Българската патриаршия чества рождението на св. Йоан Кръстител на Еньовден според православния календар в България. Няколко години преди новата ера е роден Св. Йоан Предтеча – човекът, предсказал идването на месията. Именно на него е посветен и празникът, който по българските земи е познат като Еньовден.
Самият ден съвпада с лятното слънцестоене, затова в много от поверията заляга култът към слънцето. На изток славянските народи често кладат огън, който после прескачат. Празникът е познат и като Яневден, Яновден, Иванден, Адриан, Ивъндън, Йоан/Иван Бильобер, Драгийка в различни части на България.Според някои изследователи честванията на Еньовден датират още от времето на траките.
Диана Димова е родом от Ямболския край, но от много години живее във Варна. Тя е колекционер на носии. Притежава над 100 народни носии. Милее за българщината и традиционно отбелязва всеки празник в календара.
Репортерът ни Ваня Славова я попита празнува ли Еньовден. Нека чуем:
В различните географски области името се произнася по различен начин – в Област София името на празника е Яневден, в Струга – Иванден, в Охрид – Ивъндън, във Велико Tърново – Иван Бильобер или Драгийка. Първоначално празникът съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Енчо, Еньо, Иван, Иванка, Иванчо, Иванка, Ивелин, Ина, Инчо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Даян, Даяна, Деница, Дилян, Диляна, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан/Дея/Деа, Деяна/Деана, Билян, Биляна и имена на билки. (В списъкът на имената са включени всички, етимологично свързани със старобългарското тълкуване на Еньовден, като Еднажден, или езически – „Летен Игнажден“). Задължителен е обичаят за масово къпане.
Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.
Вярва се, че преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на слънцето. Жените – баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за, болестта без име.
Еньова буля
Всички моми се събират в една къща и там обличат едно 5-6-годишно момиченце като булка: с дълга бяла риза и червена връхна дреха, наречена кават. Забулват го с червено було. На главата му поставят сребърна пара и венец от еньовче. Една мома вдига Еньовата буля върху раменете си и цялото шествие започва да обикаля селото, нивите, градините, кладенците и чешмите. През цялото време момите пеят еньовденски песни. С тази ритуална обиколка те искат да измолят от Св. Еньо здраве и плодородие.
Според народната вяра от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. Преди Слънцето да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). Момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях кой ще е бъдещият им жених („Ладуване“). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.
Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък, който свети силно.
Наред с Нова година, Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичаят напяване на китки или пръстени по същия начин, както и ладуването.
Едва ли има човек, интересуващ се от инфраструктурното развитие на Варна и от градската среда, който да не е попадал на видео, дело на Морско око . Това е онлайн медия, отразяваща теми от строителството, инфраструктурата, градската среда и обществения живот във Варна и областта. Нейна отличителна черта е видеозаснемането с дрон на ключови..
Хобито е вид развлечение, занимание и увлечение, практикувано през свободното време. Това четем в световната онлайн енцикопледия "Уикипедия". Всичко може да бъде хоби – от пътешествията, през спорта и нумизматиката до изобразителното изкуство. Точно последното обединява ентусиастите във фейсбук групата „Варненски творци“. Варнен, които през свободното си..
Студентът от трети курс в Техническия университет във Варна Виктор Иванов беше обявен за студент на годината. Виктор учи в специалността "Изкуствен интелект", той е с изявена активност и посещава курсове по различни научни теми. На 4 декември м.г. на специална церемония беше удостоен с Годишната поименна награда на Община Варна за студенти. "От..
Отпада "контактната бележка", която се представя при отсъствие от детската градина за повече от десет дни, както и при постъпване в детско заведение на малчуганите над 3-годишна възраст. Това става факт с обнародване в Държавен вестник на измененията в Наредба 3 от 5 февруари 2007 г. за здравните изисквания към детските градини. Бележката, която се..
Проектът "Дигитална фолклорна палитра" на варненски ученици от Първа езикова гимназия спечели първото място от конкурса "Млад благотворител". Проектът цели да съхрани и популяризира богатството на българските фолклорни традиции чрез създаването на онлайн платформа. В работата си гимназистите са включили интервюта с възрастни хора, автентични музикални..
Воали, помпони и гимнастически бухалки са част от програмата, с която дамите от Спортен клуб по земна гимнастика „Калина“ представят Варна на регионалните и национални спортни форуми за хора от третата възраст. Кандидатствахме и м.г. пред Община Варна за 6 хил.лв., за да можем да финансираме пътуването с автобус и нощувката в София. Отпуснаха ни..
Млади учени създадоха нова платформа, носеща името "Площад НАУКА". Първото събитие на Площад НАУКА ще бъде на 13 февруари, когато отбелязваме Световния ден на радиото, посветен тази година на климатичните промени. Специалисти от Националния институт по метеорология и хидрология във Варна и Института по Океанология към Българската..