По повод женския месец март екипът на Исторически музей – Балчик разказва в своята онлайн рубрика “Ценностите на града“ за накитите на възрожденската българка. Те са сред най-ценните експонати във фонда на Етнографска къща – Балчик – не само защото са изработени от благородни и скъпи метали, а защото в тях е вложено вдъхновение, отношение, индивидуалност и положителна енергия. Но носят скрито послание и символика, притежават магическа сила. Носенето на украшения е познато на човечеството от най-дълбока древност, аза любовта на българката към тях се говори в пътеписи на европейци, преминали през нашите земи. Описват се нанизите от парички, герданите от раковини, както и огромното многообразие от накити за глава, ръце и тяло - дело на изкусни майстори златари.Те умеят да леят, коват, апликират, да изтеглят сребърни жички (филигран), да изработват ажур или да комбинират техники в разнообразни форми. Накитите са не само част от костюма, но са израз за семейно-възрастово и социално положение, а понякога и белег за локално-регионална принадлежност.
Една от най-характерната особеност на българското женско облекло се изразява в използването на голям брой украшения, особено при празничните облекла, невестинското и моминското облекло. Нанизи, подбрадници, обеци, гривни, пръстени - всички те имат и символика, свързана с народните вярвания. За тях ни разказва уредникът Димитрина Станчева:
„В традиционното народно женско облекло в Добруджа накитите са допълнителен декоративен елемент и се отличават със своите високи художествени качества. У тях са запазени най-ценните традиции на траки, славяни и прабългари. Създадени са в домашни условия или в ателиетата на майстори- занаятчии. Много от тях са донесени от Котел от изселващото се оттам население. Украшенията са изработени от различни метални сплави, сребро, злато, монети, корали, стъклени мъниста, седеф. Те са предназначени за украса на главата и тялото. От сравнително най- ранно време са висулките за глава. Слагат се отстрани на главата, върху забрадката. Изработени са от метал или стъклени мъниста. С най-разнообразна форма от употребяваните накити са обиците. Обици носили момичетата още от ранна възраст. Народът вярвал, че е "срамота" мома да ходи без обици. Омъжените жени ги носят и в празник, и в делник. През ХІХ в. много често срещани са т.н. „арпалии”, които представляват ажурно изработени розети с филигран и гранулация.
Друг накит за главата на една жена е косичникът. Носи се отзад на главата, върху забрадката. Изключително ценни са тежките и монументални момински косичници. Те, освен че подържат илюзията за притежание на дълги и буйни коси у жената, които са символ на здраве и материален престиж, се използват и като амулет против уроки.
Прочелникът е накит за глава, който се поставя на челото, върху кърпата. Изработен е от метални сплави и се състои от три плочки в центъра, закачени една над друга.
Иглите за коса служат за захващане на кърпата за главата. Такава игла носят само омъжените жени .Често срещани са иглите с върхове във вид на топчета, украсени с гранулация и прикачени висящи пластинки.
Любими женски накити са герданите. Носят се прилепнали плътно на врата или по- долу, спуснати на гърдите, за да пазят сърцето и майчиното мляко. Предпочитани гердани от жените в Добруджа са изработените саморъчно нанизи от старинни златни монети- рубета, махмудии или от различни синци (мъниста), обработен или необработен кехлибар, седеф, корали. Поверието е, че камъните отблъскват лошото и пазят ума.
Какво е женският костюм без коланната украса. Тя е с древна традиция, водеща началото си от прабългарите. В Добруджа металните колани се наричат „кованци”. Представляват кожен ремък, върху който са нанизани прешлени от сребърни сплави с правоъгълна форма и малки пафти.
Забележителни със своята красота и разнообразие са пафтите/чапрази/, прикачвани към тъкан, сърмен или синчан колан. Традиционно ги носят само омъжени жени, след като ги получат като дар при годежа или сватбата си. По време на моминството накитите се състоят основно от мъниста. Украшението имало и друга, скрита функция – то трябвало да помогне на жената при зачеване на детето й. Според народните вярвания пъпът бил центърът на тялото, а пафтата, благодарение на благородния метал, от който е направена, предпазва тази важна точка от тялото и подсилва плодните функции на жената.
Всички украшения се изработвали ръчно, а енергията на майстора, тревогите му, радостите му са се предавали директно върху парчето метал, което е обработвал и украсява. Майсторите бижутери рядко са повтаряли модел, а във всеки накит е закодирана символика, послание и тайнство.“
Подробности чуйте от репортажа:63-ата Национална археологическа конференция, която се провежда в Балчик, ще излезе с позиция до парламента да се вземат спешни мерки и решение храмът на Кибела да бъде спасен – адаптиран и социализиран, за да му се отдаде дължимото като изключително културно наследство и постави Балчик заслужено на туристическата карта на България и Европа. Античната..
"Фауст" 2025 е третият прочит на това заглавие в историята на Варненската опера след „Фауст“ на диригента Йоско Йосифов и режисьора Михаил Хаджимишев (1955) и „Фауст“ на диригента Влади Анастасов и режисьора Кузман Попов (1974). С трактовката на третия варненски „Фауст“ са ангажирани маестро Светослав Борисов – главен диригент и заместник интендант на..
На 29 май във Фестивален и конгресен център в зала 5 от 19 ч. ще бъде представен късометражният филм „Провидение“ на Мина Крайчева. Историята се развива на крачка от настоящето. И ще ни зададе въпроси, с които предстои да се сблъскаме. Опасно ли е бъдещето, което ни очаква или е спасение? Филмът е дебютен за Мина Крайчева, която преди пет години от..
Ахроматично започва новият галериен сезон за "A&G Art Meeting". Той обаче ще предложи до финала си през ноември различни цветове, стилове, техники и гледни точки. Първият художник, когото Анна Халамян и Герхард Хорнман канят, е Данил Йорданов. Графитът като материал го интересува вече повече от две десетилетия. Той го изследва и търси най-подходящия..
Мултимедийният концерт „С музиката на Нино Рота“ на 24 юни е част от програмата на фестивала Опера в Летния театър Варна 2025 и ще представи най-доброто от филмовата музика на композитора, писана за великите образци на италианското и световното кино. В Летния театър, под диригентската палка на Бенедето Монтебело, ще звучат безсмъртните мелодии от..
Експозиционна зала "Ателие Георги Велчев" на Художествения музей „Георги Велчев“, филиал на Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна, представя самостоятелна изложба литография на един от признатите майстори на тази графична техника - Мария Чакърова. Под името "Цветно" художничката е подбрала произведения, създавани в периода от..
Културен център „Двореца“ представя самостоятелна изложба живопис на художника Веселин Куртев. Изложбата гостува в Каменната зала от 27 май до 9 юни 2025 г., като предлага на почитателите на изкуството възможност да се докоснат до изразителните и експресивни творби на Куртев. Откриване на изложбата: 27 май 2025 г. от 17:00 часа Веселин Куртев е..