Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Еньовден – Рождение на Св. Йоан Кръстител

| обновено на 24.06.21 в 09:44
3
Снимка: БГНЕС

Българската патриаршия чества рождението на св. Йоан Кръстител на Еньовден според православния календар в България. Няколко години преди новата ера е роден Св. Йоан Предтеча – човекът, предсказал идването на месията. Именно на него е посветен и празникът, който по българските земи е познат като Еньовден.

Самият ден съвпада с лятното слънцестоене, затова в много от поверията заляга култът към слънцето. На изток славянските народи често кладат огън, който после прескачат. Празникът е познат и като Яневден, Яновден, Иванден, Адриан, Ивъндън, Йоан/Иван Бильобер, Драгийка в различни части на България.Според някои изследователи честванията на Еньовден датират още от времето на траките.

Диана Димова е родом от Ямболския край, но от много години живее във Варна. Тя е колекционер на носии. Притежава над 100 народни носии. Милее за българщината и традиционно отбелязва всеки празник в календара.

Репортерът ни Ваня Славова я попита празнува ли Еньовден. Нека чуем:


В различните географски области името се произнася по различен начин – в Област София името на празника е Яневден, в Струга – Иванден, в Охрид – Ивъндън, във Велико Tърново – Иван Бильобер или Драгийка. Първоначално празникът съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Енчо, Еньо, Иван, Иванка, Иванчо, Иванка, Ивелин, Ина, Инчо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Даян, Даяна, Деница, Дилян, Диляна, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан/Дея/Деа, Деяна/Деана, Билян, Биляна и имена на билки. (В списъкът на имената са включени всички, етимологично свързани със старобългарското тълкуване на Еньовден, като Еднажден, или езически – „Летен Игнажден“). Задължителен е обичаят за масово къпане.

Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

Вярва се, че преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на слънцето. Жените – баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за, болестта без име.

Еньова буля


Всички моми се събират в една къща и там обличат едно 5-6-годишно момиченце като булка: с дълга бяла риза и червена връхна дреха, наречена кават. Забулват го с червено було. На главата му поставят сребърна пара и венец от еньовче. Една мома вдига Еньовата буля върху раменете си и цялото шествие започва да обикаля селото, нивите, градините, кладенците и чешмите. През цялото време момите пеят еньовденски песни. С тази ритуална обиколка те искат да измолят от Св. Еньо здраве и плодородие.

Според народната вяра от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. Преди Слънцето да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). Момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях кой ще е бъдещият им жених („Ладуване“). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.

Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък, който свети силно.

Наред с Нова година, Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичаят напяване на китки или пръстени по същия начин, както и ладуването.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Предстои петото издание на фестивала Varna Rock Adventure

Броени дни остават до началото на петото издание на фестивала Varna Rock Adventure. Събитието ще се проведе от 7 до 10 август в парка в квартал "Аспарухово", входът е свободен, а концертите ще продължат до 23 часа всяка вечер, съобщиха за Радио Варна организаторите  Милен Пенев, Бранимир Мангъров и Невелина Няголова.   Tази година сцената е..

публикувано на 24.07.25 в 12:07

Изчезват ли паметниците на културата във Варна?

Понастоящем във Варна се работи по общо 12 проекта за реставрация на архитектурни паметници .  Сред тях е и т.нар. „Софийска банка“, поято сега виждаме само укрепването и съхранянето на пластиката на покрива. Предизикателството по нейната реставрация е заради достъпа до имота, който е през чужд имот.  В същото време има и не малко примери за..

обновено на 24.07.25 в 10:16

Православната църква почита света Христина

На 24 юли честваме паметта на света великомъченица Христина.  Мъченицата Христина живяла през III век в град Тир, където баща ѝ, Урбан, бил владетел. Когато се родила, родителите ѝ ѝ дали името Христина, което не било според тяхното езическо мъдруване, а по Божий промисъл, предопределил живота ѝ в служба на Бога. Момичето било невероятно красиво и..

публикувано на 24.07.25 в 09:40

11-годишният пианист Антонио Паван: За мен музиката е felicità!

Клавирен рецитал изнесе в рамките на Международния фестивал "Варненско лято" снощи Антонио Паван.  Той е само на 11 години с българо-италиански произход, а биографията му вече е забележителна, репертоарът му се простира от барока до XXI век, свирил е в престижни зали в Италия, където живее, и в Европа, печелил е само първи награди от конкурси, често..

публикувано на 23.07.25 в 16:15

Фестивалното изложение "Порода - Любов" ще обедини природозащитниците на Варна

Предстои едно изключително вълнуващо и заредено с обич събитие във Варна, което ще събере на едно място представители на природозащитни организации, доброволци, любители на животните и всички хора със сърца, отворени за доброто. В събота, 27 юли, от 10:00 до 22:00 часа, на входа на Морската градина в морската столица ще се проведе фестивалното..

публикувано на 23.07.25 в 12:35
Модният експерт Румяна Димитрова в студиото на Радио Варна

Мока мус - цветът на 2025-а

Мока мус е цветът на 2025 г. - той създава усещане за лукс и мекота и напомня за кремчетата от детството ни. Именно този цвят диктува самата мода, а другите актуални нюанси на лято 2025 са ментово зелено, цвят праскова, съчетан с пастелно синьо, както и всички пастелни гами. Това обобщи за предаването "Новият ден" модният експерт Румяна Димитрова...

публикувано на 23.07.25 в 10:15

Кукленият театър във Варна с летни представления за децата (ПРОГРАМА)

Държавният куклен театър поставя представления за деца на лятната и основната си сцена през юли.  В програмата днес е предвиден спектакълът "Полянката с малките гъбки" за деца до 3 години, който започва от 18 часа. Останалите представления в афиша на Кукления театър са следните: 25 юли, петък, 18.00 ч. - "Полянката с малките гъбки", за деца до 3 г...

публикувано на 23.07.25 в 09:36