Василий Шаган: Името предопределя живота на човека

Имения си ден празнува  свещеноиконом Василий Шаган, председател на моряшкия храм "Св. Николай Чудотворец".

Даниела Стойнова ни среща с духовника, дошъл от Бесарабия, който винаги вдъхновява с проповедите си.

Това име традиционно ли е във вашия род?

Да. Така се е казва моят дядо по бащина линия. Много особен човек, с интересна съдба. Брат ми пък е кръстен на прадядо ни, аз на дядо ни.

А как се казва брат Ви?

Иван.

Всички празнуваме през януари и баща ми се казваше Иван. И така тези имена се преповтарят от поколение на поколение.

От Вашите деца никой ли не носи името Василий?

Моят си е кръстен на прадядото на съпругата ми-  Антоний. Това е възможно и най -правилното отношение към това какво име да дадеш на своето дете - когато избереш името на някой светец, за да има своя небесен покровител. Ние почитаме светците, не просто защото са били признати от църквата или имат имена с дълбоко значение. Почитаме светците, защото те са успели по един много особен и отговорен начин да приемат божествената светлина и да я отразят, като през огледало, чрез себе си, за да ни предадат своя опит. Техният живот е имал отговорност.

Как празнувахте Вашият имен ден в детството си и как го отбелязвате сега?

В детството аз не мисля, че някой може да празнува този ден по особен начин, защото на тази крехка възраст няма това, което да му даде самочувствие да празнува своя имен ден.  Считам, че това е привилегия на възрастните, които дълбоко осъзнават и вече са изработили в себе си  това чувство на благодарност. 

Сигурно са Ви водили на църква?

Винаги сме празнували този празник, но не в чест на мен, а в чест на светеца, който много се почита. Моето семейство обичаше Бога, но както всяко съветско семейство. Майка ми ме водеше за изповед и причастие. Тогава в Бесарабия всички храмове бяха затворени. Имаше два храма -  единият в  Болград,  другият в Твърдица. В Болград, който беше на 40 километра от родния ми град -  Тараклия, служиха великолепни свещеници, самият храм изглеждаше имперски, защото беше построен по проект на архитект от Петербург.

 Когато служите на този ден, чувствате ли някак по-особено вдъхновение?

В най-ранните години на свещенството, оказва се, че  аз съм възпитал в себе си настроение, което ме кара на всяка една литургия да се чувствам приповдигнато и тържествено. Литургията това е тайнството на единението ни с Бога. И когато ти си призован да се включиш в това тайнство и особено като свещеник да стоиш пред целия народ и за народа да извършваш това тайнство, тогава идва това приповдигнато настроение, защото на теб ти е дадена тази отговорност.