Близо 30 години след основаването си, DARK FUNERAL продължават да издават черни меси. Новото им изчадие „We Are the Apocalypse” още повече разширява хоризонтите, а вокалистът на бандата Heljarmadr даде специално интервю за „От другата страна”.
Интервюто с Heljarmadr (DARK FUNERAL, GRÁ) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 18.04.2022 година.
От другата страна - Привет, Heljarmadr, как се чувствате след две години пандемия и повече от месец война?
Heljarmadr - Луди времена, нали. Всичко се е прецакало тотално. Ние правим каквото можем. Издадохме нов албум, надяваме се да успеем да направим възможно най-много концерти. Към този момент това е основното. Надяваме се на най-доброто.
От другата страна - DARK FUNERAL ли са Апокалипсиса?
Heljarmadr - Можеш да разглеждаш заглавието на албума, както искаш. Всички ние сме Апокалипсиса. Човечеството е Апокалипсиса. То е синът на Апокалипсиса на Земята. Решихме да запазим заглавието малко по-отворено. Името е последното нещо, което измислихме. Всички песни всъщност насочват към заглавието на албума. Първоначално нямахме идея как ще се казва дискът. От лейбълът започнаха да ни притискат, защото трябваше да подготвят информацията за албума. Отвръщахме, че все още не сме наясно и малко да се успокоят. Един ден седнахме с Lord Ahriman, прослушахме всички песни, прегледахме текстовете, изкарахме усещанията, които носят, събрахме заглавията. От тях две се откроиха и започнахме да обсъждаме кое ще е добро за име на албума. Бяхме сигурни, че този диск носи едно почти кинематографично усещане. По някакъв начин той разказва една история. Тогава се спряхме на „We Are the Apocalypse”, защото е добро и позволява по-широко интерпретиране. В същото време албумът като изработка следва по някакъв начин развитието на един филм. Името е епично и извън времето. Смятам, че много добре се вписва в албума.
От другата страна - Защо сега обаче излизате с подобно заглавие?
Heljarmadr - Хората постоянно ни питат, дали не сме го избрали заради пандемията. Не, не сме, просто изборът беше естествен. Можехме да наречем албума „Nosferatu”, но това заглавие не отразява добре съдържанието на диска. Същото се отнася и за останалите песни. За „We Are the Apocalypse” просто почувствахме, че е точното име за диска. Защо сега? А защо не!
От другата страна - По отношение на текстовете албумът е концептуален, нали?
Heljarmadr - Аз създавам текстовете, а Lord Ahriman – музиката. Работим заедно върху песните, разменяйки файлове, докато сме в домашните ни студия, до самото завършване на албума. Не бих казал, че „We Are the Apocalypse” е концептуален. По-скоро не е. Всички песни са самостоятелни. По време на процеса за тяхното създаване, получавах файловете от Lord Ahriman, за да добавя текстовете. Но те бяха вдъхновявани от чувствата, които музиката предизвикваше в мен. Така започвах работата с думите. Това поставяше началото. След което напасвахме фразите и останалите части. Така че песните са самостоятелни и би трябвало да се отнасяш към всяка една от тях индивидуално.
От другата страна - Има ли я отговорността към слушателя заради начина, по който той интерпретира посланието?
Heljarmadr - Пиша онова, което чувствам, което се заражда в мен. Не форсирам нищо, не се опитвам накрая да удовлетворя никого, освен себе си. Ако правя музика, в която не вярвам, защо въобще да се занимава с нея. Мога да си уплътнявам времето с нещо друго. На първо място трябва да помисля за себе си. Така и правя. Пиша за това, което се поражда в главата ми. Ако тръгна да се притеснява какво мисли отделният фен, тогава ще вляза в сериозен капан, защото всеки човек разсъждава по различен начин.
От другата страна - Кой е най-интересният коментар, който си получил за твой текст?
Heljarmadr - За стила, за който хората казват, че е повече от музика, наистина съм получавал запитвания за отделни текстове. Обаче от друга страна дори не знам дали хората въобще поглеждат към думите.
От другата страна - Но това не ги прави по-малко важни за групата.
Heljarmadr - Така е, съгласен съм. Дори хората често казват, че текстовете са половината от нашата музика. Но за да съм честен, не смятам, че много хора си правят труда да ги прочетат. Всъщност не получавам много въпроси за текстовете. За заглавията да, но за текстовете – не.
От другата страна - За мен обаче това е интересно, защото текстовете за доста метафорични.
