Ужасите на войната

Преди дни отбелязахме годишнината от Холокоста. Ужас, разиграл се преди 77 години - сякаш далеч назад в миналото. Днес сме на прага на още един военен конфликт. Напрежението на границата между Украйна и Русия се покачва. Едва ли са забравени и хилядите бежанци, които само преди години бягаха от войната. Но, еволюцията винаги е стъпвала на кръв и жертви. Уроците не са научени. Военните конфликти продължават да вземат много жертви, не само сред военните. 

В следващия материал ще Ви срещнем със Сара Алкаф. Тя е от Йемен. Напуснала е страната си заради война. Пристига в България преди шест години. Със статут на бежанка е. Тук е създала семейство. Има две деца. 

„Избрахме България, защото баща ми се е дипломирал тук, но преди 30 години. Той познаваше страната, има приятели и контакти. България беше първия му избор, защото я познава. Когато пристигнахме, не смятахме да сме със статута на бежанци. Стана случайно. Напуснахме Йемен заради войната. Съвсем нормален инстинкт е за едно човешко същество да се махне от мястото, където не се чувства защитен. Дойдохме в България с визи. Не сме имали намерението да търсим убежище. Но след като положението ни се усложни и нямаше как да се върнем в Йемен, се превърнахме в бежанци.”

Опитва се да забрави ужаса на войната. Няма как да си го представите, докато сте в България, връща се в спомените си Сара Алкаф.

„Просто не си сигурен, че ще доживееш до следващото хранене. Когато чувах как падат бомбите, единствената мисъл, която се въртеше в главата ми, беше – следващата може би съм аз. Когато бомбардировките спрат, осъзнаваш, че си оцелял, но знаеш, че други не са имали същия късмет, че приятелите ти може би вече не са между живите. Страхът съпътства живота ти през цялото време. Откакто напуснах Йемен, не спира да ме мъчи вината, че аз си тръгнах, а другите останаха там.  Войната не може да се обясни. Не пожелавам на никого да я преживява."

В България Сара Алкаф се чувства 100 процента сигурна. Днес може спокойно да излезе навън, без да я спохожда мисълта, че може би никога повече няма да прекрачи прага на дома си.

"Мога да оставя децата си, както в момента. Не съм си вкъщи. Оставих ги за малко. Но се чувствам в безопасност. И след малко ще се прибера при тях. Тук мога да си върша ежедневните работи, без да се притеснявам, че прозорците и вратите ще се взривят, и ще ме пометат, заради падащите бомби.”

"Последната седмица беше много лоша. Последните няколко дни нямах никаква връзка с приятелите ми. Нямаше Интернет и те сякаш бяха извън нашата Вселена. Никой не получаваше никаква информация от тях и за тях. Мислехме, че всички са загинали. Идея си нямахме какво става там. Преди дни бомбардировките са били ужасни. Дори по-интензивни от началото на войната. Опитвам се да не следя новините, защото ме карат да се чувствам зле. Но няма как да не попадам на снимки на приятелите ми, на съседите. Не е възможно да игнорирам, какво става в Йемен, защото съм била там.” 

За Сара Алкаф войната в Йемен е резултат от жаждата за власт. Враждуващите страни предпочитат да унищожат страната, но да не отстъпват.