След началото на пандемията през 2020 г. мнозина свикнаха да използват лични предпазни средства, които често са за еднократна употреба и не се използват дълго време. Проблемът с масовото замърсяване на околната среда с използвани маски, ръкавици и бутилки с антисептици представлява значителна заплаха за биосферата в световен мащаб.
Повече от 25 000 тона лични предпазни средства (ЛПС) и други видове пластмасови отпадъци, свързани с COVID-19, са попаднали в океаните, разкриват нови изследвания.
Изследователи от Училището по атмосферни науки към Университета в Нанджин и Института по океанография "Скрипс" към Калифорнийския университет в Сан Диего са ръководители на новия анализ, който разглежда периода от началото на пандемията през 2020 г. до август 2021 г. А компютърният модел на учените прогнозира, че почти три четвърти от него, около 71%, ще бъде изхвърлен на плажовете до края на годината.
Според изследването от началото на епидемията до август 2021 г. 193 от държавите в света са произвели 8,4 млн. тона пластмасови отпадъци, свързани с пандемията. По-голямата част от пластмасата, свързана с COVID-19, идва от медицински отпадъци, генерирани от болниците, което "засенчва" приноса на личните предпазни средства и опаковките от гиганти за онлайн пазаруване като Amazon и eBay.
"Пластмасовите отпадъци нанасят вреда на морските обитатели и се превърнаха в основен глобален екологичен проблем", се казва в увода на документа. "Неотдавнашната пандемия от COVID-19 доведе до повишено търсене на пластмаса за еднократна употреба, което засили натиска върху този вече неконтролируем проблем."
Изследователите твърдят, че работата им подчертава "един дълготраен проблем за океанската среда и се натрупва главно по плажовете и крайбрежните седименти".
Маски, лицеви щитове, ръкавици за еднократна употреба и хирургически престилки са примери за лични предпазни средства. Личните предпазни средства и всички пластмасови опаковки, използвани за съхранение на тези продукти, както и пластмасата от тестови комплекти, се считат за "пластмаса, свързана с COVID-19". Ако не се изхвърлят правилно, всички тези вещества могат да проникнат в реките и в крайна сметка да попаднат в световния океан.
Според проучването на реките Шатт ал-Араб, Инд и Яндзъ, които се вливат съответно в Персийския залив, Арабско море и Източнокитайско море, се падат 73% от общото изхвърляне на пластмаса. Изхвърлянето на пластмаса в европейските реки е 11% от общото количество, а приносът на другите континенти е скромен.
Изследователите сравняват броя на случаите на новия коронавирус с количеството на свързаните с COVID-19 пластмасови отпадъци, които се вливат в реките, и по континенти. Азия е с най-голямо количество генерирани отпадъци - 46,3% от световните пластмасови отпадъци, свързани с пандемията, като същевременно е с общо 31,2% от световните случаи на COVID-19, след двете Америки с 47,6%.
Според авторите това отразява по-слабата степен на управление на медицинските отпадъци в много развиващи се страни, включително Индия и Китай, в сравнение с индустриализираните страни в Северна Америка и Европа с голям брой случаи на инфекция.
Според проучването по-голямата част от пластмасовите отпадъци в океаните вероятно ще се утаят по плажовете и дъното в рамките на три до четири години. А по-малка част от тях ще попаднат в открития океан, където в крайна сметка ще попаднат в капана на центровете на океанските басейни или субтропичните огромни системи от въртящи се течения във всеки от петте големи океана. Според изследователите Северният ледовит океан е "задънена улица" за пластмасовите отпадъци, изтласкани в него. Това се дължи на моделите на океанската циркулация.
Авторите се застъпват за по-добро управление на медицинските отпадъци в епицентровете, особено в развиващите се страни, с цел борба с притока на пластмасови отпадъци в океаните. Те също така призовават за по-широко популяризиране на въздействието на личните предпазни средства и други пластмасови изделия върху околната среда, както и за разработване на други екологично чисти материали.
45 варненци да получат еднократни социални помощи, гласува на заседание Общинският съвет във Варна. Повечето средства са между 200 и 600 лева и се дават за задоволяване на жизнени и комунално-битови потребности. Само двама души ще получат съответно по 800 и 1000 лева. Общата гласувана сума е в размер на 18 550 лева. На 13 души беше отказана помощ...
Археолози доказаха, че край нос Киллик е съществувало важно древно пристанище. По време на подводна експедиция бяха открити котви, амфори и керамика, които свидетелстват за активен морски трафик от I хил. пр. Хр. до Средновековието. Aрхеолози откриха изчезнал тайнствен остров и потънал кораб край Камчия В периода от 17 до 23 септември 2025 г. в..
Руска Маринова, която вчера навърши 100 години, посрещна юбилея в дома си на улица „Места“ в район „Аспарухово“ във Варна. Тя беше поздравена от кмета на района Ивайло Маринов. Столетницата каза, че няма рецепта за дълголетие, но вярва, че без Бог нищо не се случва и е благодарна на двамата си сина, на снахите и на тримата си внуци, че се грижат за..
Семейство глигани бе забелязано да се любува на морето на плажа в кв."Аспарухово". Галин Данев, който бил в района за сутрешното си бягане, първо вижда две от дивите прасета, а след това към тях се присъединили още от членовете на фамилията. Направило му е впечатление, че животните не се притесняват от човешко присъствие, разказва той пред БНТ. В..
"Варна играе" и тази събота, 27 септември, а събитието, което цели да върне движението и играта в ежедневието на българските семейства, е със своето десето издание. Началото на игрите е 10.30 часа в пространството между Морското казино и сцена "Раковината" в морската градина. Всички посетители ще могат да се включат в над 25 съревнователни игри..
Истинска радост за посетителите на Варненския зоопарк – малката леопардка Виктория беше представена официално пред публика за първи път. Родена на 25 юли от майка Киара и баща Икар, тя вече ще радва посетителите на зоопарка. Виктория е третото поколение леопард, родено в зоопарка, и макар да е била по-малка от своите предшественици при..
Варненският свободен университет „Черноризец Храбър“ открива новата академична 2025/2026 година с тържествени церемонии във Варна и във филиала в Смолян. Във Варна откриването ще се състои на 29 септември (понеделник) от 10:00 ч. в Източния парк на университета, а в Смолян – на 27 септември (събота) от 9:00 ч. в Аула „България“. В рамките на..