Предговорът на книгата е написан от писателя Георги Господинов.
„Да, в тази книга има история на науката, теория на писането и на въображението, психология на четенето, екология и увод към антропоцена, има философия и религия, но най-вече възхвала на нещо, което обединява всичко това – силата на литературата и по-точно на самото разказване, на историите, които слепват частиците на света”, пише във встъплението на сборника Господинов.
„Любопитството е много важна част от мен и мотивация за писане. То също така е най-интересната и най-примамливата част от процеса на писане – да правиш проучване, да отваряш нови кутии с ново познание и да успееш да вкараш цялата тази информация в думи, които да предадеш на другите под формата на литература“, споделя Токарчук.
„Чувствителният разказвач“се състои от дванайсет есета и лекции, писани по различно време и поводи, някои по-познати и излизали в пресата, други съвсем нови, „пандемични“. Събитието е част от Културната програма на Алея на книгата Варна.
Светлана Вълкова разговаря с издателката и редактор Невена Дишлиева-Кръстева и с преводача на книгата Крум Крумов:
Вашето издателство от доста време се занимава с тази авторка. Как започнахте да издавате Олга Токарчук?
Невена Дишлиева-Кръстева: Ако не се лъжа, това е третата ми година, от 2019 година. Точно преди да й връчат Нобел всъщност излезе първата й книга „Бегуни”. Започнах да издавам по един невероятен издателски късмет. Тя си смени агентите и с тях работя много добре, вкусовете ни много съвпадат и те ми предложиха да започна да работя с нея. Това беше едно предложение, което ме накара да подскоча от радост и от 2019 досега това е петата книга, която се появява, като до края на годината ще има още един сборник с разкази.
Какво Ви привлече в тази писателка? Казахте, че направо сте подскочила, когато сте разбрала, че можете да я издавате.
Невена Дишлиева-Кръстева: Олга Токарчук е много трудно да бъде определена с едно изречение, но в нея литературността, достъпността, човешкият елемент, емпатичността и изобщо цялата вселена от смисли, която откриваш в книгите й, са нещо, което много ми допада и в човешки, и в читателски, и в преводачески план, ако щете и в издателски. Някак си в романите й намирам онзи синтез на смисъл, който винаги ме е вълнувал и това, което прави възможно литературата да влияе върху живота на хората. Изключителна философска дълбочина с много силни послания, актуалност. Специално в тази книга „Чувствителният разказвач” има актуалност повече от всякога с теми, които са от пандемията назад към състоянието на света. Просто неща, които ме вълнуват искрено, и се радвам, че имаме възможност да ги четем през литературата.
Да поговорим за най-новата книга, която излезе, „Чувствителният разказвач”. Съдържа 12 есета. Какви са темите в нея?
Невена Дишлиева-Кръстева: Последната е Нобеловата лекция, която може би част от вашите слушатели вече са чели, защото тя излезе, когато Олга получи наградата си. Освен нея има още 11 есета, част от които са изнасяни на живо пред студенти. Това прави книгата много жива и динамична, защото накрая самата Олга обяснява в бележката как четенето на живо пред публика е много по-различно от това да стоиш статичен с текста пред себе си. Така че има четири лекции, изнасяни във фиологическия факултет на Лодзкия университет. Освен това има още две есета, които са четени на живо пред публика и те касаят психологията на писателя, начина на четене, въобще литературата като комуникационен мост, който свързва много неща в съвремието. И освен това и другите болезнени теми, които са много свързани с хора, които дори нямат нищо общо с литературата и не могат да си представят, че ще прочетат света през литературата. Това са теми за смаляването на света, за пътуващия човек, за комерсиализацията на света изобщо, за човека като стока, все такива неща, които са много важни за Олга като културна фигура, която влияе на съвременния свят.
А защо „Чувствителният разказвач”?
Невена Дишлиева-Кръстева: Така се казва нобеловата й лекция. Това е заглавието.
Важно ли е разказвачът да е чувствителен?
Невена Дишлиева-Кръстева: Както сме си говорили с Крум неведнъж, мисля, че това е важно за оцеляването ни като човешки същества, защото тя говори за една чувствителност, която няма нищо общо със сладникаво-сантименталните типове чувствителност. Чувствителност в смисъл на това да усещаш хората около себе си и света около себе си, света като една цялост, да не си откъснат от света и затворен в собственото си мехурче. За такъв тип чувствителност говори, което е много важно.
Нека чуем и преводача. За първи път ли превеждате Олга Токарчук?
Крум Крумов: За първи път книга. Преди това съм превеждал нейни интервюта. Правил съм с нея интервю на живо за БНР по програма „Арт ефир”. Проба на книгите на Яков съм правил, но книга - за първи път.
Какви са предизвикателствата?
Крум Крумов: Предизвикателството беше огромно. Мога да кажа, че е най-трудното, което съм превеждал до момента. Но това е една книга, която не ти оставя избор да правиш нещо друго в живота си. Дори ако цитирам Библията:„Който изгуби живота си – ще го намери”. Същото беше и с мен.
Как Ви повлия?
Крум Крумов: Повлия ми многопластво, повлия ми много дълбоко вътрешно. Ежедневието остана толкова на заден план, че аз забравях много важни неща. Не ми беше лесно да изляза от художествеността, от този магически стил на Олга Токарчук, защото, за да бъде разбрана, за да се направи опит да бъде разбрана, трябва човек да се предаде изцяло. Не беше лесно, но си заслужаваше.
А как работихте с нея? Общувахте ли си, докато превеждахте?
