Парламентарните избори за 45 обикновено народно събрание са точно след 19 дни. Няма никакво съмнение, че тези избори ще са по особени и по интересни за анализ поради обстоятелствата които ги предшестват и ще са част от самия изборен процес. Ситуацията с коронавируса ще ги направи сложни от организационно и технически гледна точка, а дали може да ги компрометира, това коментираха за Радио Варна политолози и социолози в предаването „В ефир сте”.
Защо това е проблем, според мен? Така или иначе, на много избори сме имали ниска избирателна активност . Кое е различното сега? Случаят е малко по особен. Тази очаквана ниска активност ще доведе до една изкривена картина на обществените нагласи в България. Това което ще произведем като изборен резултат няма да отговаря на автентичните настроения на българските граждани. Представете си една активност от 30-35%, в Румъния, нашата съседка например, преди 3-4 месеца активността беше 33%, която може да произведе всякакъв изборен резултат. Този резултат няма да представлява истинската воля на българските граждани, което автоматично ще доведе до това, да се счита, че следващия парламент да бъде с обществен статут на нелегитимност. Да не говорим, че влезлите при такава активност партии, няма да предполагат лесно съставяне на кабинет. Един път ще има нелегитимност на парламента, втори път на самата управленска конфигурация- нещо като конструкция с глинени основи.
Относно споровете за това, дали конституционните права на българите в чужбина са нарушени, в държавите извън ЕС, където сънародниците ни имат право само на 35 секции, Димитър Ганев каза, че влиянието на гласовете зад граница е по скоро митологично отколкото реално. „Винаги преди избори се изтъква, че те са фактор, за крайния изборен резултат, но това е илюзия”- твърди политолога.
Твърдя го напълно сериозно. Илюзорно е това, че гласовете от чужбина предопределят крайния изборен резултат. Всъщност, не го променят кой знае колко много. Поднесено в числа изглежда по следния начин. Обикновено в България гласуват средно около 3 500 000 души. Гласовете от чужбина, са средно между 100 и 120 хиляди. Даваме ли си сметка, колко представляват от общия брой- около или под 5%. Те пък се разпределят по следния начин- 30-40% са от Турция, а другите около 60-70 хиляди гласа се разпределят между всички партии. Как тогава гласуването в чужбина може да повлияе на изборния резултат съществено? А с оглед на страховете на хората към днешна дата, във връзка с КОВИД -19, гласувалите зад граница българи, тази година ще бъдат още по малко.
Машинното гласуване според Димитър Ганев, е наполовина машинно, защото всеки може да си гласува и с бюлетина. Според него обаче, по добрият вариант е сегашния, когато има опция и за машинно и за гласуване на хартиена бюлетина. „Според мен това са експерименти и дано бъдат успешни”- допълни Ганев.
„Машинното гласуване ще бъде изпитание.” Това каза политолога и преподавател проф. Антоний Тодоров. „Имаме известен опит, но той е много ограничен”- каза още той. Второто изпитание, ще бъде ковид пандемията. Въпреки взетите мерки, например, за организиране на повече подвижни секции ние имаме съвършено малък опит от няколко местни избори за гласуване в пандемия. Там се видя, че изборния процес върви по бавно, което води до моите опасения, че ще имаме проблеми и от тази гледна точка. Организационно и нормативно, в Изборния кодекс нещата са най- общо решени, от там нататък се дава властта в ръцете на ЦИК да действа в тази ситуация. В Нидерландия например, тези дни ще се проведат извънредни парламентарни избори. Беше взето решение те да се проведат в рамките на три последователни дни. В България имаше такова предложение, изборите да не бъдат в един единствен ден. То беше отхвърлено някак си с насмешка или презумпцията, че от къде накъде, след в Конституцията е разписано как се провеждат. Мисля, че не сме достатъчно подготвени нормативно за тези избори.
Застрашено е правото на хората да гласуват, според проф. Тодоров. „Говорим за карантинирани, за живеещите в чужбина, за хора които са в отдалечени населени места. Например има общо решение, че проблемът с карантинираните граждани, ще се решава с подвижни избирателни секции, но това е сложна организация. Дори и до сега с подвижните избирателни секции беше всичко наред, а какво ще бъде в ситуация с много повече желаещи да гласуват? За това казвам, че хора които биха искали да гласуват, няма да могат да упражнят правото си на глас. Това ще доведе до съмнения в честността на изборите.
На въпрос, дали в ситуация на световна пандемия, в бъдеще може да се промени технологията на изборния процес и да се мисли за гласуване по пощата или електронно гласуване, проф. Антоний Тодоров каза:
Честно казано, учудвам се, какво наистина трябваше да ни сполети, за да може да продължаваме толкова дълго време да обсъждаме такива алтернативни варианти за гласуване, които вече са използване във вече толкова много демокрации. Има достатъчно натрупан опит. Въпреки, че има рискове, опитът позволява, тези рискове да се управляват. Те не са по големи от рисковете тези избори да бъдат поставени под съмнение, защото не всички които са искали да гласуват са могли.
