Църквата в село Доброплодно, община Ветрино, се нарича „Свети Йоан Рилски”.
Тя е строена в далечната 1886 година.
Отваря врати през 1889 година, тогава са положени и първите икони в нея.
Преди години в храма се осъществява реставрация.
Репортерът ни Ваня Славова влезе в църквата и разговаря с касиера на църковното настоятелство Тодорка Пенчева за историята на храма:
Христо Атанасов е свещеник в църквата.
Той живее в селото и е постоянно действащ свещеник там.
Селото е основано от турците през Османското нашествие и носи името на основателя си Илияз/Елес Факъ. Първите къщи били начално на север от сегашното селище но поради суровата зима основателите се местят по близо до коритото на Карамандере. Един от първите жители се знае като Кьор Юмер. Селото се споменава в Османски регистери от ХVI век. Част от жителите (българи) са потомци на преселници от анадолските села Гьобел и Мандър, които са били с компактно българско население, попаднало в Анадола по време на османската власт при изселването на различни български родове. Сред първите заточеници в Анадола са били и част от болярските родове, живели в Търново при завземането му от турците.
През 1884 г. някои българи от селата Гьобел и Мандър напускат Анадола и пристигат със семействата и част от покъщнината си в освободена България. Установяват се в провадийските села Елес факъ (Доброплодно) и Яйлякьой (Ягнило), в които дотогава живее турско население. Българите от Анадола и турците от България се споразумяват да разменят имотите си. Изпратени са делегации от двете страни да огледат имотите и размяната става декар за декар, къща за къща, глава добитък за глава добитък. Общо 40 турски рода от Елес Факъ заменили ниви, ливади, къщи, лозя, добитък с 40 български фамилии от Гьобел. През този период в Доброплодно пристигат общо 317 българи. Така Доброплодно се превръща в средище на малоазийските българи, които пренасят тук не само вещите си, а и богат фолклор и древни обичаи и традиции.
„Напред към подвизи и слава“ – така се нарича маршът, който днес на 3 март, както и на всеки официален празник у нас, ще прозвучи за първи път при тържествената заря-проверка. Познат е още като Насрещен марш - церемониалният марш, с който се посрещат официалните лица или делегации, и който звучи при всеки преглед на войсковите части в България...
Какво обединява кафенета в Австралия, Малайзия, Филипините, Перу, Съединените щати, Испания, Колумбия, Австрия, Гърция, Южна Африка и дори България? Отговорът е, че всички те са част от класацията "World's 100 Best Coffee Shop", в който преценката се прави на база посетителски препоръки и оценки на експерти в кафе индустрията. Българското кафене, което..
Община Варна организира общоградско честване за националния празник на България – 3 март, отбелязващ 147 години от Освобождението на България. Съорганизатори на събитията са Военноморските сили на Република България и Варненската и Великопреславска света митрополия. Програма: 10:00 - 10:30 ч. Площад „Св. св. Кирил и Методий“ ТЪРЖЕСТВЕНО..
За трета поредна година в район „Аспарухово“ ще бъде отбелязан християнският празник Сирни заговезни. Това съобщи кметът Ивайло Маринов. Един от значимите празници в народния ни календар, свързан с прошката и ритуали с дълбока символика, ще бъде отпразнуван в Аспаруховия парк. Програмата ще започне в 13:00 ч. в неделя, 2 март, с български фолклор. Ще..
Над 1000 души дойдоха на площад „Св. Кирил и Методий“ пред катедралния храм „Успение Богородично“ във Варна, за да си вземат дръвчета в рамките на инициативата на „Гората.бг“. Те подаряват близо 30 000 плодни и иглолистни дръвчета и червен дъб. Създаталят на „Гората. Бг“ Никола Рахнев каза, че до трети март ще бъдат дарени близо 110 000..
Празнична творческа работилница е подготвил Музеят за Възраждането във Варна за 3 март. Всеки, които желае, ще изработи националния трибагреник чрез тъкане и едновременно с това ще научи интересни факти за Освобождението на България. Цената за посещение и работилница е 5 лв. с включени материали. Не е необходимо предварително записване. Н а..
Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата и се предполага, че е оформен въз основа на древна обредност, свързана с езическите земеделски култове към природата, характерни за балканския полуостров – тези на и елинските обичаи. На 1 март..