Опазването и възстановяването на биоразнообразието на Черно море да бъде споделена отговорност на всички страни, които пряко граничат с Черно море и тези, които контактуват с него чрез речните води. Да бъде изградено тясно взаимодействие между различни институции, научни организации и бизнеса, които могат да дискутират проблемите, свързани с изменението на климата и последиците от това, и да обединят усилия в борбата си с климатичните промени с помощта на единна платформа.
Повишаване на екологичното възпитание и образование в ранна училищна възраст и привличане на интереса на по-големите ученици към науката и научните професии.
Повишаване на осведомеността и подобряване на грамотността на обществото за антропогенното въздействие върху околната среда.
Около тези идеи се обединиха участниците в дискусията на тема "Изменение на климата – възможности за възстановяване на околната среда и биоразнообразието на Черно море и приморските територии“, организирана от Радио Варна. Събитието е част от проекта на Българското Национално Радио НАШАТА ЕВРОПА, осъществяван съвместно с Бюрото на Европейския парламент в България.
„Не толкова глобалното затопляне и покачването на средната температура на морската вода на Черно море са вредните фактори, които влияят на организмите, колкото замърсяването. Не трябва да забравяме, че четири големи реки се вливат в него. Всяка година пестициди и нитрати попадат в Черно море“, посочи проф. Георги Рачев - географ, климатолог и университетски преподавател, СУ "Св. Климент Охридски".
„Опазването на биологичното разнообразие и на климатичната система не могат да бъдат обект на една държава или групи държави, регионалното решение ни води до комплексно генерално решение. Този проблем трябва да е обект на общите усилия не само на черноморските държави, но и на всички други държави, които контактуват с Черно море чрез река Дунав, например“, изрази убеждението си проф. Рачев.
Той направи аналогия с глобалния климат и опитите на Европа да го подобри с намаляването на въглеродните емисии в атмосферата и добива и използването на въглища в Китай, което води до нарушаване на баланса.
Европа става все по-малко карбонизирана, докато Китай добива 1 млн. тона въглища допълнително на ден, направи сравнение проф. Рачев.
Идеята за консолидиране на усилията на институциите, науката и бизнеса бе подкрепена от Доц. д-р Николай Вълчев - директор на Института по океанология "Проф. Фр. Нансен" към БАН. Според него създаването на по-широка платформа, която дава възможност за комуникация между секторите, на европейско ниво, е най-добрият вариант.
Многократно по време на дискусията бяха изтъкнати уникалните характеристики на Черно море и неговите флора и фауна. Представена бе тенденцията на повишаване на температурата на морската вода и потенциалните последствията за екосистемата.
Доц. Николай Вълчев обясни, че затоплянето на водата ще доведе до издигане на слоя от сероводорд, към повърхността, което ще доведе до намаляване на нивата на кислород и промяна на местообитанието.
Според рибарската общност обаче затоплянето на климата оказва благоприятно влияние на Черно море. Рибните запаси се увеличават, риболовът започва по-рано, наблюдава се поява и на нови видове, каза във видео материал, излъчен по време на дискусията, Емил Милев, председател на организацията на производителите „Черноморски изгрев“.
Той си обяснява факта, че през последните години има по-добър улов и по-добри количества и с изграждането на пречиствателни станции, но очерта друг сериозен проблем- липсата на контрол върху дейността, свързана с отпадъците на търговските кораби.
По думите му един от основните замърсители е търговското корабоплаване.
Обвиняват нас рибарите, че замърсяваме, но ние сме най-слабото звено и сме най-уязвими и подлежим на санкции, посочи Милев като допълни, че са стриктни по отношение на опазване чистотата на морето и събират и чужд отпадък.
Думите на Милев коментира в студиото Георги Гавазов, предприемач в областта на риболова и преработката на риба, който каза, че лесно може да се провери твърдението за отпадъците от търговките кораби на база на разтоварено количество в пристанищата.Гавазов е един от организатор на инициативата „Най-ценният улов“ – мащабна акция, в която се включиха рибарски сдружения, които изкараха с мрежите си тонове отпадъци от Черно море.
