Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Марияна Николова за летописната книга на Суворово

| обновено на 10.02.22 в 14:06

В края на септември 2021 година официално беше представено за широката публика луксозно издание на "Летописната книга на село Козлуджа, Варненско (Суворово)" по записки на свещеник Христо Попсавов и под редакцията на Марияна Николова, директор на Музея на Възраждането във Варна.

Свещеник Христо Иванов Попсавов служи през втората половина на миналия век в суворовския храм “Св. Възнесение Господне”. Оставил е за идните поколения няколко книги, но за съжаление само една от тях - летописът на Суворово, е съхранена в оригинал. След две години работа по структурирането на съдържанието и пренаписването за целите на отпечатването, книгата имаше своята премиера в новата конферентна зала на НЧ "Пробуда 1896“ в Суворово. Книгата може да бъде намерена в библиотеките и в Музея на Възраждането, където в основната експозиция е изложен и оригиналът - впечатляващ ръкопис голям формат в подвързия със сребърен обков от старинно евангелие.

Съдържанието обхваща събития и факти от древността до наши дни. Описани са подробно открити в района кости на праисторически животни и по-нови археологически артефакти, които авторът сам събира и предава за съхранение във Варненския археологически музей. Според редактора на книгата, авторът на летописните записки е човек с невероятното чувство за историчност и не пести труд, време и усилия да събере данни за битката от 21 юни 1774 г., за строежа на първото българско училище в населеното място, за историята на местната църква и т.н. Не се поддава лекомислено на местни легенди и предания за събития, станали по тези земи, а упорито търси източници за тяхната достоверност. Прилежно записва детайлите в своя дневник и умело съчетава текстове с много добри рисунки, които прави собственоръчно. В скиците си е отразил и запазил за поколенията, например, детайли от съществували някога чешми и разказва за тях.

Освен находките, свещеникът събира и богати сведения за облеклото на хората от суворовския край, за използваните тъкани, за обичаи, народни песни, които записва... Голяма част от книгата е отделена на описание на 70 рода от Суворово с родословното им дърво.

Мариана Николова започва първоначално работа по книгата като изследовател и без намерение да я възражда в печатно издание. Но по-късно обаче, една среща с колега от екипа на Радио Варна - Габриела Гаврилова, дава идеята и тласъка уникалният летопис на Суворово да намери спомоществователи и да бъде отпечатан и да достигне до широката публика.

Колко трае съвремието в перспективата на историята?

Това е един ръкопис, който от днешна гледна точка можем да наречем съвременен. Говорим да съвременна епоха в последните 50-100 години.

Каква тежест имат подобни летописи, които се занимават с историята само на едно селище?

Огромна е тежестта, но първо трябва да подчертаем подхода на конкретния изследовател. Не винаги е летописна книга, понякога са само бележки, коита не са подредени, няма конкретна зависимост, но маркират събития, които иначе биха останали извън контекста на общия исторически процес. А конкретно селище може да има своя специфика в своето историческо развитие.

Много ли са подобни бележки или книги?

Подобна книга е направена за едно плевенско село - Стежерово. Ръкописът на тамошната книга се е съхранявал в Троянския манастир. Писана е също от свещеник, служил в това село и то в същия период - 40-те години на миналия век. Интересна е връзката, че свещеници от един и същи времеви период се заемат с една и съща задача - да съхранят историята, спомена за миналото на селото и за великите личности, оставили своя следа в това селище.


Дали е имало някакво общо разбиране в православната църква, че в периоди на криза е важно и трябва да се съхрани паметта на общността, спомените?

По време на представянето на книгата говорихме със свещеник, който спомена, че е имало подобна насока от Българската православната църква към местни свещеници, за да запишат сведения за местната история. Може би след средата на 20 век е имало някаква тенденция местните свещеници да записват подобни бележки за селището, в което служат.

Ако е така, предстоят интересни открития.

Трябва да правим разграничение за това, когато имаш задължение да правиш нещо и когато влагаш лично отношение. Цялата книга на свещеник Христо Попсавов е пропита с неговото лично отношение.

Какъв е неговият подход?

Той извършва огромна събирателска дейност, проучва документи, съхранявани в Държавен архив Варна. Има подхода на професионален учен. Аргументира се много добре. Подлага на съмнение различни легенди, които му биват предадени.

Какво знаем за свещеник Попсавов? Той представя ли се в книгата?
По отношение на собствената си личност той е доста лаконичен, дори в родословните дървета, информацията е сбита, вплита своето име, по-скоро колкото да присъства, като част от информацията. Много е лаконичен по отношение на себе си и на семейството си. Това, което знаем от неговите съвременници е, че е бил много деликатна и скромна личност. Отдал се е на призванието си да пази енориашите си, които е наричал свои чеда.


