Живеем във времена, в които конспиративните теории са своя апогей. Все повече се засилва ужебдението сред хората, че определени събития и ситуации са манипулирани задкулисно от някакви мощни сили с недобри намерения.
Сериозните катаклизми, които човечеството преживява - първо с пандемията, а сега и с войната, водят до скоростно разпространение на теориите на конспирацията. Оттук обаче следва да си зададем и въпроса защо все повече хора вярват на подобни теории?
Според психиатъра проф. Христо Кожухаров, който е ръководител на Катедра "Психиатрия и медицинска психология" към Медицинския университет във Варна, българите вианги са имали склонност към конспиративното мислене.
"Българинът винаги е имал "магично" мислене. Връщам се в моите детски години, когато се вярваше, че Христо Ботев не е бил убит, че Юрий Гагарин не е умрял. Т.е, дори във времето на комунизма, българите имаха потребност от теории, че дадено нещо не се е случило по начина, по който се представя, а по някакъв друг", обясни експерта.
Конспиративното мислене се засилва във времена на криза и несигурност
Професор Христо Кожухаров обясни повишения интерес към конспиративните теории във време на криза и хаос, с факта, че именно те са инструмента, с който хората си дават някакво обяснение за случващото се.
"Ние вярваме на теории, в които има външен фактор. Т.е, някой друг е виновен за ситуацията и ние сме жертва. Логично е след пандемията, когато хората бяха подложени на стрес и изолация и бяха лишени от основни потребности, да търсят външен виновник за това, без значение дали ще е Бил Гейтс, американците или някой друг", коментира проф. Кожухаров. Според психиатъра, същата тенденция се наблюдава и при войната в Украйна.
Българите не вярват на официалните източници на информация
Професор Христо Кожухаров е на мнение, че и преди и сега, българите не вярват на информацията, предоставена от официални източници.
"Ако в западния свят, институцията е нещо свято, в България информацията от институциите се приема като нещо, което е за "замазване на очите" или "за пред хората". Ние винаги търсим подтекст във всяко нещо. Търсим между думите и изреченията", коментира проф. Христо Кожухаров.
Не проверяваме източниците на информация
Един от основните проблеми според проф. Кожухаров е липсата на проверка на информационните източници.
"Попадаме на някоя публикация в социалните мрежи или в някоя жълта медия и я приемаме за чиста истина. А след това дори я разпространяваме", допълни психиатъра.
Разбираме от всичко
"Въпросът е къде сме ние специалистите. Аз откривам ярка свързаност между различните гледни точки по време на пандемията, а сега и при войната. Проблемът е, че едни специалисти, които даже не са и лекари, тогава коментираха ваксините, а сега същите хора коментират събитията в Украйна. Не можем да разбираме от всичко", коментира проф. Кожухаров.
Как се отразяват конспиративните теории върху психиката ни?
Конспиративните теории съвсем не са безобидни за нашето нормално психично функциониране. Според професор Кожухаров, колкото повече слухове и конспиративни теории има, толкова повече хората стават несигурни.
"Започваме да не вярваме на нищо. По този начин ние губим основата, на която да стъпим и това води до състояния на тревожност, депресии, страх, безсъние и други. Тогава пък търсим начини да преодолеем тези състония като пием повече алкохол или пък преяждаме с храна", обясни специалиста.
"Колкото човек е по-малко склонен да се образова, да се учи, да чете или да се усъвършенства, е толкова по-голяма вероятността да се поддаде на конспиративно мислене", допълни още проф. Кожухаров и посъветва да проверяваме всяка информация, която четем.
Хората на крайностите
Много често хората с конспиративно мислене и тези на крайностите са едни и същи.
"Те живеят в стремеж постоянно да има виновен, някой лош, който "дърпа конците". Има хора, които постоянно търсят конспирациите и фалшивите новини. На тях никой не може да им повлияе, те просто функционират по този начин, защото така се чувстват значими. Те не приемат чуждите доводи", обясни професор Христо Кожухаров.
Психиатърът е на мнение, че абсолютно крайното в едната или другата посока не е вярно. "Истината не е крайна. Тя има своите нюанси", допълни специалиста.
Чуйте интервюто на Иван Барбов с проф. Христо Кожухаров:
Международният джаз фестивал „Варненско лято“ ще се проведе от 1 до 3 август в двора на Археологическия музей, съобщи за Радио Варна Вероника Вапирова, дъщеря на Анатолий Вапиров – основател на фестивала. Събитието започва в 20:30 часа. В рамките на тридневната програма любителите на музиката ще чуят 6 концерта. Както винаги, ще..
Август месец няма да се различава съществено от предходния – юли и ще е доста топъл и с изключително малко валежи, каза в интервю за Радио Варна Венета Тодорова, ръководител „Прогнози“ в НИМХ-Варна. Ще е горещо, като второто и третото десетдневие се очакват температури на въздуха до 39 градуса, особено около 20-23 август. Температурата..
Графит, посветен на пожарникарите, е изобразен на трафопост във варненския квартал "Вл. Варненчик". В контекста на пожарите, обхванали различни градове в страната, от сдружение "Българско графити училище" решава чрез изкуство отдават почит към огнеборците, рискуващи всекидневно живота си. Артистите Дамян Николов и София Тарасенко разказват..
Балчиклията Симеон Нейчев - Вибути с първа изложба "ОТВЪД ЗВЕЗДИТЕ В СЪРЦЕТО". Мястото е "Учебен център по изкуства", до главния горен вход на Двореца в Балчик и може да се види от 2 до 16 август, откриването е на 2 август от 18.00 часа. Срещата ще започне с кратка беседа за изкуството и медитацията, последвана от концерт с медитативна музика,..
През август морето се променя и става опасно, припомня спасителят Стефан Калинков, който допълни, че по това време се появява т.нар. мъртво вълнение, а явлението е често срещано. Където има мъртво вълнение, няма вълна, така хората се подлъгват и влизат в капана на теченията, които дърпат навътре, обясни спасителят. Най-много опасности крият зоните около..
По сигнал на граждани Радио Варна направи проверка на фактите, свързани с инвестиционното намерение за застрояване на терен от 175 декара във варненския район „Аспарухово“. За Радио Варна кметът на района Ивайло Маринов припомни, че теренът е регулиран с ПУП, утвърден през 2007 година, а е „изваден“ от така наречената „червена зона“, свързана с..
Не е случайно, че рибите присъстват в изработените скулптури от Иван Сутев, директор на Музея на мозайките в Девня, тъй като е родом от Несебър. В почивните месеци Сутев се занимава с дърворезба. Иван Сутев завършва Котленската художествена гимназия през 1982 г и оттогава дърворезбата е негово хоби. „За съжаление вече годините и зрението..
Променлива облачност; възможно е да превали
Разкъсана облачност
Значителна облачност с дъжд
Дъжд
Предимно облачно
