Хазната е загубила 70 млн. лева от необработени нарушения в ТОЛ системата

200 000 нарушения не са обработени от ТОЛ управлението. Те възлизат на стойност 70 млн. лв. Това обяви по време на пресконференция заместник-министърът на регионалното развитие Захари Христов.

От думите му стана ясно, че в хода на извършената проверка, отнасяща се за ТОЛ системата, е било установено, че не работят всички контролни рамки и камери, както и че глобите се вкарват ръчно, а не се обработват машинно.

„За 2019 г. събирайки само по една позиция, само ел. винетки, сме събрали 392 млн. лв. за 2020 г., вече имайки три позиции - ел. винетки, маршрутни карти и тол декларации сме събрали с 600 000 лв. по-малко от 2019, при която имаме една позиция. При 2021 г. до май месец сме събрали със 185 млн. по-малко, т.е. 205 млн. лв. спрямо 2019 г.“, отчете зам.-министърът и добави, че до края на годината трябва да съберат 185 млн. лв., за да стигнат нулата и да се счита, че тази система се самоиздържа.

„Пожелателният приход, който слушаме от предното правителство за 1,3 млрд. лв. на година е доста далече от тези данни“, коментира още той.

От думите му стана ясно, че от изградените 295 контролни точки - 212 камери до 3 тона и половина реално функционират между 30 и 70 камери.

„От 117 контролни точки за над 3,5 тона реално функционират между 10 и 30 броя. Причината затова е, че изпълнителят е трябвало да изработи софтуер, който да се самообучава и да обработва всички тези контролни точки. В случая той не го прави и те се обработват ръчно“, каза той и поясни, че всички устройства работят, но те се пускат избирателно, тъй като заснетите нарушения се обработват ръчно.

Христов обяви още, че по време на проверката се е установило, че центровете за данни и стационарните контролни точки са на приблизителна стойност около 100 милиона лева и нямат застраховка.

„Другото нещо е, че необработените нарушения в системата за година назад до момента са около 200 хиляди и те не са обработени“, посочи той.

От своя страна новият директор на Националното ТОЛ управление инж. Иво Иванов обясни, че 15 души се занимават с ръчното въвеждане на данните на нарушителите и дневно успяват да обработят между 500 -600.

Зам.-министърът добави още, че в процеса на договора за изграждане на системата са възникнали и нови 27 договора, които са на стойност над 100 хиляди лева.

Той обърна внимание, че АПИ има договор с национални доставчици на услуги, които от името на АПИ събират всички тези такси.

"От едната страна аз като гражданин плащам два пъти една винетка, националният доставчик на услуги приема тези две плащания. АПИ възстановява на гражданина едното плащане, но националният доставчик на услуги фактурира и двете плащания и си получава комисионната за тях - до 7 % на всяко плащане. С транспортните фирми и тежкотоварните камиони е същото положението. Те ползват 50 % отстъпка. Камионите, които са на алтернативно гориво им се плащат 50 % от направените разходи в тол системата, т.е. за тол карти и джипиес устройства. Една фирма предплащайки 1 милион за хикс на брой камиони, 500 хиляди лева са използвали и другите 500 хиляди АПИ ще им възстанови. Националният доставчик на услуги получава своята комисионна на база на този 1 млн. Следователно няма връзка между АПИ и националните доставчици на услуги и тези плащания минават безконтролно. Тук става въпрос за милиони загуби“, обясни Христов.

Той коментира и втори договор, който е за мониторинг и поддръжка на тол системата.

"Възложителят в лицето на АПИ е длъжен да предоставя резервни части. Договорът е за пет години на стойност 141 милиона, което като изчислихме прави около 2 милиона на месец, които АПИ плаща на Kapsch и се оказа, че ги плаща единствено за софтуерна поддръжка. Физическата поддръжка, резервните части по тол системата са абсолютен ангажимент на АПИ“, обяви той и добави, че трябва да се провери дали агенцията има резервни части, за да поддържа тол системата или отново този въпрос е оставен нерешен.

Стана ясно още, че на повечето ГКПП-та липсва оптична свързаност, с което те губят свързаност с тол системата и ползват услугите на мобилен мрежов оператор, който не може да се сравнява като сигурност с оптичния кабел. Т

„Има и договор, който е за разширяване на информационната достъпност и интеграция с партньорските правоприлагащи институции в България МВР, НАП и Агенция „Митници“. Липсва налична информация кой официално ръководи този договор, каква кореспонденция е водена, изпълнен ли е договорът. Успяхме да разберем, че е на стойност 1.4 млн. и трябва да бъде завършен за четиридесет дни. Което е само по себе си притеснително“, каза Христов.

Той коментира още, че когато проектира и изгражда тол системата, Световната банка дава своето становище, че за да бъде печеливша тол системата и за да доведе до резултатите, които искаме, трябва да бъде в обхват поне 16 хиляди километра.

„Ние с постановление на Министерски съвет през 2019 г. намаляваме обхвата на 3 115 км. и три пъти намаляваме цените на тол таксите. В становище на Световната банка се казва, че цялата тол система трябва да бъде от край до край с оптична свързаност. А с едно становище на български консултанти са елиминирани 200 км. оптика на повечето гранично-пропускателни пунктове, с което те губят оптичната свързаност с тол системата и ползват услугите на мобилен мрежов оператор, който не може да се сравнява като сигурност с оптичния кабел“, коментира Христов.

Служебният министър Виолета Комитова заяви, че идеята на ТОЛ системата е да заработи и да възстановява средства, които са необходими за пътната инфраструктура.

„Идеята на нашата проверка е да разберем как работи тази система, как е конструирана, колко участници има в нея, да разберем къде тя не работи добре и ако може да подобрим системата. За да се подобри едно нещо, първо трябва много добре да му се направи диагноза. В момента това е една диагноза, която дори не е изчистена докрай, защото Сметната палата има шест месеца срок да работи по тази проверка и още не я завършила“, заяви министърът.

Тя добави, че има още детайли, които трябва да се проучат.

„Идеята е наистина ТОЛ системата да заработи и да възстановява тези средства, които са необходими за пътната инфраструктура. Да ни помага за изграждането на пътища. Няма, разбира се, от там да идват всички средства, но да връща пари, с които да можем да разгръщаме нашата пътна система“, каза Комитова.