Европейският парламент одобри 2022 година да бъде определена за Европейска година на младежта. Инициативата, обявена от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен през септември, се реализира под ръководството на българския еврокомисар Мария Габриел. По време на пленарния дебат в Страсбург тя заяви:
"С Европейската година на младежта даваме ясно послание. Ще предоставим повече възможности за младите в сферите, които ги интересуват най-много – образование, климатични промени и здраве. За да бъде Годината на младежта успешна, тя трябва да бъде година на конкретни действия с ангажиране на всички. Искаме тя да достигне до всеки град, всяко село и да привлече вниманието върху потребностите на младите."
Европейската година на младежта има три основни измерения - да превърне предизвикателствата на екологичния и цифровия преход във възможности. Второто измерение е свързано с приобщаването на всички младежи да придобият знания и умения, да бъдат активни и ангажирани граждани. Необходима е подкрепа за инициативите на всички равнища – европейско, национално, регионално и местно, както и тяхното популяризиране. Националният младежки форум в България обединява 46 организации и над 100 хиляди души от страната. Мирослав Цеков е председател на организацията. Според него това е възможност у нас да се погледне по-сериозно на младежката политика:
"В последните години младежката политика беше твърде често неглижирана и в абсолютно всеки момент, в който се опитаме да повдигнем темата, насрещния отговор винаги е „има много по-важни неща в момента“. Има енергетика, има социални политики, цените на тока, в момента знаем, се качват, но това, за което трябва да си дадем сметка е, че всъщност това са политики, които засягат в момента около 980 хиляди млади човека в България. Време е, според нас, младежките политики да бъдат поставени на масата и проблемите на младите хора да бъдат адресирани адекватно."
Това мнение споделя и варненецът Васил Ставрев. Той е на 25 години и има опит в младежката сфера. В момента е член на Управителния съвет на Организацията на българските скаути. Според него проблемите в сектора у нас са много дълбоки и това е причината младежката политика да остава винаги встрани от вниманието на управляващите:
"Ти започваш да развиваш някой младеж, като го подхванеш от 12, 13 или 15-годишна възраст, и се надяваш той да остане в този сектор до 30-годишна възраст, което е краят на младежката възраст в ЕС. И ти го развиваш и очакваш от него, той да допринесе после с нещо за твоята организация и за сектора като цяло. Но тези хора много често напускат държавата и съответно целият процес започва наново."
Изпълнителният директор на сдружението „Варна – Европейска младежка столица“ Сергей Петров, вижда няколко неща по отношение на младежката политика, които трябва да станат реалност в най-скоро време у нас:
"Първо е ревизия на закона за младежта, защото всеки, който го е виждал, знае, че това е документ, който първо е приет през 2012 година, много е кратък, нуждае се от доста корекции. Друго, което живо интересува младежкия сектор, това е, че в България от години няма закон за доброволчеството."
Европейската година на младежта започва през януари по време на френското председателство на Съвета на ЕС. Добрата новина е, че от 14 на 28 млрд. евро се увеличават средствата по програма "Еразъм" на Европейския съюз. За първи път през следващата година се дава възможност от нея да се възползват не само студенти. Започва и нова програма, наречена ALMA, в подкрепа на трансграничната професионална мобилност на младите хора в неравностойно положение.Чуйте целия репортаж от рубриката "Рестартирай Европа" в звуковия файл:
Академичното ръководство на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ ще връчи дипломите за висше образование на абсолвентите от есенната сесия на Випуск`2024 на тържествена церемония, която ще се проведе на 13 юни 2025 г. (петък), от 13,00 ч. в Източния парк на университета във Варна. Випуск`2024 е 29-ият в историята на университета, като..
Да бъде извадена сумата от фонд „Култура“ – втора сесия от предложението на кмета Благомир Коцев, входирано вчера за „одобряване на разходи, подлежащи на извършване в началото на бюджетна година, преди приемането на бюджета на Община Варна за 2025 г.“. Това предложи Биляна Раева с аргумента, че Общинския съвет не е гласувал все още бюджета за..
Шест улици новоурбанизирана територия в Звездица ще носят имената "Галатея", "Палада", "Козирог", "Везни", "Телец" и "Веста". Това реши ПК „Култура и духовно развитие“ към Общински съвет – Варна. Предложението беше на кмета на Звездица Станислава Христова, с аргумента, че на местно ниво са приети тези наименования. Прието беше и предложението на..
По разпореждане на премиера Росен Желязков – до края на утрешния ден ще трябва бъде направена задълбочена проверка както в Министерството на вътрешните работи, така и в рамките на Министерството на здравеопазването по случая с починалия 36-годишен мъж във Варна, предаде БНР. Самият Желязков коментира: "Действия, бездействия и отговорности по..
Специализирана полицейска операция за осигуряването на безопасността по пътищата и в курортните селища през летния туристически сезон започна ОД на МВР Добрич. Командировани за Северното Черноморие са екипи от Зонално жандармерийско управление - Варна, Гранично полицейско управление - Каварна, както и от други подразделения. През месеците юли и август..
Това, което се забелязва в работата на МВР от много години, е, че когато има случай като този с Явор Георгиев, много бързо се нарочва някой за виновен и следват дисциплинарни наказания и уволнения. Така коментира в предаването на Радио Варна "Новият ден" бившият вътрешен министър Емануил Йорданов отстраняването от длъжност на директора на ОД на МВР Варна..
В навечерието на Световния ден на доброволния кръводарител – 14 юни, Българската организация за доброволно кръводаряване (БОДК) настоява за цялостна ревизия на системата у нас. Според организацията, драстичният недостиг на кръводарители, липсата на кадри и порочните практики застрашават здравната система.БОДК апелира за по-ясна държавна..