Фотографът - Граф или грайфер

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Любомир Бенковски - Бенджи - фоторепортер

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Фотографията е творчески процес, който изисква време и познания. Този занаят не е за всеки.

Широко разпространено е вече, за съжаление, че всеки, който има фотоапарат, а вече и по-модерен мобилен телефон може да снима професионално, тоест е фотограф. В този бранш има фотоГрафове и фотоГрайфери, така шеговито можем да определим ролята на много хора в този бранш. Това каза в сутрешния блок "Новият ден" по Радио Варна Любомир Бенковски - Бенджи, фотограф и фоторепортер.

На 19 август отбелязваме Международния ден на хората, които стоят зад обектива. Неслучайно днешният ни гост е може би един от най-известните фоторепортери - Любомир Бенковски - Бенджи. Добре дошъл и благодаря, че уважи нашата покана да присъстваш в студиото на „Радио Варна” в деня на твоя професионален празник.

Добре заварили! Благодаря за поканата.

Шеговито ще започнем, казваш, че има два вида фотографиц- фотографове и фотограйфери. Ти от кои си?

Фотографове и фотограйфери. Това е една наша шега, закачка много отдавна. Ние фотографите сме весели хора, обичаме да се шегуваме.

Фотографите обичат свободата със сигурност, няма творчество без свобода?

То е малко трудно да се каже в днешно време кой точно е фотограф, защото всеки вече снима, всеки има телефон, всеки мисли, че е фотограф. Но общо взето фотоапаратът е като четката - можеш да бъдеш и художник, а може да си и просто бояджия.

Връщаш ме, между другото, към този израз, който щях да оставя за финал на нашия разговор - художникът или бояджията?

Това  е малко иносказателно. Не омаловажавам в никакъв случай добрите бояджии, но мисля, че интелигентният слушател ще разбере какво имам предвид.

Ако трябва да си говорим за истинска фотография - такава, каквато сте учили по учебниците, в практиката, по какво се различава тя от днешната, която наблюдаваме от къде ли не? Връхлитат ни всякакви снимки от социалните мрежи, през ежедневници, та чак до сайтове, които си позволяват да имат хора, които наричат себе си фотограф, а всъщност нямат такъв.

Достъпността до фотографския процес, общо казано, малко опрости цялата работа и комерсиализира фотографията и сега всеки, който щракне нещо, смята, че вече е фотограф. Навремето, когато се работеше филмовата фотография, процесите бяха доста по-сложни. Трябваше да се снима на филм, не знаеш какво ще стане по време на снимките. Има момент на изненада, докато се прояви филмът, след това да се копира снимката. Разликата е, че в момента всичко е много лесно, много бързо. Виждаш в момента снимката, която правиш, може да я коригираш, да повториш, потретиш, подесетиш. Докато направиш това, което търсиш. Общо взето принципите на фотографията не са много променени от филмовата фотография, единствено е променена скоростта, с която се работи. Прекалено много лесната обработка на едно изображение с различни филтри, приложения, програми и тн. - нещо, което навремето в лабораторията ставаше доста по-трудно.

Липсва ли ти досегът до лабораторията, до аналоговото снимане?

Честно казано - не. Аз съм работил много дълго време с филмова фотография, много снимки съм копирал, много време съм стоял на тъмно, много съм се бъркал в химията. За мен този процес още навремето не беше най-приятната част от фотографията. За мен по-приятната част беше самият акт на снимане. Така че не, не ми липсва, не съм носталгичен тип, аз съм технологичен тип, обичам новите технологии, обичам новите дигитални играчки. 

 Ако сега стрябва да се абстрахираш от това, че си фоторепортер, какво би снимал в свободното си време?

Ами, аз го правя в свободното си време. Обичам да снимам архитектура. Обичам да обработвам след това тези неща, които съм направил, по един малко по-странен начин, така че да изглеждат по-различно.

Като гледам, снимките, които съм качил, хората им се кефят, значи може би съм на прав път, но това е една форма на забавление, аз него вземам за нещо сериозно.

Сред колегите фоторепортери личи ли си, ако видиш нечия снимка, без да е описано от кой твой колега е направена, по маниера на снимане, по начина на виждане на детайлите дори, чия е?

Добрите фотографи и респективно фоторепортери, всеки има свой собствен стил на снимане, така че аз, за определени снимки, мога, когато ги видя, да кажа: „Да, тази снимка е на едикого си”.  Има доста фотографи, които снимат, така да се каже рутинно и не можеш да определиш чия е снимката, но на тези, които са индивидуалисти, снимките им си личат.

Много често се срещаш и с хора, които тепърва прохождат в тази професия. Като техен ментор, като техен учител, виждаш ли този блясък в очите им, когато им говориш за фотографията, и искат ли, жадуват ли да я научат по този начин, по който ти я усещаш?

Аз може би в това отношение съм щастлив човек, защото при всички курсове, които съм водил, накрая винаги се намира някой, който да каже: „Ние вече гледаме на снимките по различен начин, благодарение на теб”, което ме прави страшно радостен и доволен. Може би съм на прав път в това отношение.

Трябва ли фотографът да бъде критичен към своето творчество?

Задължително! Аз никога не си харесвам снимките. Винаги смятам, че мога да направя по-добра снимка и мисля, че това е начинът. Ако вземеш някаква награда и си помислиш, че вече си върхът на сладоледа, и че никой не може да ти стъпи на малкия пръст в тая област, си загубен.

Започнахме шеговито за фотографа. Графът Любомир Бенковски - Бенджи знае ли вицове за фотографи? Как се шегувате помежду си? Казваш, че фотографското общество сте страшно весели хора. Аз ви познавам почти всички колеги фоторепортери, наистина имате едно много интересно, сладко чувство за хумор, което за момента остава скрито за нашите слушатели. Но за какво си говорите, за какво се шегувате помежду си?

Навремето имаше една такава шега, че фотографията е тъмна работа, щото се прави на тъмно. Сега вече не е така, този виц вече не е актуален. В момента не мога да се сетя точно конкретен виц, но ние не си разказваме вицове само за фотографи, ние си разказваме всякакви вицове.

Какво искаш да си пожелаеш в един такъв ден, в който имаш професионален празник, още повече си се заел с нелеката задача да следваш правилата във фотографията, предавайки ги на новите в този бранш?

Искам да продължа да работя тази работа, тоест искам да съм достатъчно здрав, за да продължа да я работя, защото тя изисква доста усилия. Така че, най-вече си пожелавам здраве и да продължа да я работя тази работа, защото в днешно време тенденцията, която цари, да се закриват фотоотдели в медии и всеки, който щракне нещо, да се смята за фотограф, не работи в наша полза, за съжаление.

Пожелавам ти повече оптимизъм и повече вяра в доброто бъдеще, много последователи, които да са от правилната страна на кадъра и разбира се, с огромно чувство и уважение към теб и твоята професия, честит празник още веднъж на Любомир Бенковски - Бенджи.

Благодаря ви!