Heljarmadr - Абсолютно. Както отбелязах в новия албум всяка песен е сама за себе си. Няма връзка между тях. Те трябва да се възприемат като самостоятелни композиции. Когато пиша един текст, той има няколко нива. Първият, разбира се, е козметичният – онова, което звучи добре заедно с музиката. Представи си цветна картина и тук-там по нея е нанесен червен цвят. Второто ниво носи посланието на музиката. Можеш да имаш добър припев. И като го чуеш, регистрираш, че той е завладяващ. Ето го първото ниво. Второто е свързано вече със значението на думите, какво казват. Третото ниво е свързано с моята лична гледна точка. Не знам как най-точно да го обясня, защото това е съчетание от житейския ми опит, а той е труден за обяснение.
От другата страна - Къде е пресечната точка между Heljarmadr и Andreas Vingbäck?
Heljarmadr - Пресечната точка лежи в изкуството ми. За другите хора това е резултатът от него. За мен всъщност няма подобна пресечна точка, защото всичко се припокрива. Освен музика, аз ходя и пазарувам, пера, и в същото време излизам на сцената. Ако започна да ги разделям в главата си твърде много, ще се превърна в пациент на психиатрия. Ще полудея, ще се превърна в пълен идиот. За мен между Heljarmadr и Andreas Vingbäck няма голяма разлика. Това съм все Аз. Те са част от едно цяло. Дори когато шофирам, понякога мисля за текстовете на DARK FUNERAL. През цялото време съм Аз. Не мога да изляза извън себе си, да бъда друг. На сцената избрах да представя съвкупност от изкуство. Форма на изкуството е как решаваш да представиш творчеството си и да го визуализираш. Разбира се, не ходя до магазина с корпспейнт, защото ще е нелепо. Там не му е правилното място. Обуването на къси панталони например не е за всеки случай. Обуваш ги евентуално, когато навън е топло. За всяко нещо си има времето. Специално за мен е много трудно да се отделя от сценичния ми образ и да определя кое какво е. Оставям останалите да мислят каквото си искат и всъщност това не е мой проблем.
От другата страна - Изворът ти на вдъхновение къде се намира – в теб или извън теб?
Heljarmadr - За мен вдъхновението е плод на натрупания житейски опит. Когато съм в определено състояние, дори ръкопляскането може да ме вдъхнови за идея за песен. Ако влезем в хранителния магазин, това може да е млякото и всеки един продукт. Всичко може да задейства креативността ми. И обратното – да я потопи. Не мога да седна и да пиша само, защото трябва. Не мога да седна и да композирам само, защото го искам. Всяко нещо се получава с времето и изцяло извън контрола ми. Веднъж измислих завършен текст в автобуса, прибирайки се от работа. Така че няма конкретно място. Всеки път е различно. Понякога е всичко, понякога е нищо.
От другата страна - Защо всъщност се изразяваш с помощта на блек метъла?
Heljarmadr - Не знам. Това е също нещо, което идва с опита. Като тийнейджър експериментирах много. Имам по-голям братовчед. Беше голям фен на ENTOMBED и на шведския дет метъл като цяло. Когато не си беше вкъщи, заедно с по-малкия му брат се прокрадвахме в стаята му и си вземах някои записи. Тогава бяха на касети. После му ги връщахме, с надеждата, че нямаше да разбере, че сме ги пипали, но той винаги разбираше, защото си подреждаше записите по азбучен ред. А ние не знаехме. Каза ни го по-късно. През цялото време е знаел, че му пипаме касетите. Имам предвид, че от малък слушам тази музика и тя се превърна съвсем естествено в проводник на моето изразяване. В същото време винаги се опитвам да разширявам хоризонтите си. Миналата година издадох фото албум. Композирам солова музика, която обхваща широк спектър от стилове. Винаги се опитвам да прогледна отвъд, да видя какво има там, отвън.
От другата страна - Важна ли е за теб връзката между отделните изкуства?
Heljarmadr - Смятам, че всеки един от нас, който по един или друга начин е артист, иска да създаде нещо. Това е целта на изкуството – да създаваш. Да създаваш музика, да пишеш книга, да работиш с думи, да ги комбинираш по нов начин, да се опиташ да погледнеш една картина и изкуството като цяло от друга перспектива. Ако имаш артистичен подход, няма как да не си свързан с изкуствата. Съвсем естествено е. Не бих могъл да го обясня много точно, защото е субективно за всеки.
От другата страна - Тогава каква е ролята на артиста в обществото?
Heljarmadr - Зависи от нуждите и търсенията на обществото. Какво то иска. Какви иска да са артистите. Това всъщност превръща един човек на изкуството в комерсиален и му носи успех. Обществото определя, кое изкуство е комерсиално приемливо. Според мен обаче основната роля на един артист е да провокира обществото. Да провокира мисли, да задава въпроси на властта, да задава посоки на мисълта. Хората вървят по едни и същи отъпкани пътища, правят едно и също всеки ден, и то по един и същ начин, по който винаги са го правили. Просто защото така правят. Това обаче не означава, че начинът е задължително правилен. Не е задължително и това да е правилният начин на мислене. Хората на изкуството обичат да генерализират. Те имат определени главни роли в определени сфери, в които пресъздават материя, както по познат, така и по непознат начин, ако има някакво значение.
