Калин Врачански в кожата на Борис от "Тютюн": Жаждата за власт води до духовен разпад на личността

Дългоочакваната премиера на „Тютюн“ от Димитър Димов, един от най-важните акценти в юбилейната програма на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ за неговата 100-годишнина, е на 20 и 21 септември  от 19.00 часа на Основна сцена. Това е първата театрална постановка в България по легендарния роман, една от 10-те любими книги на българите, според тв формат „Голямото четене“.

70 години след излизането на романа и 60 години след филма на Никола Корабов,„Тютюн“ ще оживее за пръв път и на българската театрална сцена във Варна в драматургичния вариант на Юрий Дачев, изграден върху литературния оригинал.

Режисьорката Бина Харалампиева извежда на първо място в „Тютюн“ разпадът на личността.

В ролята на алчния и безскрупулен собственик на тютюневата фабрика „Никотиана“ Борис Морев, който е влюбен фатално в красивата Ирина, се превъплъщава Калин Врачански. Как се чувства в кожата на Борис и какъв е паралелът с днешната реалност, разказва актьорът в интервю на Светлана Вълкова.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Светлана Вълкова с Калин Врачански

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Доста отговорна роля – има предварителни нагласи у публиката – романа, филма... За Вас труден ли беше пътят към тази роля?

Винаги е трудно, когато започнеш да работиш нещо, което вече има своя огромен успех – както за романа, така и за филма. Ти започваш работа с един голям ангажимент – да не разочароваш някого, да не обидиш  някого... Но не трябва да забравяме, че оттогава досега са минали немалко години – времената са различни, актьорската игра се е променила, погледът към самия роман дори е различен от днешна гледна точка – и при драматурга Юрий Дачев, който написа пиесата, погледът на Бина...  Когато започнахме да работим, аз имах своите притеснения точно поради тези причини. В крайна сметка си казваш: добре, той Шекспир е написал ”Хамлет” преди толкова години, Лоурънс Оливие го е изиграл толкова добре, да спрем да го играем ли?

Не, не трябва. По-скоро - смело, пробваш, в лицето на Бина имаме страхотен режисьор, който те води накъдето трябва.

А до каква степен Вие се идентифицирахте с този герой? Какво търсихте в него?

Не... Аз знам така: когото правиш образ, който в някаква степен има своите отрицателни черти, трябва да се опиташ да намериш неговите положителни. А положителните черти при Борис са, че той е изключителен новатор за онова време, пионер в този бизнес, той е един изключителен жонгльор  - да направиш така, че едва ли не Германия да работи за теб – той почти го постига. Бил е на крачка от гениалността. Върху тези черти размишлявах – да, той може да има отвратителен характер, но прави нещи огромно, което не е било правено дотогава по нашите земи.

Според режисьорката Бина Харалампиева вие се фокусирате върху разпада на личността по време на Втората световна война. Сега не е военно време, но разпадът винаги е съществувал, във всички времена. Как интерпретирате това?

Фокусираме се, защото разпадът на личността е факт и в момента. Имах изключителен преподавател в театралната академия и след това мой много близък приятел, той вече не е сред нас, Никола Гълъбов, голям актьор от Театъра на армията... Той имаше едно определение за българите, което ми се е набило в главата: Ние, българите, можем да устоим на всичко – на глад, на студ, на робство, но има две неща, на които не можем да устоим: на власт и на пари.

Странно нещо става с нас, когато се вкопчим във властта – виждаме го постоянно, особено сега, при тази ситуация с опити за правителство и поредни избори. Как някои хора влизат там и виждат колко е сладко да имаш власт да контролираш, да се чува думата ти и да става това, което ти искаш.

И тук в спектакъла има една реплика на Борис: Това правителство ще се съобразява с мен и с още двама – трима като мен!

И днес ние го виждаме, че е така – има някои хора, които диктуват как да работи нашата държава, кои са те – може би след време ще разберем.

И романът е толкова актуален в тази посока. Виждаш едни хора, които в очите на обществото са били светли личности и когато се забъркат в такова нещо, започваш да виждаш техните тъмни страни. И тогава погледът върху тях става различен. Виждаш техния духовен разпад.

Няма нищо лошо в богатството, но когато то е на гърба на останалите, тогава е нещо грозно, нечисто. Не размахваме пръст от сцената, по-скоро питаме: Защо трябва да е така? Защо трябва да сме такива?.

Между властта и парите къде е мястото на любовта, има ли място за нея?

Често се оказва, че или властта води към парите, или парите водят към властта. В случая на Борис той взема властта чрез парите. И тук явно любовта е в тези две неща, не чистата любов, която ние разбираме. Може би накрая, когато вече Борис отива в друга посока, тогава се връща онова светло истинскао чувство.

Някъде бях чел интервю с Брад Пит, който споменава следното нещо: негов тежко болен приятел му казал, че често когато хората вече умират, споделят, че единственото важно нещо в живота им е била любовта, любовта между хората. И може би затова навсякъде, във всички религии се казва, че бог е любов.

Какво символизира думата „тютюн”? Ако романът и спектакълът не се казваха „Тютюн”, как биха се казвали според Вас?

Власт, поне от името на моя герой това бих казал. И даже – жажда за власт.

Сценографията и костюмите са дело на Свила Величкова и Ванина Цандева, композитор е Асен Аврамов. В ролята на алчния и безскрупулен собственик на тютюневата фабрика „Никотиана“ Борис Морев, който е влюбен фатално в красивата Ирина, се превъплъщава Калин Врачански. Популярният актьор играе на сцената на Театър „София“, Театър 199, Музикалния театър и др., участва в тв сериалите „Стъклен дом“ и „Дървото на живота“, във филмите „Забранена любов“, „Още нещо за любовта“, „Г-н Х и морето“ и др. 

Във филмовата класика „Тютюн“ великолепеният актьор Йордан Матев пресъздава образа на Борис Морев, а изключителното превъплъщение на голямата актриса Невена Коканова в ролята на Ирина продължава да се смята за един от най-високите върхове в българското филмово изкуство. Сега в „Тютюн“ на варненска сцена в ролята на Ирина ще видим магнетичната Диана Димитрова, която познаваме от филмите „Снимка с Юки“, „Писма до Антарктида“, „Дъвка за балончета“, също от тв сериалите „Откраднат живот“, „Столичани в повече“ и др. Освен актриса, Диана се изявява като художник и автор на детски книги. Заедно с Калин Врачански, Диана Димитрова и Стоян Радев, който изпълнява интересния и сложен образ на Фон Гайер. В премиерната театрална продукция участват още Пламен Димитров, Свилен Стоянов, Христина Джурова, Веселина Михалкова, Николай Божков, Александра Майдавска, Ивайло Иванов, Николай Кенаров и Юлияна Чернева.

„Тютюн“ е третото заглавие по Димитър Димов на сцената на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, където са играни с успех и пиесите му „Почивка в Арко Ирис“ (сезон 1963/64, реж. Цветан Цветков) и „Жени с минало“ (сезон 1969/70, реж. Лиляна Пенчева).