Писателят и художник Иван Кьосев представя новата си стихосбирка "Късни стихове". Срещата с читателите е тази вечер, 26.05.22 г. ,от 18 часа в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" - Варна. Премиерата ще е съпътствана от изложба на автора. В художественото събитие ще участват литературоведът д-р Ваня Колева, художникът - проф. Владимир Иванов, актьорът Свилен Стоянов, както и ученици - пианисти от НУИ "Добри Христов".
Иван Кьосев умее много неща в областта на изкуството - пише поезия, проза, сатира, занимава се с превеждане на много френски автори, включително и поети, преподава и рисува. Той черпи вдъхновение от своя обичан Париж и от поета, докоснал най-дълбоко неговата душа - Жак Превер.
Новата му стихосбирка „Късни стихове” е замислена в шест цикъла: „Сезони”, „Морето и брегът”, „Родина”, „Поезията и Париж”, „В търсене на изгубеното време” и „Дамата с косата”, придружени от красиви морски пейзажи и портрети от автора.
Чуйте разговора на Светлана Вълкова с Иван Кьосев:
Как е възможно един човек да върши толкова много неща?
Има едно понятие "синкретизъм", на което аз съм привърженик. Привърженик съм му по причината, че изкуството се е появило като една симбиоза между различните начини на изразяване. Аз нямам самочувствието на професионален художник, но въпреки това съм член на групата на художниците във Варна и съм представен в един престижен албум, който направиха преди няколко години художниците на Варна. Ако трябва да направя паралел между литературата и живописта, бих казал, че е просто да влезеш в другата стая, в края на краищата изначално нещата са едни и същи.
Как започнахте - с поезия или с проза?
Аз пиша поезия доста отдавна, но умишлено не бях публикувал, смятах, че това е едно високо изкуство, което изисква много време и иска съответното състояние на духа.
Прозата къде е при Вас?
На практика изначално аз започнах да пиша проза, като тя е твърде сатирична. Въпреки това, по него време имах едно - две дебютни стихотворения, публикувани в списание „Читалище”. Аз смятам, че поезията е повече лична, отколкото публична. През 2002 година излезе моя книга с разкази „Беглецът”, която беше удостоена с годишната награда за белетристика на Съюза на писателите. Интересното е, че в онзи момент аз дори не бях член на този съюз, което и предизвика един малък скандал, тъй като тази награда се дава само на членове. Тогавашният председател - Никола Радев, отговори така: „Литературата е една и тя не се дели на членове и не членове”.
Какво има в най-новата Ви стихосбирка „Късни стихове”, обобщавате ли в нея всичко писано от Вас досега?
Тази ми стихосбирка може да мине за нещо като равносметка, но не толкова литературна, колкото житейска. Дори илюстрацията на първата корица е свързана със стихотворението „Как да нарисуваме портрет на морето”, което е по модела на Жак Превер, който е написал вълшебното стихотворение „Как да нарисуваме портрет на една птица”, на което аз съм преводач. Макар то да е превеждано и от Веселин Ханчев, въпреки това аз имам своя позиция, все пак съм завършил френска филология и съм специализирал в Париж. Аз предпочитам да съм точен в своя превод, според мен пренасянето на чужд текст в българската литература трябва да става в контекста на родната литература, той трябва да бъде направен с традиционните средства на нашата култура, за да бъде вграден в нея, а не да виси като чуждо тяло.
Бихте ли споделили с нас стихотворението си „Как да направим портрет на морето”?
Как да направим портрет на морето (по Жак Превер)
Най-напред нарисувайте
пясъка жълт и скалите,
легнали кротко да спят.
Нарисувайте после кацнали птици,
но ги пуснете - нека летят.
Нарисувайте още в небето звездите,
след това ги изтрийте - изгрял е денят.
Добавете копнежа зелен на водите,
които целуват брега.
Някъде вдясно сложете тревички,
клони, лъчи и листа
и за разкош изпишете в морето
лодка със бели платна.
Най-накрая (против самотата)
добавете фигури - две
нека да бъдат на момче и момиче,
които с любов си шептят.
Ако не чуватe песента на морето - не се
тревожете,
дори и вълните мълчат.
Починете си, приберете боите,
палитрата с цветни петна
и преди да си тръгнете,
подпишете се в ъгъла
с вдъхновена от Бога ръка.
В стихотворението си „Рожден ден” Вие казвате: ”На този ден - едва сега съзнавам, (изминали са толкова лета), дошъл съм тук да обитавам със мисия една, ала каква?” Имате ли отговор на този въпрос?
