Живеем във времена, в които конспиративните теории са своя апогей. Все повече се засилва ужебдението сред хората, че определени събития и ситуации са манипулирани задкулисно от някакви мощни сили с недобри намерения.
Сериозните катаклизми, които човечеството преживява - първо с пандемията, а сега и с войната, водят до скоростно разпространение на теориите на конспирацията. Оттук обаче следва да си зададем и въпроса защо все повече хора вярват на подобни теории?
Според психиатъра проф. Христо Кожухаров, който е ръководител на Катедра "Психиатрия и медицинска психология" към Медицинския университет във Варна, българите вианги са имали склонност към конспиративното мислене.
"Българинът винаги е имал "магично" мислене. Връщам се в моите детски години, когато се вярваше, че Христо Ботев не е бил убит, че Юрий Гагарин не е умрял. Т.е, дори във времето на комунизма, българите имаха потребност от теории, че дадено нещо не се е случило по начина, по който се представя, а по някакъв друг", обясни експерта.
Конспиративното мислене се засилва във времена на криза и несигурност
Професор Христо Кожухаров обясни повишения интерес към конспиративните теории във време на криза и хаос, с факта, че именно те са инструмента, с който хората си дават някакво обяснение за случващото се.
"Ние вярваме на теории, в които има външен фактор. Т.е, някой друг е виновен за ситуацията и ние сме жертва. Логично е след пандемията, когато хората бяха подложени на стрес и изолация и бяха лишени от основни потребности, да търсят външен виновник за това, без значение дали ще е Бил Гейтс, американците или някой друг", коментира проф. Кожухаров. Според психиатъра, същата тенденция се наблюдава и при войната в Украйна.
Българите не вярват на официалните източници на информация
Професор Христо Кожухаров е на мнение, че и преди и сега, българите не вярват на информацията, предоставена от официални източници.
"Ако в западния свят, институцията е нещо свято, в България информацията от институциите се приема като нещо, което е за "замазване на очите" или "за пред хората". Ние винаги търсим подтекст във всяко нещо. Търсим между думите и изреченията", коментира проф. Христо Кожухаров.
Не проверяваме източниците на информация
Един от основните проблеми според проф. Кожухаров е липсата на проверка на информационните източници.
"Попадаме на някоя публикация в социалните мрежи или в някоя жълта медия и я приемаме за чиста истина. А след това дори я разпространяваме", допълни психиатъра.
Разбираме от всичко
"Въпросът е къде сме ние специалистите. Аз откривам ярка свързаност между различните гледни точки по време на пандемията, а сега и при войната. Проблемът е, че едни специалисти, които даже не са и лекари, тогава коментираха ваксините, а сега същите хора коментират събитията в Украйна. Не можем да разбираме от всичко", коментира проф. Кожухаров.
Как се отразяват конспиративните теории върху психиката ни?
Конспиративните теории съвсем не са безобидни за нашето нормално психично функциониране. Според професор Кожухаров, колкото повече слухове и конспиративни теории има, толкова повече хората стават несигурни.
"Започваме да не вярваме на нищо. По този начин ние губим основата, на която да стъпим и това води до състояния на тревожност, депресии, страх, безсъние и други. Тогава пък търсим начини да преодолеем тези състония като пием повече алкохол или пък преяждаме с храна", обясни специалиста.
"Колкото човек е по-малко склонен да се образова, да се учи, да чете или да се усъвършенства, е толкова по-голяма вероятността да се поддаде на конспиративно мислене", допълни още проф. Кожухаров и посъветва да проверяваме всяка информация, която четем.
Хората на крайностите
Много често хората с конспиративно мислене и тези на крайностите са едни и същи.
"Те живеят в стремеж постоянно да има виновен, някой лош, който "дърпа конците". Има хора, които постоянно търсят конспирациите и фалшивите новини. На тях никой не може да им повлияе, те просто функционират по този начин, защото така се чувстват значими. Те не приемат чуждите доводи", обясни професор Христо Кожухаров.
Психиатърът е на мнение, че абсолютно крайното в едната или другата посока не е вярно. "Истината не е крайна. Тя има своите нюанси", допълни специалиста.
Чуйте интервюто на Иван Барбов с проф. Христо Кожухаров:
Колко време отнема на човек да се адаптира отново към работата след отпуск? Според психолога Добринка Горанова това може да отнеме от 3 дни до една седмица. Всеки човек използва различни механизми за тази цел, но има техники, които със сигурност могат да помогнат. Добринка Горанова съветва, при възможност, човек да си разпредели..
Какво е щастието в чаша? За някои - ароматна глътка сутрешно кафе, за други - момент на тишина и покой. А за Владимир Стоев - това е платно, върху което създава изкуство, оставащо в сърцето. Владо е бариста, който чрез артистичност пренесе класическия лате арт на съвсем друго ниво. Той е единственият в България, които може да разсмее и разплаче от..
Варна има богато архитектурно наследство. Всяка къща има облик, има лице, има изкуство. Това каза фотографът Гаро Кешишян, който допълни, че е разочарован от факта, че това богатство се затрива и бетонира. Не може да отива в ръцете на хора, които нямат чувство за изкуство и отговорност, категоричен е той. Какво става с този град, вместо да запазим..
Варна е град на свободата, който има хоризонт за това човек да се чувства спокоен и дава увереност на артиста и възможност да твори без да е ограничен от нещо. Само като застанеш на брега и видиш тази шир, това ти прочиства мислите. Това каза варненецът - изпълнител и автор на песни, Атанас Кателиев, в изнесеното студио на Радио Варна. "Варна с всяка..
Финансистът и предприемач Димитър Желев получи единодушна подкрепа от Общинския съвет за удостояването му със званието почетен гражданин на Варна заради постиженията му в сферата на финансите и индустрията, както и за участието му във възстановяването на фасадите и позлатените куполи на Катедралния храм „Св. Успение Богородично“. Почетните звания и..
Сборникът „Мотодзен. Рокерски истории“ бе представен вчера в арт салона на Радио Варна. Това е десетата книга на писателя и поет Красимир Симеонов. Разказите в нея той трупа по време на своите многобройни пътувания с мотор. Някои са печатани и преди, но дълги години приятели го провокират да ги събере в отделна книга, която излиза в издателство..
Който веднъж се увлече по ветроходството, го хваща т.нар. болест "ветроходство" и остава верен завинаги на този спорт. Това каза капитанът на ветроходния отбор на Медицински университет- Варна, Ангел Дипчиков. Съществува закономерност между спечелването на регата и поддържане на добър екипаж, каза той. Създаването на екипаж е едно голямо..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Променлива облачност; възможно е да превали