Крум Крумов: Принципно винаги има въпроси към автора, особено при подобен вид книга. Разбира се, имах много въпроси към нея, но те бързо отпаднаха, защото зад тази книга стои един много сериозен и много чувствителен екип и всички отговори си ги давахме помежду си, така че всичко разбрахме и нямаше нужда да питаме за нищо.
А каква личност е?
Крум Крумов: Мисля, че книгите й го показват. За мен е много важно това, че тя е психолог. Това си личи в изграждането на образите и персонажите и всъщност тя така разказва и оголва тази тема най-вече в лодзките лекции. Начина, по който се случва текстът извън самия писател. Аз бих препоръчал тази книга като наръчник за писане на бъдещи автори.
Казахте, че още една книга предстои да бъде издадена от Вас. Същият преводач ли ще използвате?
Невена Дишлиева-Кръстева: Не. Преводачът е преводачът на „Бегуни” и „Карай плуга си през костите на мъртвите” Силвия Борисова, която започна да превежда едни разкази от 2018 година. Те обаче ще излязат след „Чувтвителният разказвач” защото когато видях, че книгата излиза през ноември миналата година, беше изключително спешно да излезе първо тя и всички други книги останаха на заден план.
Кога да я очакваме?
Невена Дишлиева-Кръстева: Разказите ще излязат може би в края на октомври или началото на ноември. След това ще има и още книги на Олга Токарчук. Аз искам да издадем всичко, което тя е писала, да наваксаме с неща, които е писала в ранните години на творчеството си и, дай Боже, да стигнем до този неин класически огромен труд – „Книгите на Яков”.
Крум Крумов: Всъщност спортистът в мен се обажда и бих искал да кажа, че всъщност това е първият превод на тази книга с есета на български език. След получаването на Нобеловата награда, тази книга излиза за първи път преведена на български език.
Как реагират читателите? Каква е обратната връзка?
Невена Дишлиева-Кръстева: Олга е издавана в България още в края на 90-те - 2000 година, ние не сме откривателите на авторката. Аз си мисля, че българският читател трябва да узрее, за да стигне до дълбочината на нейните книги. Истината е, че този сборник ще помогне предварително, защото в него тя говори за повечето от важните си книги и то без да казва рецепти как да ги четем, а просто дава разни кодове и човек успява да намери връзките между основните идеи, които са разпиляни в нейните книги. В този смисъл книгата може да бъде и пътеводител, наръчник не само на пишещия човек, както каза Крум, а и на читателя, на онзи, който все още не е запален по нейните книги, на онзи, който я познава. За мен беше изключително ценно да откривам, без тя да споменава кои са героите, които цитира, да си припомням от различните й книги кой герой как се е появил.
Тоест тази книга е стимул да намерим и да прочетем и останалите?
Невена Дишлиева-Кръстева: Да, така си мисля. И е стимул за мен като издател. Подсети ме за един неин много ключов роман „Дом дневен, дом нощен”, който си мисля, че ще е следващият роман, който ще излезе догодина.
Крум Крумов: Всъщност аз като човек, който живее в Полша, мога да кажа, че тя за поляците е един наистина предизвикателен автор и те я разбират горе-долу от петия път.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.Няма яснота ще им бъдат ли върнати парите за билети за фестивала VARNA BREEZE by EXIT , обявен преди откриването му за безплатен. Това сигнализираха в редакцията на Радио Варна Янка Димитрова и Екатерина Минчева . Те разказаха за безплодната си комуникация с продавача на билети от една страна, с организатора от друга и с община Варна..
Нова, изключително голяма и опасна пандемия, се задава – този път с още по-мащабни последствия за обществото и за здравето на хората – пандемията от родители, които безконтролно дават електронни устройства на децата си. Вредата от дисплеите върху детската психика и развитие е толкова огромна, че често здраво дете, повлияно от дисплеи, се диагностицира..
Отпуснатите от държавата 30 млн. лв. за изграждането на стадион "Варна" e решение, подобно на случая с пловдивските отбори „Ботев“ и „Локомотив“. Тази аналогия направи общинският съветник от ГЕРБ/СДС Иван Портних, който в обзорното предаване "Позиция" коментира, че Варна заслужава да има градски стадион. Според него, нямат основания тревогите на..
В Деня на народните будители Варна е домакин на авторската идея на Радослав Първанов - "Счупената вяра". Проектът представя 20 фотографии на Радослав Първанов, които целят да разкажат и покажат историите на изоставени православни храмове. Експозицията ще бъде открита от 18.30 часа в Морско казино и ще остане там до 21 ноември. Изложбата ще..
Връх Ботев не е от най-високите. Разбира се, че е първенецът на Стара планина, но в сравнение с върховете в Рила и Пирин изостава като височина. И въпреки това е по-лесно да се качите на Мусала и Вихрен, отколкото на връх Ботев. Защото няма преход, който да е по-кратък от 5 часа. Независимо дали изкачването е от Южна или Севена България. Въпреки..
Веско Ешкенази и Плевенска филхармония с диригент Георги Милтядов ще зарадват варненската публика на 1 ноември. Концертът е част от тазгодишното турне „В света на музиката“ и ще се състои в зала 1 на Фестивален и конгресен център. Специално участие в този проект има Вероника Тодорова, позната като „вълшебницата на акордеона“ на световните музикални..
Те са хора със свободен дух, правят музика и свирят за всички, на улицата. Триото Magic Street Jazz Varna срещнахмe в Морската градина, до Слънчевия часовник, привлечени от тяхната „боса нова“. Стефан, Владо и Александър с лекота говорят за музика, а триото, което изненадва варненци и гости с красив звук, излят от душите им, е в отворен..