Единствената автобиография на Уди Алън излезе на български

Единствената автобиография на Уди Алън - отхвърлена в Америка и бестселър в Европа, излезе на български.

Скандална, разголваща, забавна и тъжна, откровена, дълго чакана и единствена по рода си - това е автобиографията на легендарния режисьор Уди Алън.

Отлагана почти 20 години, мемоарната книга "Само да вметна" беше съпроводена със скандали при излизането си на английски през 2020-а.

За кратко време автобиографията беше преведена на френски, немски, испански, нидерландски и навсякъде бе съпроводена с дълги полемики за личността на Алън и правото му да разкаже своята история.

Двама преводачи работят по бългaрския вариант на текста - Василена Мирчева и Мартин Петров, а консултант на изданието е киноведът Владимир Н. Трифонов.

Сред откровенията, които често разширяват очните ябълки на читателя, са интимни подробности от личния му живот, детайли иззад кулисите на филмите му, превърнали се в класики. Алън говори без задръжки за едни от най-големите звезди на съвмренното кино, с които си сътрудничи. Разказва всичко и за грандиозния скандал в началото на 90-те с бившата си партньорка Миа Фароу. Разяснява мътилката около обвиненията за сексуален тормоз, които дъщеря му Дилън Фароу отправя към него първо през 1992-ра, после през 2014-а, а наскоро и в документалния филм на HBO "Алън срещу Фароу".

Двамата не са разговаряли от почти трийсет години, но в "Само да вметна" режисьорът отново декларира любовта си към осиновената си дъщеря и че очаква отношенията им да се подобрят. Алън започва "Само да вметна" с родителите си и техния 70-годишен съвместен живот, "изпълнен с ненавист". Безпощадно описва провалите им, а обичта им сравнява с тази на канибалските племена в Борнео. Набързо минава през детството си в Бруклин, когато като дете мами на карти, за да обира връстниците си, и разбива изцяло представата на феновете си за своята особа. Ако някой си мисли, че Уди Алън е интелектуалец, който няма как да не е бил аутсайдер в училище, се заблуждава. Алън е точно обратното - популярен бейзболист илитерат, който бяга от училище, за да ходи на кино. Не е стъпил в театър до 17-ата си година, а до края на юношеството си е прочел само една книга - "Бандите на Ню Йорк", плюс куп комикси. Младежът Уди Алън просто не обича да чете. Сблъсква се с литературата единствено заради жените, красивите бохемки, които четат Киркегор и гледат постановки оф-Бродуей. Живописта пък открива случайно, криейки се в музеите от училищните си задължения.

И така: "Хора, вие държите автобиографията на мизантроп и любител на гангстерите, илитерат и некултивиран темерут, който седи пред трикрилно огледало и упражнява номера с карти, тъй че да може да извади асо пика от всяко положение с идеята да измами някого при първа възможност".

Алън прави цялостен преглед на бурния си живот - от първите си професионални ангажименти, когато пише за комедийни телевизионни предавания, двата си ранни брака, до навлизането в киноиндустрията, творчеството си, през известните си познанства, сред които тези с Даян Кийтън, Кейт Бланшет, Кейт Уинслет, Ема Стоун, Скарлет Йохансон, Майкъл Кейн, Хавиер Бардем...

И с този звезден живот, залязващ днес в светлината на обвиненията и греха, Алън е повече от доволен или поне е примирен с онова, което е дошло: "Аз съм на осемдесет и четири; животът ми е почти наполовина приключил. На моите години играя с пари на казиното. Като не вярвам в някакво отвъдно, наистина не виждам каквото и да било практическо значение дали хората ще ме запомнят като филмов режисьор, или като педофил, или пък въобще няма да ме запомнят. Единственото ми желание е прахът ми да бъде разпръснат близо до някоя аптека." "Само да вметна" е изключително забавен, откровен, задълбочен портрет на един от най-великите режисьори днес.

Времето ще изсветли неговата особа, ще го постави на мястото му сред най-големите или пък не, но дотогава ние му дължим едно - да чуем и прочетем неговата изповед.

Светлана Вълкова разговаря с един от преводачите Василена Мирчева: