По-голямата част от съзнателния си живот Ивелин Иванов посвещава на лешоядите.
Онези впечатляващи и красиви хищни птици, които по времето, когато започва тази изпълнена с предизвикателства и понякога с разочарования история, в България се броят на пръстите на едната ръка.
Няколко десетилетия по-рано няма село, град или местност, където, когато умре селскостопанско животно, да не видите ята от лешояди. И то от всичките четири вида - белоглав, черен, египетски и брадат, които са обитавали Балканите, и които преди 100-тина години са били обичайна гледка.
Но преди 30 години - когато Иванов е ученик във ветеринарния техникум, нещата са много, много различни.
Изчезването на лешоядите не само в България, но и в цяла Европа започва около средата на 20-ти век. В основата на всичко е стрихнина - една от най-тежките отрови, както и странното разбиране за "непотребността на хищниците".
"Под ножа", метафорично казано, попадат не само лешоядите, но и орли, соколи, вълци, гризачи...
Интензификацията на земеделието и желанието за повече зърно стига дори до там, че дълги години в България, за да станеш ловец се е изисквало да представиш и доказателство, че си убил хищна птица.
А за поколенията от 80-те и 90-те години, особено родените в градовете, лешоядите се превръщат просто в литературни персонажи на различни автори или от фолклора.
Няма данни колко точно са убитите хищни птици, вкл. лешоядите в резултат на устрема на социалистическата ни държава. Предполага се, че са няколко десетки хиляди, а може би и повече.
Когато учените започват да се усещат - през 60-те и 70-те години, че лешоядите изчезват (според различни оценки до около 99 на сто от европейската популация), вече е почти необратимо късно. А възстановяването на един вид в съвършенството на природата е далеч по-трудна работа.
В края на 80-те години и началото на 90-те години у нас се наблюдава първата група белоглави лешояди. Колонията е от само 3 - 4 двойки в района на Източните Родопи. В Стара Планина и останата част на страната няма оцеляла нито една птица.
За Ивелин Иванов и колегите му, връщането (т.нар. реинтродукция) на лешоядите в България се превръща в мисията на живота им и началото на трудно, дълго и продължаващо пътуване на надеждата. Надеждата, че тези великолепни и неразбрани от нас птици, отново ще кръстосват небето над България.
И тъй като връщането на хищните птици е крайна точка в хранителната верига, първата стъпка е възстановяването на няколко други популации. Сред тях и каракачанската порода овце. Почти изчезнала по него време, днес, само стадото на природозащитната организация "Зелени Балкани", които заедно с Българското дружество за защита на птиците и Природен парк "Сините камъни" работят по проекти за ново бъдеще за лешоядите в България, наброява над 200 животни.
Отровите все още са риск за оцеляването на лешоядите, казва Ивелин Иванов. Само преди няколко години така загива почти цялата популация на лешояди в Кресненското дефиле. Проблем се оказват и стълбовете на електропреносната мрежа. Опасения има и за перките на ветрогенераторите, особено в районите на Сливенския Балкан, но и около Калиакра на пътя на прелетните птици Via Pontica.
Лешоядите - с частично изключение, са сред малкото видове птици, които използват въздушните течения и нямат точно определен прелетен път. Размахът на крилата им може да достигне до два и половина - три метра. Не нападат домашни и диви животни и се хранят само и единствено с мърша.
Високото pH в стомаха им им позволява да се справят не само с тъканите и костите, но и с доста причинители на заразни болести като антракс, чума, бруцелоза. Това именно ги определя и като санитарите или чистачите в природата.
Снасят средно по едно или две яйца и отглеждат по едно-единствено малко, и то не всяка година. Размножителният им период започва късно - при някои видове дори след осмата година, а това допълнително спъва оцеляването им като вид.
Летят много и дори в рамките на ден могат да изминат стотици километри.
Днес, всеки един представител на вида се следи с предавател - чип с номер. Така чипирани в България лешояди могат да се проследят до Турция, Полша, Хърватска, Украйна, Израел и дори Саудитска Арабия. Доказателство за "скитническия им характер" в младежките години. Скитосването на лешоядите има своето еволиционно обяснение - така се постига обмен на гени. В противен случай популациите биха се изродили.
Един от нашите лешояди - Рига (по името на зоопарка в латвийската столица) обаче дава истинска надежда за бъдещето не само за българските, но и за европейските популации. Причината - последните две години той достига от Източните Родопи "с две нощувки - в Хърватска и Словения", до Алпите, изминавайки повече от 800 км. в рамките на всеки ден.
Не е достатъчно само да възстановим вида. Голямата ни надежда е един ден да свържем Иберийските и Балканските популации, разположени в двата края на Европа.
Освен с подвига на лешояда Рига, българският екип се гордее и с т.нар. си изкуствено гнездо. Иновационна методика за отглеждането на лешояди и последващото им освобождаване. Класическият начин е това да става в т.нар. волиери - специализирани клетки, където птиците прекарват по една - две или повече години.
Въпреки, че колониите от лешояди се увеличават, птиците не са достатъчно, за да се разселят по естествен път, уточнява Иванов. Затова от екипа на "Зелени Балкани" и в рамките на проекта им за завръщането на хищните прици у нас, използват методика, доказала успеха си във Франция, Испания и Австрия.
Вземат се птици от големи колонии - като тази в испанските провинции Навара и Екстремадура, където има около 27 хил. представители на вида или изпюпени в зоопаркове и се настаняват във волиерите. В България има четири такива - във Врачанския Балкан, в Централен Балкан, природен парк "Сините камъни" край Сливен и в района на Котленска Стара планина.
Преди да стигнат до волиерите, лешоядите изминават средно по около 4 000 км. по пътищата на Европа, в клетки в бус. След няколко часа пътуване миризмата в буса се уеднаквява, разказва още Ивелин Иванов.
Освен Рига, лешоядите в България носят имена като Сливен, Острава, Ултрон, Екстремадура, Боян (на алпиниста Боян Петров), Мрак, Пламък, Ренегат...
Част от тях са кръстени на районите, откъдето идват, а други носят име избрано от осиновителите си, в рамките на възможност, която природозащитниците дават. Оплетени в електропресната мрежа, отровени или простреляни от бракониери, за жалост част от тях вече не летят. Разбира се, не всички лешояди имат имена. Колкото повече стават, толкова по-рядко птиците се кръщават, а и няма да стигнат имената.
Понастоящем у нас могат да се срещнат белоглави и черни лешояди, както и значително по-малко като брой представители на египетския лешояд. Връщането на брадатия лешояд все още е мечта.
Когато от "Зелени Балкани" започват да работят върху идеята за новото бъдеще на лешоядите в България, такива се оказва, че има само в планините на Навара и Екстремадура, островите Корсика и Крит, както и няколкото двойки в българската и гръцка част на Източните Родопи.
Ако лешоядите ги имаше по времето на епидемиите на африканска чума и останалите зоонози, може би нямаше да има толкова много заразени животни, смята още Ивелин Иванов и допълва, че при наличие на достатъчно представители на четирите вида лешояди, от което и да е мъртво животно не би останало абсолютно нищо.
Използването на отровни примамки, които убиват "неблагонадежните" за народната власт хищни видове продължава с десетилетия. Най-голямата отровителска кампания е през 1988 г.
Тогава, в България се внасят специално разработени в Германия отровни примамки и макар лешоядите вече отдавна да са изчезнали в България, жертви се оказват освен мишките, за които уж са предназначени отровите, но и всички животни по хранителната верига - врани, мишелови, зайци, сърни...
Случаят, който потриса мнозина, на практика стои в зараждането на природозащитната организация "Зелени Балкани".
Макар и само с няколко представителя, важен район за лешоядите в България е и Провадийско-Роякското плато. Там от няколко години гнезди двойка египетки лешояди, а тази година се излюпиха и пилета. Над 10 години животът на защитения вид в гнездото на лешоядите над Провадия се наблюдава денонощно с видеокамери.
За всички тези години в Провадия са излюпени 14 малки бебета-лешояди. Само преди дни - началото на септември, малките египетски лешояди бяха взети за доотглеждане от екипа на "Зелени Балкани" в спасителния им център в Стара Загора. За първи път от десетилетия в България и по-точно в Котленския Балкан, тази година се излюпи и малък черен лешояд.
Снимки - авторът и "Зелени Балкани"
Вече осем години работи първата ферма за култивирани стриди в България. Намира се на 700 метра от брега край село Кранево. Собственик е инж. Коста Петров. Той е твърдо решен да докаже, че и у нас могат да се отглеждат морски деликатеси на световно ниво. Всичко за него започва като на филм, докато гледа по "Дискавъри ченъл" как американците..
Милион и триста хиляди охлюви се развъждат във фермата за охлюви в каварненското село Българево. Стандартът е на 1 кв. метър да има по 300 охлюва. Това обяснява Пенчо Петков, родом от Тервел, който от 15 години е в този бизнес. Загубата при адаптацията на охлювите е около 50-60 хиляди броя на декар. Загуби има и при събирането им, докато израснат,..
И това лято Варна посреща и изпраща родни и чуждестранни туристи с неприветливи пешеходни улици – централната Княз Борис Първи и началото на бул.Сливница, от входа на Морската градина до хотел Черно море. Картината в пешеходния център на морската столица включва счупени пейки, изцапани кошчета за боклук, които понякога преливат и засъхнали реки..
Контейнер за отпадъци, разположен на ул. "Наум" 8 във Варна, възпрепятства достъпа до вътрешен двор на жилищна кооперация, използван за паркинг. За проблема сигнал в редакцията на Радио Варна подадоха първите обитатели на новопостроения блок Светлана и Атанас Атанасови. Те вече са подали сигнал и в общината, по думите им недоволството ще се увеличи,..
На 1 юни беше официално открита новата автогара във Варна. Близо три месеца откакто тя функционира вече можем да кажем, че мненията за нея са разнопосочни. Някои я харесват, според други няма достатъчно места в чакалнята, тясно е и става много горещо, изживяването не е сред най-приятните. Прекарах известно време на автогарата за да придобия..
И тази година след решение на Общинския съвет преди новата учебна година е одобрено формирането на паралелки под минималния брой ученици и на слети паралелки. По прогнозни данни за учебната 2024/2025 година в пет от общо шест общински училища има недостиг на минимален брой ученици за формиране на някои от паралелките по класове. Съгласно чл. 68, ал...
Социалното предприятие "ЕКО Център за защитена заетост" към Сдружение "Семеен център с Мария" поема поддръжката на тревните площи на Римските терми във Варна. Работниците са ангажирани да поддържат археологическите останки и да ги почистват няколко пъти месечно. В работата се включват 15 души с увреждания и ментори, които ги придружават и обучават...
Променлива облачност; възможно е да превали
Разкъсана облачност
Ясно
Предимно облачно