От другата страна - Каква е артистичната ти гледна точка към живота?
Heljarmadr - Ям боклуци и краят е предизвестен, както при всеки. Шегувам се. Ако нещо ми носи удоволствие, го правя. Всъщност не съм материален човек. По-скоро наблягам на духовната страна. Колкото повече навлизаш във философията, толкова нещата стават по-абстрактни. И след това идват въпросите от типа „Какво, ако?” Дори и глупави неща като филма „Мъже в черно” могат да предизвикат въпроси. В края на лентата в кабинета виждаме цяла една вселена, заключена в чекмедже. Което навежда на мисълта, че дори и да правиш каквото искаш, накрая така или иначе ще умреш. За което малко съжаляваме, ако можем.
От другата страна - Връщаме се на новия албум – как „We Are the Apocalypse” допълва пъзела зад името DARK FUNERAL?
Heljarmadr - Не мисля, че пъзелът зад бандата е завършен. Все още сме на пътя. DARK FUNERAL са там много преди аз да се присъединя към тях. И сега и аз съм на същия път. Смятам, че еволюцията е много важна. С този албум я постигаме – унищожаваме някои граници, достигаме до нови места, където досега не сме били. Смятам, че това е важно, за да продължим да бъдем вдъхновени. Ако спрем и постоянно правим едно и също, ще изпаднем в застой. Ще останем същите, но може би не толкова добри, колкото последния път. За нас като артисти прогресът е много важен.
От другата страна - Кога е опасно да излезеш от комфортната си зона?
Heljarmadr - Когато излизаш от комфортната си зона, за да направиш нещо за друг, а не заради себе си. Ако някой те натиска, заради собствените си облаги. Все едно звукозаписната ни компания да ни застави, да направим албум с цигулки. И ние го правим, защото така са ни казали. Но ако самите почувстваме, че трябва да включим цигулка, защото това е правилният подход според нас, тогава не виждам нищо грешно в действията ни. Проблеми няма, докато изборът е личен. Разбира се, че може да си причината да вдъхновиш други артисти, които да направят нещо различно. Но при всички положения това трябва да води до подобряване и предоставяне на нови възможности в същността на самите артисти. Ако обаче е свързано със задоволяването на външен субект, тогава нещата не са добре. Необходимо е да поставиш границата. Да прекараш разделителната линия. Всичко, което правиш, трябва да е преди всичко заради теб самия. За това и попадате в проблеми, защото ако не се замисляте, точно там ще се озовете.
От другата страна - Новият албум на DARK FUNERAL е повече за слушане или за мислене?
Heljarmadr - И за двете. Също така зависи какво правиш, докато го слушаш. Аз самият слушам основно в колата и то много. Там е мястото, където не мога да бъда разсеян от нищо. Концентриран съм върху трафика и мога да усиля звука толкова, колкото си искам. Така че слушането на музика в колата, ми дава възможност да се гмурна в нея по два начина – докато я слушам, и докато я слушам, я допускам до съзнанието ми, което не е заето с други неща. Като по-млад, когато си купех нов албум, слагах диска в плейъра и отивах в гората. Исках да се разхождам и да слушам. Разбира се, хората са различни. Днес повечето слушат музика от плейлисти. От което значението на песните олеква. Защото те са изкуствено събрани от различни албуми. Нещо като сборните касети. В същото време всеки има право да слуша музика според потребностите си. Но моят начин е да си пусна целия албум. И обикновено това става, докато шофирам, защото мога да включа, както слуха, така и съзнанието.
От другата страна - Блек метълът нос или същата сила, както в миналото?
Heljarmadr - И да, и не. От една страна сцената е много по-голяма от преди. Интернет също промени ситуацията. Вече имаш постоянен достъп до всичко. Това е както хубаво, така и не е. Хубаво е, защото имаш достъп до млади банди, които се опитват да пробият. В същото време обаче трябва да направиш избор от много повече артисти. Изборът за слушателите е голям. Не знам. Днес има блек метъл банди, които свирят на фестивали, което преди години беше немислимо. В това отношение развитието е положително. Със сигурност не липсват обвиненията в комерсиалност. Но къде е проблемът да достигнеш до повече хора с например антирелигиозни послания? Не виждам някаква вреда в това. Има както положителни, така и отрицателни страни. Мистицизмът от миналото днес го няма. Което е за съжаление. На мен ми липсва, но от друга страна, говорих с друг журналист преди това интервю и с него достигнахме до извода, че много хора от тази сцена са на възраст. Не е странно, че на концертите ни идват 60-годишни фенове. Преди 20 години, те са били на 40-сет. В блек метъла съществува тази възрастова определеност. Има тийнейджъри, но има и по-възрастни от тях.