В качеството си на предприемач той посочи, че са важни малките стъпки и личните жестове на всяка една компаниия. Бизнесът е длъжен и трябва да се ангажира не просто да създаде добавена стойност за собствениците, но и да се справи с големи значими за цялото общество проблеми.
Темите за това какво всеки от нас може да направи за подобряване на климата и как ние въздействаме върху изменението му да залегнат в образователната система, смята Илиян Илиев - член на УС на Обществения център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) – Варна. По думите му много от хората не си дават сметка за тежките последици дори от използването на климатични инсталации, а в българските училища екологичното образование не е добре развито.
Според Мирослава Робинсон, представител на „Басейнова дирекция- Черноморски район“, екологично мислене трябва да се формира у децата още в началното училище, а учениците в гимназиален етап трябва бъдат привлечени към науката.
Доц. Вълчев допълни, че се наблюдава комерсиализация на манталитета, но едновременно с икономическите ползи, трябва да има и екологично мислене. Той е на мнение, че младите хора трябва да разберат, че научните професии са престижни и освен бизнес, на първо място трябва да се прави наука.
Попитан какво е по-важно за преодоляване на проблемите с изменението на климата - административните мерки или промяна на мисленето зам.-министърът на Околната среда и водите Тома Белев посочи, че ако не променим първо мисленето си, ще продължаваме да живеем в страна, която не ни харесва.
Той подчерта, че в министерството следват философията: „Мислим глобално, но действаме локално.“ Първо се фокусираме върху това да намалим въздействието на човека върху околната среда, подчерта Белев.
Зам.-министърът на Околната среда и водите Тома Белев отбеляза, че министерството, например, има редица инициативи свързани с даване на възможност на общините за по-добро управление на водите.
През нощта по преминаващ над страната студен атмосферен фронт, от север на юг ще продължи да нахлува чувствително по-студен въздух и ще има валежи от дъжд, по Южното Черноморие временно интензивни, които постепенно ще се примесват и на места ще преминават в сняг. Вятърът ще отслабне, във вътрешността временно ще стихне и ще се ориентира от северна..
Детски обеци с великденски символи са забранени заради прекомерна концентрация на кадмий, съобщават от онлайн платформата „Ние, потребителите“. Лабораторните анализи са показали, че съдържанието на вредния химичен елемент в бижуто е до 94% от неговото тегло. Както е известно, натрупването на кадмий в човешкия организъм може да увреди бъбреците..
МВР ще поиска да се спре практиката глобен с електронен фиш водач да декларира, че е друг е карал друг вместо него. Петър Тошков от правната дирекция на ведомството обясни пред БНР, че к ъм момента се обсъждат възможностите за премахване на декларацията, която могат да подават водачите, на които е издаден електронен фиш за превишена скорост, тъй като..
Десетки граждани се събраха в центъра на Варна на протест срещу войната по пътищата и в подкрепа на исканията за ефективен контрол и ефективни присъди за нарушителите. Хората искат ефективни присъди за шофьорите, причинили смърт на пътя, повече контрол от страна на "Пътна полиция", както и от Агенция "Пътна инфраструктура", където според тях, трябва да..
Седмица на здравето започва от утре в Добрич. Общинската кампания "Бъди здрав“ се провежда за десета поредна година и има за цел да засили ангажираността ни към здравословния начин на живот. Програмата в Седмицата на здравето е подходяща за цялото семейство и особено за най-малките, информират от Община Добрич. На Алеята на здравето, разположена в..
Предварителни избори за излъчване на кандидат за президент на демократичната общност, предлагат от ДСБ. Тази идея вече е била реализирана преди изборите за президент, спечелени от Петър Стоянов и затова е удачно да я повторим и през есента кандидатът ни да започне кампанията си за предстоящите президентска избори -това заяви във Варна за Радио..
Русия остана главният дестабилизиращ фактор и най-значимата и пряка заплаха за НАТО и ЕС основно заради непровокираната си война срещу Украйна, както и заради следваната цел да отслаби политически и икономически ЕС и държавите-членки. За целта Москва използва набор от хибридни инструменти, за да влияе на вземането на решения, да разделя обществата, да..