Силвия Такворян: Експериментът разкрива необятни територии пред мен

Силвия Такворян е един от артистите на варненската музикална сцена, чието звучене не можем да поставим в стандартните рамки на поп музиката. Певицата определя стила си най-общо като инди поп и обича да е в основата на целия процес по създаването на една песен: от композирането, аранжирането и писането на текста, през звукозаписа и изсвирването на инструментите, та чак до смесването - всичко това минава през нейните ръце и сърце. Разбира се, тя е отворена и към съвместна работа с други музиканти и продуценти и новата ѝ песен доказателство за това. Не дели изразните средства на акустични и електронни, а използва тези, които най-точно предават посланието ѝ.



Как и кога се събуди твоят интерес към музиката?

Още като малко дете съм си импровизирала разни мелодии и майка ми ме е записвала. И макар да звучи малко преувеличено, това на практика са си били първи детски композиции. В последствие ми стана интересно да ги превръщам в завършени песни и започнах да се колаборирам с приятели, които свирят на различни инструменти. Преминах през няколко групи, за да стигна до днес, когато вече съм солов изпълнител.

Как стигна до това решение - повече да не си част от група, а да продължиш самостоятелно?

Стана естествено, без да вземам конкретно решение за това. Започнах да се интересувам от музикална продукция, тъй като изпитвах нуждата да създавам целия инструментал - от до. Записах няколко курса за музикално продуциране, от които научих много. Това обаче не означава, че не изпитвам желание да работя и с други хора, което е много обогатяващо изживяване.

Разкажи повече за най-новата си песен - "Don't Try To Change Me"!

Тази песен е колаборация с финландския музикален продуцент Roope Bahne, с когото се запознах на един от въпросните курсове по продуциране. Той много хареса песента ми "Quicksand" и ми предложи да ѝ направи ремикс. На мен съответно ми допадна неговата работа и го поканих да работим заедно върху новата ми песен. Аз я композирах на китара, но инструменталът е изцяло негово дело и останах наистина впечатлена от това, което чух.

За какво се разказва в текста на песента?

Ако приемем, че всеки от нас е една палитра от цветове, когато срещнем друг човек, който също е палитра от цветове, какво се случва при тази среща? Размиват ли се цветовете или преливат един в друг? Нашите цветове пребоядисват ли тези на другия или се губим в цялата тази картина? Идеята е, че всеки от нас сам по себе си е пъстър, носи светлина в живота на другия и е хубаво, когато отсрещната страна оценява това. Разбира се и ние трябва да приемаме неговата пъстрота и да се обогатяваме от нея, вместо да се опитваме да наложим себе си.



Експериментът е основна част от твоя процес на музициране. Какви територии открива той пред теб?

Необятни. Започвайки работа по дадена песен, аз не знам какво ще се случи. Има артисти, които винаги имат концепция в главата си и ясна представа за това, как ще изглежда завършената им творба. Това е успешна стратегия и аз я уважавам и подкрепям. Просто при мен творческият процес работи по различен начин - не знам какво ще излезе и не знам кога ще бъде готово. Но когато моментът дойде, аз усещам, че е готово.

Разговора на Силвия Такворян с Добо Мързов в предаването Улица "Събота" слушайте в прикачения звуков файл.