Какви са уроците от тази летописна книга?
Ще се върна малко назад във времето - през 20-те години на 20 век от тогавашното министерство на просвещението към местните учители и свещеници са изпратени анкетни карти. Те са универсални, подобни карти имаме запазени и при нас, информацията в тях се свежда до наименование на селището, има ли то по-стари наименования, известни личности, археологически обекти, особености на различните обичаи, носии. Доста схематично отбелязано. Подобни анкетни карти са направени и през 50-60-те години на 20 век. Те са споменати и от самия свещеник в книгата. Тук вече виждаме разликата от това да си анкетьор и да извършваш събирателска дайност - зад този труд имаме една ерудирана личност, която не само събира информацията, но и я анализира, за да достигне до най-пълния начин до бъдещите поколения.
Оригиналната летописна книга на Суворово
Има уроци и за съвременника?
Съвременните технологиите улесняват достъпа до информация и донякъде ние не навлизаме в детайлите. Един от големите приноси на тази книга е разработването на родословни дървета на всички съществуващи фамилии от селото. За наследниците това беше много емоционален момент.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Историкът Траян Димитров: Трудно можем да кажем, че сме независими днес, често гледаме към чужди посолства

Ако във времето, когато Независимостта на България e извоювана, тя е означавала свобода от чужда власт, то сега тя е въпрос на ценности и национален избор. Това коментира историкът Траян Димитров в предаването на Радио Варна "Новият ден", като подчерта, че чуждото влияние днес е непренебрежим фактор. В момента трудно можем да кажем, че сме..

обновено на 22.09.25 в 10:52

Второто балканско издание на фестивала „Пиктоплазма“ във Варна

Второто балканско издание на световния фестивал за съвременно изкуство и дизайн „Пиктоплазма“ ще проведе във Варна от 20 до 22 септември. В цветния форум, който тази година е с разширена и обогатена програма, ще участват илюстратори, аниматори, графити артисти и визуални разказвачи от Балканския полуостров.  Pictoplasma е създадена преди..

публикувано на 22.09.25 в 08:00

Павел Попов: Сред сценаристите на ареста на Благомир Коцев цари страх, че той може да спечели избори и от ареста

Благомир Коцев стана заложник на политически процеси от центъра, но те намират благоприятна почва за реванш сред тези, които загубиха изборите през 2023 година. Това каза в предаването "Позиция" на Радио Варна изпълняващият функциите кмет на Варна Павел Попов. По думите му, тези хора започнаха един политически заговор, който доведе до сегашната..

публикувано на 20.09.25 в 14:48

Ивайло Христов: Изкуство без зрител, не ме интересува такова изкуство

Изкуство без зрител, не ме интересува такова изкуство. Най-голямата награда за мен е, когато зрителите си тръгнат от залата усмихнати и замислени. Това каза режисьорът Ивайло Христов след представянето на новия му филм "Любоф", който откри тазгодишното издание на Фестивала на българския игрален филм "Златната роза". Основната идея на лентата е да..

публикувано на 19.09.25 в 08:00

Tommy Talamanca (SADIST): Въпросът е: "Какво искаш от музиката?"

Интервю с Tommy Talamanca (SADIST) Има банди, които прекопават музиката без да се набиват на очи и уши. Но винаги достигат до ценителите. Тяхната музика не е за масовия слушател. Трудно се възприема от първо слушане, но влезеш ли в нея, няма откопчване. Всеки нов албум е ново стъпало в музикалното изследване. Пътешествие, което винаги води към..

публикувано на 18.09.25 в 08:00
Здравка Евтимова

Здравка Евтимова: Пътешествието в българското кино е пътуване не по магистралата, а по странични пътища

Пътешествието в българското кино е пътуване, не по магистралата, а по странични пътища - редуващи се малки градчета и селца, които ти отнемат дъха с красота и неповторимост, но понякога и пусти, изоставени от хората места. Българското кино е феномен, който е много притегателен за мен.  Тaка описа възприятието си за киното у нас председателят на журито на..

публикувано на 17.09.25 в 07:55

Fabio Lione (ANGRA, ATHENA XIX, екс-RHAPSODY OF FIRE): Магията в музиката изчезна с появата на социалните медии

Интервю с Fabio Lione (ANGRA, ATHENA XIX, екс-RHAPSODY OF FIRE) Русе отново ще бъде домакин на „Green Rock Fest“. 17-тото издание на форума ще бъде между 20 до 22 септември. Концертната част ще бъде на площад „Свобода“ на 20 и 21 септември. Началото е от 18 часа, входът, както винаги, е свободен, като на сцената ще излязат както утвърдени..

публикувано на 17.09.25 в 07:30