Като прогноза, за протичането на парламентарните избори за 45-то обикновено Народно събрание на 4-ти април, проф. Тодоров изрази скептицизъм, че ще протекат гладко. Той се съгласи, че има натрупана известна рутина, която може да надвие над трудностите, но със сигурност и ще има много жалби.
За бившия член и социолог Цветозар Томов, много по разумно е парламентарните избори да се отложат с два, три месеца, тъй като съвпадат с пика на нова епидимична вълна. „Парламентаристите, ако можеха да проявят национална отговорност в България, ако институциите можеха да проявят национална отговорност, биха могли да могат да стигнат до някакво споразумение за отлагане на изборите”
За това време можеше да има по солидна част от населението с ваксина, да се навлезе в топлия сезон, епидимичната обстановка да се успокои и българите да имат нормални условия за гласуване. Но това е утопия която не вярвам да се случи.
Основен проблем на този вот, ще бъде броенето на бюлетините според доц. Томов. На въпрос, дали машинното гласуване което ще бъде много по масирано, може да промени картината, той отговори:
Може, ако законодателя допусне машинния протокол да бъде официален документ. Само че, това не се допуска. И сега ако видите решението на ЦИК за броенето на преференциите, те пак предвиждат, преференциите пак трябва да се гласуват ръчно, включително и от машинния вот.
Цветозар Томов се съгласи, че е парадоксално, вместо машинното гласуване да улеснява изборния процес и отново да се превръща в броене на ръка. „Живеем в парадоксална държава, имаме огромни проблеми с изборното законодателство”
Всичко се свежда до това, че се създават условия за хаос в изборния процес. Бих искал да има консенсус, за изцяло преработване и промени по Изборния кодекс, за да се решат няколко основни проблема, които са висящи от десетилетия. Например, липсата на изборен регистър и наличието на милиони фалшиви имена в избирателните списъци. Проблем е, каква ще е технологията на гласуване, защото тази хибридна система, на едноврменно хартиен и машинен вот обезсмисля машинното гласуване.
Третия тежък и до някъде абсурден проблем е начина по който се броят изборните резултати. Каквото и да си говорим избирателните комисии са принудени да преброяват изборните резултати след уморителен 14 - часов работен ден. Няма да обсъждам въпроса за тяхната компетентност и подготовка където също има тежки проблеми. Но това са преуморени хора които са склонни да допускат грешки. Следващия проблем е начина по който се набират членовете на СИК-овете. Партиите имат пълен монопол върху подбора на изборната администрация на всички равнища. Това също е абсурд. По този начин възможността да влизат в СИК е изключена за всички българи които така или иначе не са партийни активисти или не са обвързани с някоя партия. Следващия проблем е монопола на парламентарно представените партии върху рекрутирането на комисиите което поставя участниците в изборите в неравностойно положение.
Ако се опитвам да си представя мислено, влиянието на всички изборни машинации и измами върху изборните резултати, те все пак не променят факта, че изборите се решават от избирателите. Ако българите достатъчно мобилизирано и активно изберат някакво, споделено от много хора политическо решение на тези избори нищо няма да спре да го наложат. Така че бих призовал всички мои сънародници да гласуват според личните си разбирания, особено ако са свободни хора и не угаждат на някого отивайки до урните.
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..
Големият проблем не е точно това, че веригата продава на определена цена и стоката достига до нея на четвърта ръка. Проблемът е, че между земеделския производител и веригата има едно звено, което купува с кухи фирми, не плаща ДДС, не плаща данъци, не попада в контрола на държавата. С едни бусове се разкарва една продукция, ако не е рентабилно в..
65% от жилищата във Варна се купуват с цел инвестиция, като половината от тях се препродават по-скъпо.Такъв е и процентът на купувачите, влагащи лични средства. Това каза Явор Николов, брокер - специалист в сферата на недвижимите имоти, и преподавател в Икономически университет - Варна. 63% от купувачите на имоти във Варна заплащат в брой..
23-ма историци, археолози, културолози, етнографи, хора на перото, архитекти и изследователи на богатото регионално минало на Варна и областта се включиха в новосформирания клуб "Варненски краевед". Краеведският клуб ще организира своята дейност на територията на Народното читалище "Варненски будители - 1926" по график, като в библиотеката на..
Медицинските сестри и акушерките са в готовност за провеждане на масови протести, ако бъде одобрена идеята обучението по тези специалности да бъде намалено от 4 на 3 години. Това каза Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Обучението им сега отговаря на изискванията на европейска директива,..