Живеем във времето на големите предупреждения на Достоевски

200 години от рождението на Достоевски се навършват през тази година. 11 ноември 1821 година е денят, в който се ражда творецът, променил представата ни за Човека в художествен план. Един от най-великите романисти от Златния век на руската литература е наричан още хирург на човешката душа и изследовател на човека. За произведенията на Достоевски се казва че са пророчески, а разбирането му за свръхчовека, вярата и неверието, изпростяването и цинизма в тревожната реалност изпреварват съвременниците му с поне век и звучат повече от актуално до днес. За предизвикателството да поставиш Достоевски на сцена Мартин Николов разговаря с театралния режисьор проф. Маргарита Младенова.

- Смисълът да бъде поставен на сцена Достоевски заслужава големите затруднения да му се намери театралният изказ. Една близка на Достоевски е искала да постави приживе Идиот, но той й казва, че това е възможно само след като се направи пиеса от романа. т.е трябва да се направи драматургична версия. Законът, по който се живее в Достоевски, поетиката на Достоевски е другата голяма трудност. Според него човекът е идея, а тя не е абстрактно нещо. Това е високата мисъл, до която развитият човек, който иска животът му тук да има смисъл, да потърси поне въпросите, ако не успее да стигне до отговорите. Тази идея го движи.

Идеята обаче може да създава, но може и да руши. Това е и другото голямо откритие на Достоевски за истината на човека в битието, че освен инстинкт за самосъхранение човек има и инстинкт за саморазрушение. Достоевски е написал едни текстове, които предупреждават какво може да се случи, когато човек загуби вярата си в нещо по-голямо от него. Сега всичко е позволено. Ние живеем точно в този свят на големите предупреждения на Достоевски.

Или поемата за великия инквизитор, който иска да изгони Христос от земята, защото на човек не му трябва дух. Хлябът му стига. Духът го измъчва, кара го да страда. На човека му стига едно по-поносимо съществувание, в което много много да не страда. Това нещо трябва да ни говори днес.

Много е интересна комплексността на човека в книгите на Достоевски и неговото представяне на живо. Срещат ли се някъде тези два свята?

Те се срещат и в нас самите, ако ги допуснем в съзнанието си. Ако човек допусне тези събития да светнат в съзнанието му. Нещо, което ние не допускаме. Днес възпаленото съзнание не работи. В симфоничния човек има поне два гласа, в него като на корида се борят един с друг за надмощие над човека -  ангелското и демонското съзнание. От една страна е човекът, който си има собствена представа за себе си. В човешкото сърце Бог и Дяволът се борят.

Човек трябва обаче да го приеме...

Не само трябва да го приеме, а трябва да го съзнава. Това, което се нарича съвест, това е е гласът на Бог в нас. Трябва да осъзнаваме собственото си несъвършенство. Трябва да сме отговорни не само пред себе си, но и пред света. Виновен за всички и за всеки. Днес един нормален, логичен човек би казал „Защо пък да съм виновен...” А ние сме виновни. Човек е виновен дори и за това добро, което би могъл, но не си направил. Много иска Достоевски от човека ...

Останалата част от интервюто на Мартин Николов с театралния режисьор Маргарита Младенова можете да чуете в звуковия файл.