Защо няма лилави национални знамена?

До 19-ти век лилавият оцветяващ прах е бил много скъп. Добивал се е от преработката на мекотели: малки черупчести ракообразни, обитавали крайбрежната част на съвременен Ливан. От десет хиляди преработени малки мекотели се е получавал 70 грама пигмент. Това е бил трудоемък и отнемащ време процес.

Някога, за да се боядиса един килограм вълна в лилаво са били необходими 200 грама багрило. За да се получи наситен цвят е трябвало да се обработят над 30 хиляди ракообразни - титанична и високо платена работа.

  Ако изчислим по съвременен начин боядисването на килограм вълна в лилаво, това би струвало 9 000 долара.

Ако замените вълната с коприна, цената би била направо космическа - 28 000 долара за половин килограм коприна.

За красотата в нашия свят винаги се е плащало и се е случвало в древни времена красивият цвят да струва повече от златото.

  Дрехи в лилави нюанси можели да си позволят само най-богатите хора: главно представители на благородните класи.

В същото време скъпият цвят изисквал и специално отношение: най-често лилави дрехи се носели по специални поводи, за празници или погребения. Известно е, че в Османската империя само султаните и някои представители на управляващата династия имали право да носят този цвят.

Е, как да изберем толкова ценно багрило за боядисване на знамена? Уви, никоя държава в света не би могла да си позволи това. Но сега виждаме, че лилавото и виолетовото в дрехите по никакъв начин не ги оскъпява. Промяна на цвета на флага не е приемливо решение: повечето символи на съвременните държави вече са се утвърдили и тяхната история е на стотици години.

Как безценното лилаво става достъпно за всички? В средата на 19 век химикът Уилям Хенри Перкин, който е само на 18, успява да синтезира вещество с лилав оттенък. Перкин забогатява: сериозно се занимава с производството на химически полученото виолетово багрило./БГНЕС, РИА Новости