През 2014 година Милка Пашункова – съпруга на покойния капитан далечно плаване Иван Пашунков, който е известен във Варна с приноса си в морското дело, основава фондация на неговото име.
Основната цел на организацията е да помага финансово на студенти-сираци от ВВМУ „Никола Йонков Вапцаров”. Самият к.д.п. Пашунков е останал сирак още като дете и е познавал трудностите да се образоваш, лишен от каквато и да е финансова подкрепа.
Първите стипендианти
Идеята за фондацията се заражда спонтанно, разказва 90-годишната Милка Пашункова. Първата стъпка на управителния съвет е провеждането на конкурс във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”.
„Малко след създаването на фондацията направих обявление, което исках да разпространя във ВВМУ. Тогава се срещнах с капитан I ранг Калин Калинов. Той прие изключително радушно идеята и веднага предприе действия за осъществяването й. Предадох голяма част от личните вещи и наградите на моя съпруг в Музея на ВВМУ. Те са там и до днес. Още при откриването на учебната година, беше обявен конкурс за студенти-сираци, които желаят да се реализират като навигатори”, спомня си Милка Пашункова.
Първоначално се явява само един студент – Стоян Плугчиев, който е първият стипендиант на фондацията.
„Преди няколко дни той замина за Мароко, тъй като е подписал договор като трети помощник-капитан”, каза Милка Пашункова.
Има още трима студенти, подпомогнати от фондацията, които също са отплавали като трети помощник-капитани.
„В момента помагаме и на други три момчета в 3 и 4 курс. Това е моята радост. Да виждам как се реализират”, каза с вълнение г-жа Пашункова. Тя често се чува и разговаря с тях.
Как намира средства
Милка Пашункова осигурява немалка част от средствата от собствения си джоб.
„Стипендията не е много голяма като сума, но правя това от сърце. Още в началото, от управителния съвет на фондацията ме посъветваха да потърся хора, които биха желали да помогнат финансово. Но аз съм скептична към това. Веднъж писах на човек, чието име няма да споменавам, но е милионер. Изпрати ми 200 лева”, разказва Милка Пашункова.
„Печалбарството и алчността не са хубави неща. На мен ми стига това, че помагам на тези прекрасни момчета”, поясни още тя.
Кой е к.д.п. Иван Пашунков?
К.д.п. Иван Пашунков е роден в Плевен и е едно от големите имена в историята на българското морско дело. Пътят към успеха обаче е труден и осеян с много препятствия. Бедността, проблемите и болестите преследват младото семейство Пашункови, а раждането на тяхната дъщеря съвпада и с неговото изключване от армията.
„Всичко това той го изживя тежко. Бяха много трудни времена”, спомня си Милка Пашункова.
Въпреки перипетите, Иван Пашунков не се отказва и продължава да се бори в преследване на голямата си мечта – да бъде капитан на кораб.
Всяко начало е трудно
„Много късно започна да плава. Нямаше места за помощник-капитани в Българския морски флот. Той самият обаче казваше, че иска да започне от моряк за да може да придобие повече практически умения за това, което е учил. Започна като моряк в една гемия, която превозваше товари от Балчик за Мичурин. В този период обаче го оперираха от апендисит и излезе в отпуска. След това му се обадиха и го повикаха като четвърти помощник-капитан на кораба „Добруджа” и оттук вече тръгна неговият професионален път”, разказва Милка Пашункова.
След няколко рейса с „Добруджа”, Иван Пашунков се качва на кораба „Георги Раковски”. С него участва в околосветско пътешествие, което също не минава без трудности. Най-сериозните изпитания са около бреговете на Куба, когато островът е връхлетян от огромна буря.
През 1969 година вдига българския флаг на танкера „Тунджа”
Това се случва на на 5 април, 1969 година в италианския град Палермо. Иван Пашунков е първият капитан на танкера, който е построен 6 години по-рано в Норвегия. Той е най-големият български товарен кораб. Първият рейс на танкера е за пренасяне на пълен товар нефт от Алжир за България.
