В последните няколко десетилетия, лозарството и винарството в България са изправени пред редица трудности и проблеми, които дърпат сектора назад. Само спомен са вече времената, в които страната ни заемаше престижно място на световната карта на лозарството и винопроизводството.
Секторът върви стремоглаво надолу и трябва да се вземат спешни мерки. Това каза в интервю за „Радио Варна” д-р Петър Бошнаков, икономист, дългогодишен лозар и преподавател в ИУ-Варна.
Национално сдружение на българските лозари
Преди два месеца, д-р Бошнаков и други представители на бранша, учредиха Национално сдружение на българските лозари. В него влизат производители на винено и десертно грозде, пепиниеристи, големи и малки фирми, както и земеделски стопани. Целта на новата браншова организация, оглавявана от д-р Бошнаков, е да издигне отново лозарството и винарството на висотите, на които беше преди много години.
"Идеята на новата организация е да защитава интересите на сектора пред държавните институции", коментира нейният председател.
"Един от основните проблеми пред лозарството и винарството в последните години е свиването на аграрния потенциал. В последните 20 години, лозарските площи намаляха 4-5 пъти. В момента са регистрирани около 600 хиляди декара, но реално реколтирани са 300 хиляди", каза д-р Петьо Бошнаков и допълни, че площите продължават да намаляват. За сравнение - преди повече от две десетилетия площите с винени лозя са били над 1 милион и 600 хиляди декара.
"България беше в топ 10 на света по производството на вино. След 1995 година започва леко затихване на сектора, а след 2002-2003 година, страната ни трайно е извън топ 20", поясни експертът.
Според д-р Петьо Бошнаков, значението на лозарския сектор е не само икономическо, но и социално.
"Това е сектор, който заедно с овощарството и зеленчукопроизводството, задържа населението в селските райони. Затова са необходими целенасочени усилия за развитие на лозарския сектор. Така ще задържим и хората в селските райони", коментира д-р Бошнаков. Той даде за пример Румъния, където селата са пълни с младо население.
"Там държавата обръща внимание на сектора. Има добро финансиране, за разлика от България", каза още той.
"В България субсидията за 1 декар лозе е 27 лева. Същата е и за 1 декар пасище. Това е абсудрдно", коментира д-р Петьо Бошнаков.
Спешни мерки
Според д-р Петьо Бошнаков, трябва да бъдат взети спешни мерки за излизането на лозарския сектор от колапса, в който се намира в последните години. Част от тези мерки бяха обсъдени и на среща със служебния земеделски министър Христо Бозуков. Ескпертът се надява, че исканията на лозарите ще бъдат чути и ще бъдат направени първите крачки за решаването на проблемите в бранша.
"Трябва да има национални доплащания за сектора. Ние сме единствената държава, в която тези доплащания са изключени, тъй като се счита, че виненото грозде не е плод. За сравнение - в страните от ЕС, помощта за сектора е в размер на около 200 евро. В България е 14 евро", поясни още д-р Бошнаков.
Той каза още, че в България има чудесни условия за винопроизводство и се надява лозарството отново да възстанови своите позиции като приоритетен сектор. Върху това ще бъдат насочени усилията на всички в бранша, както и на новото сдружение.
Чуйте цялото интервю на Иван Барбов с д-р Петьо Бошнаков:
Немедицински специалисти нямат право да извършват естетични процедури. Това категорично мнение в предаването "Новият ден" изрази доц. д-р Даниел Янков от Клиниката по пластична хирургия към Военномедицинска академия-Варна, във връзка с пострадалите след поставяне на ботокс, настанени в "Пирогов". Лекарите, които според съществуващото..
Интервю с Adrian Thessenvitz (AD INFINITUM) Швейцарската симфонична метъл банда AD INFINITUM ще направи първи концерт в България. Групата е част от турнето на ELUVEITIE и INFECTED RAIN. Датата за България е 9 февруари, мястото – софийският клуб „Joy Station“. Организатори са „BGTSC“. В предишно предаване представихме новия албум на групата..
От 2014 година насам има почти 80 законопроекта за изменение и допълнение на изборното законодателство, голяма част от които са внесени няколко месеца преди изборите. Това сочи анализ на Института за развитие на публичната среда, каза Лилиан Никифорова. Тя добави, че тази практика трябва да бъде прекратена, тъй като по думите ѝ няколко парламента са..
Музиката се създава от творците, не се създава от машина или компютър. Това подчерта в интервю за Радио Варна Георги Христов. Той допълни, че купуването на бийтове и използването им в песните не е изкуство, коментирайки темата за навлизането на изкуствения интелект в музикалната индустрия. "Повечето новосъздадени песни са просто изкуствен интелект...
PIZZZA е една от най-обичаните групи на българската ъндърграунд сцена, а 26-годишната ѝ история я прави и една от най-дълголетните. Съставът ѝ към момента включва Кобо (китара), Кайо (бас), Рамбо (барабани), Витко (тромбон) и Явката (тромпет), а Каската, който до скоро беше фронтмен, вече не е част от бандата. За съжаление се наложи да се разделим..
Студент на Варненския свободен университет /ВСУ/ представя оригинален шрифт на Международното триенале на типографията в Полша. Шрифтът е наречен VFU (Visionary Font Ultra) и е изработен от студента от трети курс в специалност "Графичен дизайн" Володимир Федотов . Той е един от тримата представители на България, избрани за участие в..
Прототип на сензорна витрина за плодове и зеленчуци, която се управлява с помощта на изкуствен интелект, е единият от двамата победители в пилотното издание на иновативната образователна програма GEN I: Иновация Генерация на Schwarz IT България. Тя е разработена от екип от четирима студенти от Икономическия университет и Висшето военноморско..
Облачно
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Значителна облачност със сняг
