Диригентът Виктор Бабарикин - между класиката и рока

В Беларус концертният живот лека-полека се възражда. Залите са отворени, но се продават само половината от местата в тях. Мерки има, но всеки носи отговорност за собственото си здраве. Това каза за Радио Варна Виктор Бабарикин, диригент на Филхармонията в Беларус, който е дирижирал и Президентския оркестър на Беларус в периода 2002 - 2019 година. Работил е със световни звезди като Скорпионс и Джо Лин Търнър. Многократно е бил във Варна като част от Международния музикален фестивал "Откритие".

Концертите са малко, много от договорите са замразени. Много концерти се отлагат във времето заради коронавируса, допълва Виктор Бабарикин.

"Знаете ли, моля се на Бог бъдещето да не е по-лошо от това, което имаме днес. Омикрон вече шета из Русия. За момента в Беларус го няма. Самият аз изкарах коронавируса. Цялото ми семейство изкара Ковид. Синът ми също е музикант. Той дирижира хор. Учи в лицея към Консерваторията. Той донесе коронавируса вкъщи. Жена ми се зарази, аз две-три седмици се радвах, че не ме засяга, обаче, постоянно ми казваха да почакам, защото съм следващия. И точно така стана."

По време на корона-кризата Виктор Бабарикин оставя диригентската палка и става радиоводещ.

"Днес живеем в очакване. Концертът на Джо Лин Търнър се отменя постоянно. Вече две години го пренасочваме. Представяте ли си – вече две години не можем да го направим. Самият той също се застрахова. На мен ми се наложи да започна радио предаване в Радио Минск. Имам музикално авторско предаване. Може би заради коронавируса станах радиоводещ. Никога преди не съм се занимавал с това. За мен е нова професия. Един вид хоби, което ми носи удоволствие. Всяка седмица ми гостуват известни хора от целия свят, от Русия, Молдова и Доно Цветков е участвал. Коронавирусът ме принуди да оставя диригентската палка и да застана зад микрофона в Радио Минск. Такава е историята."

Един от върховете в кариерата му са симфоничните рок концерти със Скорпионс. Всичко става съвсем случайно.

Скорпионс трябваше да имат концерт със симфоничен оркестър в Минск. Предложиха ни да работим с тях. Аз бях диригент. На Скорпионс им хареса нивото на Президентския оркестър на Беларус. Тогава те изпълняваха сетлиста, който преди това бяха направили с Берлинския симфоничен оркестър и после издадоха с албума "Moment of Glory" от 2000 година. Там диригентът е друг - Кристиян Колоновиц, който не пристигна с групата в Минск. След два дни Скорпионс имаха концерт в Москва. Руският ми колега обаче не успя да се справи. Звъни се вкъщи. Вдигам, мениджърът на Скорпионс. Обяснява ми как им предстои турне в Русия – седем концерта и иска да бъда техен диригент. Попита ме още какво мисля по въпроса. Замълчах и отговорих, че ще си помисля. За мен това беше голямо събитие. При тях всъщност диригентите са на особена почит. Имаше един такъв случай преди първия концерт. Пътувахме с два самолета. По-малкият за Скорпионс, по-големият за всички останали от екипа – осветители, звукоинженери. С осветлението се занимаваха французи, за звука отговаряха германци и англичани. Диригентът от Беларус. Бяхме много весела компания. Кацаме в Москва и отиваме в залата. Аз съм с виолинчелиста от Австрия Матеус Ваухер, който е завършил консерватория. И знаете ли какво направи – подготвяме сцената, а той ми носи вода и ми държи палтото. Казвам му, че с това образование би трябвало да дирижира, а не да носи палтото на диригента. Значи, кацаме в Москва и излизаме от летището. Отивам с всички в автобуса. Спряха ме и ми казаха, че за мен има отделен автомобил. Във всеки град ми беше осигурена "S"-класа. Това е отношението им към диригента."

Разбира се, че не липсват и интересните моменти от турнето със Скорпионс. Виктор Бабарикин си спомня не един и два от тях.