Хирошима
К.д.п. Иван Пашунков участва в строителството на танкерите „Огоста” и „Места”, а през 1979 година организира първото българско поклонение в памет на загиналите при бомбардировката над Хирошима. Всички тези събития са продиктувани от едно трудно решение, което взема неговата съпруга, която разказва:
Подвиг в епицентъра на Ирано-иракската война
„Най-голямото и важно постижение в неговата професионална кариера той постигна по време на рейс с кувейтски танкер в Персийския залив. Той и екипажът му попадат в епицентъра на военните действия по време на войната между Иран и Ирак. Покрай тях падат бомби. Взривяват мостик. Истински ужас. Помня, че тогава ми се обади и ми каза, че ако остане там ще го гръмнат, ако тръгне да се измъква – пак ще го гръмнат. Корабособственикът му предлага да осигури самолетни билети на тези, които искат да се спасят. Иван отказва. Екипажът му също, заявявайки, че му имат пълно доверие и така той се заема да измъкне кораба от там”, спомни си с вълнение Милка Пашункова. Нейното вълнение и страх, че може никога повече да не види своя съпруг са били огромни. Оповавайки се на вярата, г-жа Пашункова шие гоблен с образа на Света Богородица и го дава на отец в храма „Свети Никола”, молейки се да се случи чудо. И то се случва. С прецизен план капитан Пашунков успява да измъкне кораба и екипажа невредими. Помолен е да остави чертежите като завет и за други капитани, за да могат и те да се измъкват от там.
„Направи го безвъзмездно, въпреки че му предлагаха пари за това”, разказа още Милка Пашункова.
След подвига на своя съпруг обаче, тя взема най-трудното решение в живота си и сама, без неговото знание, подава документи за пенсионирането на капитан Пашунков, когато той е на 55 години.
„И не съжалявам за това”, категорична е жената
За огромния му принос в историята на морското дело, к.д.п. Иван Пашунков е удостоен с множество отличия, а през 2008 година е обявен за почетен гражданин на Варна.
В музейната сбирка на ВВМУ „Никола Й.Вапцаров” има и специален кът, посветен на личността на капитан Иван Пашунков.
Следващата цел, която си е поставила неговата съпруга е създаването на подобен музей и в родния му град Плевен.
Българският феномен по яденето на люти чушки Николай Филипов доказа, че граници пред човешката издръжливост няма. В поредния си огнен подвиг Филипов се опита да подобри три световни рекорда, свързани с яденето на една от нaй-лютите чушки в света. „Поставих си за цел три рекорда“, сподели рекордьорът пред Радио Варна. Един от тях –..
Красимир Симеонов споделя, че написването на тази книга е повлияно от последните 40 години, през които кара мотори – традиция, наследена от баща му и дядо му. Авторът признава, че през годините много от приятелите му са го подканвали да събере всичките си разкази на тази тема под едно заглавие, което впоследствие се превръща в книгата..
В първата самостоятелна изложба на Владимир Ванков акцентът е поставен върху индивидуалния път на всеки човек и личностната автономия, на която се крепят изборите и отговорите на екзистенциалните въпроси, пред които е изправен. Изложбата набляга именно на възможностите, които се съдържат във въпроса „А сега накъде?“, подканващ посетителите да..
Интервю с Pi Stoffers (LORD OF THE LOST) В екстремните жанрове на музиката е рядкост някой артист да се изправи пред предизвикателството на тройния албум. Примери има, но издаването на трилогия е много рисково начинание. И в същото време се изисква доза смелост и дързост да го направиш в времена, в които албумите все повече губят значението си...
Според бившия министър на икономиката и настоящ депутат от ПП/ДБ, в момента управлява коалицията Борисов - Пеевски. В обзорното предаване на Радио Варна "Позиция", той заяви, че тази коалиция ще работи докато бъде постигната абсолютна диктатура, за да наложат стария модел. „Разбраха, че с нас не могат да го наложат“- каза народният представител...
Разследването срещу кмета на Варна тепърва започва. Това обяви в ефира на обзорното предаване „Позиция“ депутатът от ГЕРБ/СДС Бранимир Балачев. Той заяви, че според информацията, с която разполага, има достатъчно материал за повдигане на обвинение в организирана престъпна група. Народният представител припомни странното напускане на Диан Иванов..
Интервю с Andreas Kisser (SEPULTURA) 40 години отминаха от момента, в който няколко невръстни младежи от Бразилия направиха немислимото - събраха група и я кръстиха SEPULTURA. 40 години по-късно споровете коя е истинската SEPULTURA продължават. Дали тази SEPULTURA, която съвсем скоро ще достигне края на пътя, е автентичната? Какво значение има,..