Живеем във времена, в които конспиративните теории са своя апогей. Все повече се засилва ужебдението сред хората, че определени събития и ситуации са манипулирани задкулисно от някакви мощни сили с недобри намерения.
Сериозните катаклизми, които човечеството преживява - първо с пандемията, а сега и с войната, водят до скоростно разпространение на теориите на конспирацията. Оттук обаче следва да си зададем и въпроса защо все повече хора вярват на подобни теории?
Според психиатъра проф. Христо Кожухаров, който е ръководител на Катедра "Психиатрия и медицинска психология" към Медицинския университет във Варна, българите вианги са имали склонност към конспиративното мислене.
"Българинът винаги е имал "магично" мислене. Връщам се в моите детски години, когато се вярваше, че Христо Ботев не е бил убит, че Юрий Гагарин не е умрял. Т.е, дори във времето на комунизма, българите имаха потребност от теории, че дадено нещо не се е случило по начина, по който се представя, а по някакъв друг", обясни експерта.
Конспиративното мислене се засилва във времена на криза и несигурност
Професор Христо Кожухаров обясни повишения интерес към конспиративните теории във време на криза и хаос, с факта, че именно те са инструмента, с който хората си дават някакво обяснение за случващото се.
"Ние вярваме на теории, в които има външен фактор. Т.е, някой друг е виновен за ситуацията и ние сме жертва. Логично е след пандемията, когато хората бяха подложени на стрес и изолация и бяха лишени от основни потребности, да търсят външен виновник за това, без значение дали ще е Бил Гейтс, американците или някой друг", коментира проф. Кожухаров. Според психиатъра, същата тенденция се наблюдава и при войната в Украйна.
Българите не вярват на официалните източници на информация
Професор Христо Кожухаров е на мнение, че и преди и сега, българите не вярват на информацията, предоставена от официални източници.
"Ако в западния свят, институцията е нещо свято, в България информацията от институциите се приема като нещо, което е за "замазване на очите" или "за пред хората". Ние винаги търсим подтекст във всяко нещо. Търсим между думите и изреченията", коментира проф. Христо Кожухаров.
Не проверяваме източниците на информация
Един от основните проблеми според проф. Кожухаров е липсата на проверка на информационните източници.
"Попадаме на някоя публикация в социалните мрежи или в някоя жълта медия и я приемаме за чиста истина. А след това дори я разпространяваме", допълни психиатъра.
Разбираме от всичко
"Въпросът е къде сме ние специалистите. Аз откривам ярка свързаност между различните гледни точки по време на пандемията, а сега и при войната. Проблемът е, че едни специалисти, които даже не са и лекари, тогава коментираха ваксините, а сега същите хора коментират събитията в Украйна. Не можем да разбираме от всичко", коментира проф. Кожухаров.
Как се отразяват конспиративните теории върху психиката ни?
Конспиративните теории съвсем не са безобидни за нашето нормално психично функциониране. Според професор Кожухаров, колкото повече слухове и конспиративни теории има, толкова повече хората стават несигурни.
"Започваме да не вярваме на нищо. По този начин ние губим основата, на която да стъпим и това води до състояния на тревожност, депресии, страх, безсъние и други. Тогава пък търсим начини да преодолеем тези състония като пием повече алкохол или пък преяждаме с храна", обясни специалиста.
"Колкото човек е по-малко склонен да се образова, да се учи, да чете или да се усъвършенства, е толкова по-голяма вероятността да се поддаде на конспиративно мислене", допълни още проф. Кожухаров и посъветва да проверяваме всяка информация, която четем.
Хората на крайностите
Много често хората с конспиративно мислене и тези на крайностите са едни и същи.
"Те живеят в стремеж постоянно да има виновен, някой лош, който "дърпа конците". Има хора, които постоянно търсят конспирациите и фалшивите новини. На тях никой не може да им повлияе, те просто функционират по този начин, защото така се чувстват значими. Те не приемат чуждите доводи", обясни професор Христо Кожухаров.
Психиатърът е на мнение, че абсолютно крайното в едната или другата посока не е вярно. "Истината не е крайна. Тя има своите нюанси", допълни специалиста.
Чуйте интервюто на Иван Барбов с проф. Христо Кожухаров:
Красимир Симеонов споделя, че написването на тази книга е повлияно от последните 40 години, през които кара мотори – традиция, наследена от баща му и дядо му. Авторът признава, че през годините много от приятелите му са го подканвали да събере всичките си разкази на тази тема под едно заглавие, което впоследствие се превръща в книгата..
В първата самостоятелна изложба на Владимир Ванков акцентът е поставен върху индивидуалния път на всеки човек и личностната автономия, на която се крепят изборите и отговорите на екзистенциалните въпроси, пред които е изправен. Изложбата набляга именно на възможностите, които се съдържат във въпроса „А сега накъде?“, подканващ посетителите да..
Интервю с Pi Stoffers (LORD OF THE LOST) В екстремните жанрове на музиката е рядкост някой артист да се изправи пред предизвикателството на тройния албум. Примери има, но издаването на трилогия е много рисково начинание. И в същото време се изисква доза смелост и дързост да го направиш в времена, в които албумите все повече губят значението си...
Според бившия министър на икономиката и настоящ депутат от ПП/ДБ, в момента управлява коалицията Борисов - Пеевски. В обзорното предаване на Радио Варна "Позиция", той заяви, че тази коалиция ще работи докато бъде постигната абсолютна диктатура, за да наложат стария модел. „Разбраха, че с нас не могат да го наложат“- каза народният представител...
Разследването срещу кмета на Варна тепърва започва. Това обяви в ефира на обзорното предаване „Позиция“ депутатът от ГЕРБ/СДС Бранимир Балачев. Той заяви, че според информацията, с която разполага, има достатъчно материал за повдигане на обвинение в организирана престъпна група. Народният представител припомни странното напускане на Диан Иванов..
Интервю с Andreas Kisser (SEPULTURA) 40 години отминаха от момента, в който няколко невръстни младежи от Бразилия направиха немислимото - събраха група и я кръстиха SEPULTURA. 40 години по-късно споровете коя е истинската SEPULTURA продължават. Дали тази SEPULTURA, която съвсем скоро ще достигне края на пътя, е автентичната? Какво значение има,..
Мечтателка с фотоапарат, която преследва залези, изгреви и луната. Това е Росица Димитрова от Варна, травъл блогър, пътешественик, фотограф и ловец на кадри, които често обикалят света преди нея в медии като "National Geographic" и "Forbes". За втора поредна година нейна снимка влиза в престижна селекция на "Capture the Atlas", озаглавена "Нощните..