"Скорпионс се отнасяха много добре към всички. Клаус Майне например спазва стриктен режим. Не пие никакъв алкохол. Е, веднъж изпи една бира с мен. Рудолф Шенкер е много възпитан. Интересното е, че всички от групата, винаги са настанени на различни етажи в даден хотел. Писнало им е един от друг за толкова години. И така стаите им са на различни етажи, за да не се засичат. Шенкер беше единственият, който слизаше всяка сутрин на закуска. Всяка сутрин идваше и поздравяваше на немски. Много възпитан. Съпругата му е рускиня. На закуска слизаше с нея. Останалите от Скорпионс закусваха в стаите си. Иначе са големи професионалисти. На един от концертите оркестърът беше от Краснодарск. Репетицията беше в четири следобед, а музикантите ги няма. В четири часа излизам на сцената, появяват се техниците, оркестърът липсва. Закъсняват, аз нервнича. След 30 минути ще дойде групата, а музикантите ги няма.  Заради закъснението оркестърът беше глобен. И на следващия концерт, докато слизам от автомобила, за да отида до сцената, чувам как оркестрантите вече репетират. Бяха в залата час по-рано."

Друга любопитна история от това турне е, когато проверяват звука преди еди от концертите.

"Попитах съвсем невинно с кого ще направим саундчека, след като Скорпионс ги няма. Тогава техниците взеха инструментите и започнаха да свирят по-добре от самите Скорпионс. Подхвърлих им, че са страхотни музиканти, а носят и настройват китарите на групата. А те ми отвърнаха, че Скорпионс са звезди, а те са просто музиканти."

Мечтата на Виктор Бабарикин е да дирижира симфоничен рок концерт на Металика. Иначе първата рок песен, която преаранжира за симфоничен оркестър е "Hurricane" на Скорпионс.

''Hurricane'' - Президентски оркестър на Република Беларус, диригент Виктор Бабарикин

"През 2002 година спечелих един конкурс – музикално състезания за диригенти. Тогава бях назначен за главен диригент на Президентския оркестър на Беларус. Моята задача като млад диригент беше да разработя програма, която да е интересна на публиката. Да провокирам хората да влязат в концертната зала. В младостта си съм свирил на китара. По образование свиря на духови инструменти. Като оперно-симфоничен диригент свиря на фортепиано. Една песен никога няма да забравя и това е "Nothing Else Matters" на Металика. Влязла ми е в ДНК-то. Тогава реших да се опитам да я направя с оркестър. В главата ми постоянно звучеше симфоничния албум на Металика. Реших да се опитам да съчетая рок и класика с оркестъра. Но не с Металика, а със Скорпионс. Първата композиция, която аранжирах беше през 2004 на Скорпионс – "Hurricane". По реакцията на публиката разбрах, че освен на мен, комбинацията се харесва и на хората в залата. Оркестърът, на който станах диригент, е симфо джаз, имаме две електрически китари, клавири, бас, ударни и разбира се всички останали инструменти, които един симфоничен оркестър има – флейта, обой, кларинет, саксофони и струнен състав. С китарите обаче станахме симфо рок. Реших да продължа да развивам тази посока. Започнах да преаранжирам различни песни на рок групи. Работим много с трибют рок банди. От друга страна опитах да направя и обратното. Посегнах към Моцарт и "Вълшебната флейта", като преработих арията на Царицата на нощта в рок стил с китари. След което се намеси и съдбата."

"С Джо Лин Търнър направихме един концерт. Всички изпълнения можете да гледате в Интернет. Джо Лин Търнър е женен за момиче от Минск. И живее в Беларус. За нас това е истински шок. Представяте ли си. Често лети за Америка. Съпругата му е много красива. За нея Джо Лин Търнър беше казал, че е момичето от сънищата му. Няколко пъти сме работили заедно. Човек на световно ниво. И той, и Клаус Майне, и Рудолф Шенкер са пълни професионалисти. Никога не сме имали разногласия. Но на Търнър жена му е с характер. Когато репетирахме с него, а той не е първа младост, изпълнихме една песен, после втора, след което се обръщам към съпругата му и й предлагам Джо да си почине малко, а тя не иска да чуе. Нека да работи. Казвам й нали е на възраст, пее сложни неща, да си отдъхне, да пие кафе, аз ще продължа с друго, а тя не иска и да чуе. Казва ми – "Чакаме строители, нека да с изпее всичко, за да не закъсняваме. Въобще не го пази. Момиче от Минск."

"I Surrender" - Джо Лин Търнър и ПОРБ, диригент Виктор Бабарикин