше, когато се отвори завесата на театъра. На сцената вероятно е било нещо на Вазов, защото помня водата, чешмичката и един малък човек, седнал на плетен стол до водата. Тогава баща ми се наведе към мен и каза:”Това е дядо ти, запомни тази сцена! Това е големият артист Стоян Бъчваров !”, спомня си Грациела Бъчварова.
Има един разговор, който никога няма да забравя. Ставаше въпрос за Сарафов и за „Живият труп” и Федя Протасов. Тогава баща ми разказа нещо много любопитно. Как е отишъл в свободния театър специално да го гледа. Тогава е проличала разликата между двамата актьори. Кръстьо Сарафов разчита повече на своята импозантност, на силата на гласа си, на присъствието, което има, на общата атмосфера, която създава един герой. Докато Стоян Бъчваров беше артист на детайла, споделя актрисата.
Когато театърът е отворил, баща ми е бил при него на работа, както се казва - момче за всичко. Бил е реквизитор, суфльор, играл е и малки роли. Тоест той, напосредствено е живял до Бъчваров и е виждал как работи, как се занимава с нещата, как изисква от актьорите. През това време Бъчваров е привлякъл едни от най-големите имена на българския театър, в първите години от създаването на театъра във Варна. Имена като Икономов, Икономова, неговата съпруга Николина Бъчварова, самият той и още много други имена. Тогава баща ми разказваше колко много е държал на дребното нещо.
”Малките детайли създават образа, а вече как ти ще го изградиш , как присъства, как изглежда, как се движи, това са допълнителните неща. Психиката трябва да се изработи-най-тънкия детайл на човешката душа”, казваше той.
Бъчваров се е учил от руските актьори с бележник в ръка. Специализирал в Русия и е пренесъл тази школа тук в България. Гледал е големите, учил се е, писал е и после е работил върху това.
Него не го интересуваше какво говоря аз, а какво ми говори пртньорът ми. Затова в цялата ми работа, за мен е било много важно партньорската двойка. Да изработя реакцията на това, което партньорът ми подава, а не само това, което аз мисля, спомня си Бъчварова.
Съумявал е да направи театъра едно мини семейство. По това време е съществувала икономическата криза. Баща ми разказваше, че във вечерите, когато няма представление се вари една голяма тенджера с боб и всички сядат на по една паница и той нахранва актьорите за да си отидат сити вкъщи. Това е било нещото, което е захранвало големия дух на големите бългрски актьори, които са оставили след себе си една таква диря. Няма вече кой да разказва тези истории. Създал се един клан от режисьори, които не работят с актьора. Те изработват своята представа за дадена пиеса и актьорите изиграват представата на образа. Вътре има много интересни неща, но няма душата на представлението, няма онзи затрогващ момент, в който виждаш двама партньори, между които протича някакъв ток, който създава топлината и усещането за емоция, за вълнение, казва още актрисата.
По характер Стон Бъчваров е бил добряк, безкрайно сърдечен, мил, а в същото време е правил впечатление на леко затворен човек. Това е първият народен артист на България.
Аз съм много смесена от рода на Бъчварови и рода на майка ми. Има моменти, когато съм много затворена в себе си, но и съм много контактен човек. Най- важното, което имам от тях е чувството на общественост, чувството да си необходим. Аз казвам една максима и мисля, че това имам от Стоян Бъчваров:” Артистът трябва да бъде гражданин, независимо в кое време живее. Всеки миг нещата се променят, всеки момент трепета за онова, което става около теб става водещо и твоята роля звучи по друг начин, защото ти предаваш, чрез това което игреш, онова което вълнува обществото!”, разказва Грациела Бъчварова.
Подробности чуйте от разговора на Светлана Вълкова с Грациела Бъчварова:
Бюст на патрона на Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров" ще бъде поставен на 12 март в деня, в който се навършват 100 години от първото представление на негова сцена. С постановката на "Инстинктът" от Анри Кестмекер директор-режисьорът Стоян..
Писателите Захари Карабашлиев и Мария Касимова - Моасе са ментори на 10 ученици от 8 до 12 клас в рамките на проекта на фестивала "Варна Лит". Той е финансиран от Национален фонд "Култура" - "Ателие за творческо писане". Учениците ще имат задача да напишат..
Започна приемът на заявки за участие в 34-то издание на Европейския младежки поп-рок конкурс „Сарандев“. Кандидатите могат да подават необходимите документи и записи в Младежкия център в Добрич до 14 април. Информация на кореспондента ни Мая Райнова...
Това, което не струва пари, но трудно даваме – любовта, ознаменуваха снощи приятели на поезията и виното за седми път в Каварна. Творци от крайморските общини на Добричка област се включиха в поетичната вечер "Любов, налей ми чаша вино" с вулкан от слова..
Изложбата "Опиянение" е подредена до 15 април в галерия "Арт Маркони" във Варна. Спорната експозиция живопис и пластика е с участието на Ангел Веселинов, Васил Петров, Димитър Манолов , Димитър Кавръков, Ивайло Евстатиев, Лора Маринова,..
Изложба „Българското Възраждане във Варна“ ще бъде открита от 13:30 ч. в Духовно-просветния център "Св. Архангел Михаил" във Варна (ул. "27 юли" № 9). Темата е избрана в чест на три важни годишнини – 165 години Първа българска община и Първо Българско..
Всяка среща с варненската публика за мен е абсолютен празник. Когато дойда във Варна, тук попадам на едно общество от четящи, любопитни, мъдри и много емоционални хора. Това подчерта за Радио Варна съвременната българска писателка Мария Лалева, която..
Народно читалище "Просвета 1927 г." във варненския квартал "Аспарухово" чества своята 98-годишнина през 2025-а. Събитието ще бъде отбелязано с редица инициативи през цялата седмица, съобщиха за Радио Варна читалищният секретар Любка Тодорова и..