„Андрей Даниел – последните 7 години“ в снимки

Една много емоционална среща ще имат почитателите на визуалните изкуства във Варна с откриването на фотоизложбата „Андрей Даниел – последните 7 години“ в Градската художествена галерия .

Тя е белязана от непреодолимото усещане за двойна загуба – преди година ни напусна големият български художник Андрей Даниел, а съвсем наскоро и режисьорът и журналист Стефан Джамбазов, автор на фотографиите. В особения дух на носталгията по срещите с тях ни въвежда съпругата на Стефан Джамбазов Зелма Алмалех, която представя фотопроекта на своя съпруг „Андрей Даниел – последните 7 години“. Светлана Вълкова разговаря с нея:

Изложбата е организирана от фондация „Въпреки“, проектът е финансиран от Национален фонд „Култура“. Експозицията може да бъде видяна от 22 април до 16 май 2021 година.

Обръщението към публиката на Джамбазов и Алмалех най-добре изразява тяхната посветеност на спомена за Андрей Даниел в работата им по този проект:

„Точно преди три години в Градската галерия на Варна открихме голяма изложба – „Андрей Даниел и ученици“. Тя беше по проекта ни на фондация „Въпреки“ – „Учители и ученици в изобразителното изкуство“. Наред с проф. Андрей Даниел, участници в проекта бяха живописците проф. Вихрони Попнеделев, проф. Николай Майсторов и скулпторът проф. Емил Попов. Но няма да скрием, че основната провокация за този проект ни дойде точно от Андрей Даниел и неговата връзка с учениците му. А тези стотина млади художници изпратиха свои работи не само от България, но и от различни точки на света.

Самият Андрей Даниел имаше в изложбата само една своя картина – „Моят остров“. Тогава не го попитахме защо е избрал нея за своята изложба, а сега вече не можем, след като преди повече от година напусна нашия свят. Но сме сигурни, че Андрей беше щастлив да събере повечето от своите ученици в тази изложба и то точно в галерията във Варна. Снимка на картината присъства в сегашната фотоизложба и то точно от експонирането ѝ във Варна. Има и други снимки от подреждането на тази експозиция.

Тази фотоизложба е опит за кратък репортажен разказ с визуални акценти от последните седем години на Андрей Даниел /1952 – 2020/. Имахме щастието да се виждаме по-често по различни поводи в тези последни негови години. Обикновено говорим за първите седем години в живота на един човек. Но тук снимките показват някои моменти от последните седем – също важни и магични от земния му път. В тях за Андрей имаше много положителни емоции-изложби, преподаване в Националната художествена академия в София и филиала в Бургас, но и тежко боледуване. Но той не се предаде на болестта и работеше, и преподаваше до края…И беше щастлив.

Защото твърдеше и вярваше, че хората на изкуството трябва да синтезират смисъл. „И ако не се научим да измисляме смисъл, да синтезираме за себе си и за околните, за много големи групи хора смисъл, то това съществуване ще бъде по-скоро някакъв вид вегетация.“, беше казал в разговор с нас за сайта ни „въпреки.com“ Андрей Даниел. А аз /Стефан Джамбазов/ имах удоволствието и шанса през тези години да снимам някои събития от живота на художника. Предлагам и вие да се докоснете до тях и дано усетите през изображението неговата емоция и мисъл…

Няколко седмици след като написа този текст за фотоизложбата си, Стефан Джамбазов също отлетя от земния ни свят. Работи до последно със силен дух и безкрайна любов към изкуството. Мъжки се бори повече от две години и половина с коварна болест. Въпреки нея, беше щастлив, заедно гледахме напред и обмисляхме нови проекти с обич и преклонение пред изкуството. А аз /Зелма Алмалех/ вярвам, че са сега някъде двамата с Андрей и си говорят за смисъла…“

Зелма Алмалех и Стефан Джамбазов