Яни Янев: Варна като град на свободния дух заслужава паметник, посветен на July Morning

Известният юрист и вицепрезидент на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър” Яни Янев е сред първите младежи, които в началото на 80-те години с китари и с песента на „Юрая Хийп” започват да посрещат юли на брега в морската ни столица. Близо четири десетилетия по-късно, по негова идея, някогашните състуденти се събират отново и решават, че на Варна като мястото, където възниква Джулая като социален феномен, й прилича да има един ненатрапчив, но знаков паметник на свободния дух, посветен на July Morning. Желанието им е да го проектират и издигнат със собствени средства, а варненската общественост демократично, с гласуване, да определи къде да бъде поставен. Скулптурът, професор Николай Нинов, вече работи по макета на паметника и макар проектът да е в начална фаза, още през следващото лято би могъл да заеме мястото си някъде край морето, обърнат към изгрева. За Джулая, за Варна и за свободата на човешкия дух с Яни Янев разговаря Валерия Василева.

Един паметник July Morning, като символ на свободния дух във Варна може ли да даде на хората усещането за нещо такова? Паметник означава, че носи някаква памет, а традицията на July Morning си е жива, даже бих казала все още млада, 35-40 годишна е.

Разбира се. Аз се радвам, че традицията е заразна. Наскоро, след като излезе идеята, че 1 юли може да бъде Ден на свободния дух, Русе се кръстиха, че са град на свободния дух. Няма лошо. Всеки може да си сложи заглавия, каквито иска, стига в съдържанието да го има. Но ето на, традицията от Каварна, която започна през 2004 - 2005 година да се правят там тържествата за July Morning, успешно се наложи в Тутракан. Преди няколко години, незнам дали знаете, българи се организираха и заразиха унгарците с това, като посрещнаха July Morning на езерото Балатон. От няколко години също така, български музикални групи отиват на гръцките острови и там посрещат July Morning. Ето, че това става едно интересно преживяване, което всеки търси и красивите места, и поводът.

Това ли е смисълът на този свободен дух, да го носиш навсякъде със себе си?

Точно така. Но, аз пак казвам, че за Варна има един по-особен смисъл. Моето твърдение, че Варна е първо мястото, където това се институционализира като масово честване, за разлика от всяко индивидуално посрещане, имаше израз на един колективен дух. Един колективен дух, който изрзяваше чувството на свобода и на желанието за повече свобода. Затова си мисля, че точно това събитие би могло да има един символ, който да го обозначава. По мои сметки догодина се навършват 40 години от тази паметна дата, когато бе посрещнато утрото на 1 юли масово във Варна. Затова с приятели решихме да предложим тази възможност за нашия град.

Има много позитивна енергия в тази идея. Всички експонати на открито в града, които се появиха напоследък, носят този заряд. Защо да нямаме и един млад човек, който гледа с едно спокойствие и радост, например.

Аз приветствам тази идея на Община Варна през последните няколко години да насища със символни склуптури, статуи града ни. Това е много хубаво, защото Варна става по-жива и по-колоритна като град. Създава истории. Тя трябва да бъде демонстриране не само с археологическите си забележителности, а и чрез личностите. Те са били и човешки истории, затова бихме искали да предложим идеята за един младеж, който да има и да носи този свободен дух, дали ще е някъде сред плажа и морето или в Морската градина. Много бих се радвал да срещнем разбиране за жив паметник в сърцето на Варна, който да носи посланието, че градът ни притежава този свободен дух и го е доказал в годините.