Днес България се прекланя пред подвига и саможертвата на героите от Априлското въстание.
145-годишнината от избухването му беше отбелязана с тържествено честване в град Клисура. За първи път празникът на площад „20-ти април“ не започна с възстановка на боевете. Причината е, че местната служба КОС не е позволила използването на оръжия във възстановката на участници, които не са предоставили необходимите документи, съобщава Българското национално радио.
Годишнината беше отбелязана и в Панагюрище. По традиция на този ден панагюрци от цялата страна се събират в своя град, за да почетат паметта на Априлци. Том беше отслужен благодарствен молебен и поклонение в църквата „Свето Въведение Богородично“.
Заради ковид ситуацията е отменена тържествената заря-проверка.
Априлското въстание от 1876 година е въоръжено въстание на българите в Османската империя. Избухва преждевременно на 20 април в Копривщица и е организирано от Гюргевския революционен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Днешните оценки са, че въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и особено в Русия.
Въстанието е подготвено в разстояние на едва 1-2 месеца, с което се обясняват неуспехите в организацията и хода му. Решението за въстание е взето от отделни активисти на БРЦК, то не е подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от усилията на неколцина апостоли. По-сериозна подготовка за бунт била извършена само в IV и I окръг.
Единствено в IV окръг под ръководството на Георги Бенковски била създадена постоянно действаща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за „предприятието“ обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието – Ненко Терзийски от Балдово. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на „мирната рая“. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото „Кърваво писмо“. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминал 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.
Още следобеда на същия ден (20 април) Георги Бенковски, съобразно с решението от Оборище за избягване на провал, обявил преждевременно началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло негативно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите обстоятелства. Предателството заплашвало с провал грижливо изградената организация, както и психологическата подготовка на народа за отчаяни и решителни действия. Избухването на въстанието в IV окръг довело до масови арести на комитетски дейци в другите окръзи, светкавично мобилизиране на нередовни турски части (башибозук) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.
Подготовката на въстанието е осуетена от османските власти. Заловени са редица комитетски дейци като Никола Славков, а Георги Икономов е поставен под наблюдение. Нанесен е изпреварващ удар в Горна Оряховица. Прави се опит за изпреварващ удар в Копривщица и Панагюрище. Започва прехвърляне на войски от Шумен в Търново, от Одрин в Пловдив и Пазарджик и др.
Според българската историография загиналите са около 30 000 души, докато според външни изследователи бройката на жертвите е не повече от 15 000 души. Руският консул в Одрин Алексей Церетелев смята, че по време на въстанието са разрушени около 200 села с общо население повече от 75 000 души, част от които са избити, а други са прогонени.
Жестокото потушаване на въстанието и отзвукът на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили. Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води до обявяването на единадесетата Руско-турска война, довела до Освобождението на България.
Източник: БНР
Започнаха текущите ремонти на уличната настилка в район „Одесос“, съобщава в социалната мрежа Facebook районният кмет Янислава Шопова. Днес бяха завършени компрометираните участъци по „Пирин“ и „Дрин“, в частта от бул. „Цар Освободител“ до бул. „Владислав Варненчик“ Частично са фрезовани участъци по ул. „Македония“, които ще бъдат завършени в..
Кметът на Варна Благомир Коцев обяви 3 януари (петък) 2025 за неучебен ден за всички училища на територията на общината. Учениците ще се завърнат в класните стаи на 6 януари (понеделник), съобщават от общинския пресцентър. Официално обявената от Министерството на образованието и науката коледна ваканция е в периода от 21 декември 2024 г. до 2 януари..
28 200 лева ще бъдат разпределени за отускане на еднократна финансова помощ за задоволяване на комунално-битови потребности на 35 лица от Община Варна. Това стана ясно по време на ПК "Социални дейности и жилищна политика". Помощта варира между 500 и 1500 лева. Отказ от такава помощ получиха 6 лица, тъй като или надвишават линията на бедност, или вече са..
Жители на Добрич се обявиха срещу включването на междублоковите пространства в обхвата на Синята зона в града. От Община Добрич публикуваха на страницата си в интернет проект за разширяването на платената зона за паркиране за обществено обсъждане, което породи остри реакции сред жителите. През тази седмица беше внесена и първата подписка от..
Водата от обществената чешма "Света Марина" е негодна за пиене. Това съобщиха от Регионалната здравна инспекция във Варна. Обществената чешма се намира в жк "Възраждане", местност Кочмар, район "Младост" . Водата е с наличие на колиформи 20 КОЕ/100мл, при норма – 0 КОЕ/100мл, чревни ентерококи – 24 КОЕ/100мл, при норма – 0 КОЕ/100мл. При анализа..
Община Варна обяви обществена поръчка за текущо възстановяване, поддържане и абонаментно почистване на спиркозаслоните във Варна. Дейностите ще се осъществяват в две позиции. Първата от тях е за възстановяването на спирките и техническото им поддържане, като се включват дейности като ремонт на покриви, подмяна на корозирали елементи, ремонт на пейки,..
Депутатите дебатират преди поредния - пети опит, за избор на председател на Народното събрание. Днес е рекордният - 12-и ден на първото заседание на 51-вия парламент, предаде БНР. Докато не бъде избран председател - нито парламентът може да заработи, нито държавният глава може да започне консултации за връчването на мандат за редовно правителство...