„Лесна работа“: Приказка за лято

Здравейте! Какво ще кажете да му посветим приказка? Преди да си е тръгнало. Имам предвид лятото.

Днес си представях моята приказка за лято... Докато колелцата на куфара весело потракваха по тротоара, гларусите добавяха към безгрижната мелодия своето класическо соло, а оркестърът на вълните поддържаше ритъма, както го е правил винаги... Чаровно да озвучава приказката.

И, да! Тя е различна за всеки от нас. Пренасяме я през годините, изпъстряме я със собствените си очаквания, сюжети, истории, образи и преживявания.

Приказката за лято.

Когато бях малка, започваше със сутрешната усмивка на мама. После включвахме в сюжета любимата ми бяла плажна чанта на червени точки и безкрайните ми молби за още малко море... Ако може изобщо да не излизаме от водата, ако може... Моля...

После идваше магическата част с приказките.

Те бяха предназначени да ме унесат в следобедна дрямка, която би осигурила два правилни резултата: добър режим за мен и жадувана почивка за семейството.

Почивка от безкрайните ми въпроси и поръчки за нови истории, които търпяха всекидневна актуализация. Допълвахме герои, картини, обрати... Всичко трябваше да е по-ново, по-различно от вчера и по-интересно. Аз, разбира се, никога не се предавах и вместо отдих спретвах брейнсторминг до пълно изтощение на разказвача...

Простете! Навремето нямаше брейнсторминг. Тогава си беше съчиняване, украсяване, подаване на топката с въпроси и отговори... С две думи: динамично общуване, супер занимателно за мен като анкетираща страна и, предполагам, не толкова забавно за дежурния по приспиване, на чиято фантазия се крепяха планини от сюжети и отговори.

Ярко си представях как чичо Пейо се протяга да бере череши, докато язди кобилата си... Преди да каже: „Дий!“ и скоропостижно да приключи с хапването. Или тримата глупаци след поредица от неадекватни решения. С непроверените им данни за небето, пълно със злато. И до днес ги виждам как се катерят към върха, за да пробият дупка в небето с цел да източат ресурса. Но най-много ме вълнуваше казусът с умник Гюро. Не спирах да се дивя как е възможно близките му да не са забелязали имал ли е глава човекът, или не. А култовият отговор на булка Гюровица? И сега ме разсмива:

- Знам ли... За Великден Гюро си капа купува, та трябва да е имал глава...

Невероятен Елин Пелин! Щастливи сме, че пазим в националната си съкровищница бисери като неговите!

Да. Всеки има своята приказка за лято.

Лятото, което весело минава по улиците. Топлите му очи сияят под козирката на красивата шапка. Носи огромна кошница с плодове и вино и, докато бърза към брега, разпръсква около себе си радост.

Романтични думи, първи целувки, срещи със стари приятели... Дълги разговори до зори, любими песни, трогателни акорди на китара... Фантастични залези, лунни пътеки, падащи звезди, незабравими празници, кротки изгреви...

Лято - всичко, което желаем и харесваме. Всичко, което ни прави щастливи.

Лесна работа е да имаме своята приказка за лято и да се връщаме към нея, когато е студено и самотно.

Аз съм Даниела Иванова и заедно с вас, в края на август, сърдечно помахвам на лятото. Довиждане, лято! До следващата ни среща! Ще те чакаме с нетърпение! Да се потопим в прохладните ти морски води, да се взрем в магнетичния поглед на фара, да поседнем с приятели в твоите топли обятия... И приказката да продължи.