Нямам ясен отговор, но такъв е и животът. Аз мисля, че той не може да бъде формулиран с една-единствена фраза, защото е твърде многопластов и многообразен.
Какво е Париж за Вас?
Париж за мен беше една мечта, имах страхове, че ако попадна там, може да остана разочарован, но се случи точно обратното, градът ми въздейства на свободата на духа, както и на творческата дейност. Легендата за Париж има своите силни основания.
Иван Кьосев споделя с нас още едно негово стихотворение, което е от последния цикъл „Дамата с косата” .
Поздрав
Изкатерих върховете в планината
и сега се спускам
при уморените треви,
спокойствие да търся за душата,
от спомените да не я боли.
На пейката ще седна в двора,
край мене котката ще се върти,
за нея ний сме странни хора:
мотаем се и шумолим.
Не можем ли блажено да полегнем?,
по котешки да мъркаме - да не мълчим,
и да не търсиме белята си,
към невъзможните неща да не вървим?
Не мога ли и аз - тъй както други хора,
да обикалям по света?,
парите да пилея, а не отчаян
във шепа левчетата да броя?
Ала по дяволите чуждите наслади,
наясно съм, че някой ден
на прага пред вратата ще застане,
ще спре смъртта дошла за мен.
и аз, обърнал гръб на нищетата
и на живота неразбран,
любезно ще я срещна и ще кажа:
"Здравейте, казвам се Иван!".
Иван Николаев Кьосев е роден на 25.VІ.1947 г. в град Попово, Търговищка област, но още като дете се премества със семейството си в град Варна. Средно образование завършва във френската гимназия във Варна, френска и българска филология - в СУ „Св. Климент Охридски”. Специализира в университета „Париж ХI” във Франция. Работил е като преподавател в Институт за повишаване квалификацията на учителите - Варна, Висш медицински институт - Варна, Варненски свободен университет, журналист и редактор във в. „Народно дело” - Варна.Какво е щастието в чаша? За някои - ароматна глътка сутрешно кафе, за други - момент на тишина и покой. А за Владимир Стоев - това е платно, върху което създава изкуство, оставащо в сърцето. Владо е бариста, който чрез артистичност пренесе класическия лате арт на съвсем друго ниво. Той е единственият в България, които може да разсмее и разплаче от..
Варна има богато архитектурно наследство. Всяка къща има облик, има лице, има изкуство. Това каза фотографът Гаро Кешишян, който допълни, че е разочарован от факта, че това богатство се затрива и бетонира. Не може да отива в ръцете на хора, които нямат чувство за изкуство и отговорност, категоричен е той. Какво става с този град, вместо да запазим..
Варна е град на свободата, който има хоризонт за това човек да се чувства спокоен и дава увереност на артиста и възможност да твори без да е ограничен от нещо. Само като застанеш на брега и видиш тази шир, това ти прочиства мислите. Това каза варненецът - изпълнител и автор на песни, Атанас Кателиев, в изнесеното студио на Радио Варна. "Варна с всяка..
Финансистът и предприемач Димитър Желев получи единодушна подкрепа от Общинския съвет за удостояването му със званието почетен гражданин на Варна заради постиженията му в сферата на финансите и индустрията, както и за участието му във възстановяването на фасадите и позлатените куполи на Катедралния храм „Св. Успение Богородично“. Почетните звания и..
Сборникът „Мотодзен. Рокерски истории“ бе представен вчера в арт салона на Радио Варна. Това е десетата книга на писателя и поет Красимир Симеонов. Разказите в нея той трупа по време на своите многобройни пътувания с мотор. Някои са печатани и преди, но дълги години приятели го провокират да ги събере в отделна книга, която излиза в издателство..
Който веднъж се увлече по ветроходството, го хваща т.нар. болест "ветроходство" и остава верен завинаги на този спорт. Това каза капитанът на ветроходния отбор на Медицински университет- Варна, Ангел Дипчиков. Съществува закономерност между спечелването на регата и поддържане на добър екипаж, каза той. Създаването на екипаж е едно голямо..
Интервю с Charlie Benante (ANTHRAX, PANTERA, THE VIOLENT HOUR) и Carla Harvey (THE VIOLENT HOUR, екс-BUTCHER BABIES) Какво се случва, когато старата и новата школа си подадат ръка? Отговрът е THE VIOLENT HOUR – проект на бившата BUTCHER BABIES Carla Harvey, с продуцент и участник барабнистът на ANTHRAX Charlie Benante. Преди година Carla..