Момчилово е малко кокетно селце в Община Ветрино, с красива природа и плодородна земя, с малко на брой, но изключително сплотени жители, които ревностно пазят българските традиции и обичаи. То е едно от малкото останали села с изцяло бългаско население. Още с влизането ни с фоторепортера Румен Сарандев, видяхме голяма цветна табела „Добре дошли в Момчилово”. Улиците са чисти и спретнати. Автомобили в движение не се забелязват. Виждам няколко дървени беседки и голям кладенец. Оказва се, че те са измайсторени собственоръчно от кмета на селото Пламен Петров.
Въпреки богата история и традиции на Момчилово, в последните години населението на селото намалява. На младите не им се живее на село, не им се и работи. Това споделят някои от най-възрастните жители, които срещнах. Сред тях са Георги Стоянов и Димитър Славов.
В Момчилово живеят едно германско и две английски семейства. Отиваме до една от т.нар. английски къщи. Приветливи и с широки усмивки, на прага на дворната врата ни посрещнаха Анди, неговата съпруга и двете им деца. Те идват от Лондон. Нямаше как да не ги попитам защо са дошли да живеят тук.
Говорейки за красивата природа, заобикаляща Момчилово, няма как да пропуснем и огромните черешови градини, които се намират от другата страна на главния път и са гордостта на селото. Сред тях се издига и висок хълм, на който се намира паметникът на загиналите в Първата световна война. Качихме се до него, а гледката от там беше впечатляваща. Вижда се цялото село и красивите зелени поля на Добруджа.
Вижда се и храма „Свето Рождение Богородично”. Построен е през 30-те години на миналия век. Също като паметника, и той е реставриран. За неговата поддръжка се грижи Кармен Георгиева.
Той осигурява работа на част от местните жители, а освен това е спонсор и на футболната гордост на селото – отборът „Бабушки орли”. Основната грижа на Радко обаче си остава земята. Оплака се, че трудно се намира работна ръка.
Читалището в Момчилово има две големи зали със сцени. И както се случва често на село, в читалището се провеждат празничните банкети. Успехите на самодейците през годините са запечатани в снимки на огромни табла. Има и специална стая, в която са подредени традиционни местни носии, купи, спечелени от самодейците, медали и плакети. Накратко – представете си това място като стаята на славата.
Още малко ноември. Още малко кротки следобеди, погалени от есенен вятър. Още малко време между слънцето и снега. Още малко до онези завладяващи моменти, когато ще пишем желания, ще се радваме на коледните светлинки, ще планираме празнични вечери и сърцата ни ще тръпнат в очакване на следващото преживяване, следващия житейски епизод, следващото..
Центърът за настаняване от семеен тип "Владиславово А" е социална услуга от резидентен тип, част от Комплекса за социални услуги за деца и младежи, лишени от родителска грижа. Центърът работи от 2015 година и е дом на 11 деца и младежи със специални потребности на възраст от 3 до 25 години. Скоро очакват и нов член на семейството си. Всички те са..
Традиционно през месец ноември Радио Варна кани всички малки творци да се включат в конкурса за рисунка. Тази година темата е „Моята Коледа”. Това е деветата поредна година, в която медията приканва всички деца на възраст от 6 до 16 години да проявят своя талант в артистичния конкурс. По традиция една от избраните рисунки ще бъде..
На 25 ноември отбелязваме Международният ден за елиминиране на насилието срещу жени. Въпреки напредъка, дикриминацията и насилието над жени продължава да е един от основните проблеми на обществото. Едва през април тази година (2024 г.) Европейският парламент одобри първите в историята на ЕС правила за борба с насилието над жени и домашното насилие...
Свети Климент Охридски е средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Основател е на Охридската книжовна школа. Православната ни църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Първият съвременен университет в България – Софийският университет „Свети Климент Охридски“ , е наречен на негово име при..
Войната в Сирия продължава вече 13 години. Милиони сирийци се превърнаха в бежанци. Един от тях е Рустом Абдулкадер. Той е на 42 години. Избира живота на бежанец. Едната причина е, че не иска той или синовете му да се бият за някоя от воюващите страните и да избиват сънародници. Втората и по-важната – има болно дете. Засега семейството е в България, в..
Едно от най-старите читалища в област Добрич – това в село Гурково, е заплашено от затваряне заради лошото състояние на сградата. То е построено в периода от началото до средата на миналия век с доброволния труд на местни хора. Заради дългогодишно неглижиране и липса на достатъчно финансиране се стига до момента, в който от Регионалната здравна..