От другата страна - Какво откриваш в DARK FUNERAL, което ти липсва в GRÁ и обратното?
Heljarmadr - Мисля, че съм взел най-доброто от двете групи. В GRÁ композирам музика на китара. В този аспект нещата в DARK FUNERAL са различни. Не създавам музика в стила на DARK FUNERAL и както го прави Lord Ahriman. Дори не бих се и опитал да се доближа до тях, защото няма да се получи същото. В GRÁ имам място, където мога да използвам музиката си. Другата разлика е, че в GRÁ текстовете ми са на шведски. Това е освежаващ момент, защото езикът е напълно различен. Автоматично използвам различни думи и се изразявам по различен начин без да мисля. Когато пишеш на български и на английски, се изразяваш по два различни начина. Думите са различни, граматиката не е една и съща. Това е предизвикателство към мозъка, за да може да прави и двете. Тези са големите разлики между DARK FUNERAL и GRÁ. Съща така мащабите на двете банди са различни. Свирил съм с DARK FUNERAL на „Wacken Open Air” и с GRÁ във Варна.
От другата страна - Вярно ли е, че във всяка шведска група има влияния от ABBA?
Heljarmadr - Да! В предишния ни албум „Where Shadows Forever Reign” има песен, която се казва „Unchain My Soul”. Когато издадохме диска, установихме, че интрото на тази композиция прилича на „Gimme! Gimme! Gimme! (A Man After Midnight)” на ABBA. Станало е напълно случайно. От друга страна през целия си живот Lord Ahriman е чувал за ABBA. Аз съм ги слушал навсякъде, постоянно. По радиото не спират да ги въртят. Според мен ABBA не са никак лоши. Дори харесвам албумът им, който излезе миналата година. Слушам го много и наистина много ми харесва. Те са непреходни. Израснали сме с тях. Те са нашето детство. С нас са през целия ни живот и са се превърнали в част от саундрака на живота ни. Така че, да, напълно съм съгласен, че във всяка шведска банда има някакво влияние от ABBA.
Aнна Фурнаджиева – концертмайстор на оркестъра на Държавна опера Варна и Димитър Фурнаджиев – пианист и корепетитор в операта, ще представят премиерно във Варна Романс, Елегия, Соната за цигулка и пиано „Пролетна“ и Соната за цигулка и пиано “Славянска”. Дора Пеячевич (1885-1923) е хърватска композиторка с български корени, родена e в Будапеща, в..
На 3 декември 2024 г. (вторник) от 18:00 ч. "Nicotea – склад за култура" ще отвори вратите си за новата самостоятелна изложба на Надя Енчева "Утрото идва навреме". Чуйте повече от разговора на репортера ни Ваня Славова с Надя Енчева: Подготвила изящна колекция от 22 платна - масло и акварел, Надя ще ни разкаже истории за..
До 14 декември 2024 г. в Музея на Възраждането във Варна ще бъде представена изложбата „Непознатият „Рибен буквар“. 200 години от отпечатването му.“ Експозицията е дело на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и е посветена на седемте издания на първия български светски буквар до Освобождението на България. За първи път се представят..
Дългогодишният солист на Детския вокален ансамбъл "Сребърни звънчета" Божана Атанасова подготвя своя първи самостоятелен рецитал на 30 ноември, събота, от 18.30 часа в концертната зала на Младежкия дом. Божана Атанасова е лауреат на редица национални и международни конкурси, на които е наградена със стотици престижни отличия - златни и сребърни..
След невероятния успех на концерта си в Пловдив през юли тази година, световният феномен 40 FINGERS се завръща в България с два концерта. Освен в София, въртуозите на китарата ще гостуват и във Варна – на 17 януари 2025 г, в Двореца на културата и спорта . Италианците се завръщат с нова и още по-зрелищна програма. Смятани от критиците и от..
Изложбата „Проблеми и решения в дизайна на градската среда“ беше открита снощи в Дома на архитекта във Варна. В нея млади архитекти и студенти представят свои идейни проекти и виждания, касаещи развитието на дизайна на градската среда. Тя се организира от "Дизайн Хъб Варна" със съдействието на различни институции и организации...
С клавирния рецитал на Людмил Ангелов на 26 ноември от 17.30 часа в концертната зала на Мелницата започва празничната програма на Община Балчик по повод предстоящите коледни празници. Коледната елха ще светне официално в центъра на града на 5 декември от 17.30 часа, последвана от Балетен спектакъл „Лешникотрошачката“ на Държавна опера –..