Всеки от нас поне веднъж е ставал жертва на нелоялна търговска практика. Дали ще ни дадат негодна стока или пък продукт, който не отговаря на този, който сме поръчали при онлайн търговията и други подобни случаи. Единственият начин по който можем да се защитим е като сигнализираме в Комисията за защита на потребителите. Често след предприетите от комисията действия, нелоялният търговец бива глобен, но оттук идва и въпросът – ами какво става с нас? Кой ще ни възстанови парите, които сме дали или ще ни компенсира по друг начин. С новите промени в Закона за защита на потребителите, които ще влязат в сила от 28 май, това вече ще бъде регламентирано.
"Създаден е законов текст, който позволява на потребителя да претендира за обезщетение за причинените вреди. КЗП ще налага глоба, а на база на това постановление ние можем да предявим своята претенция за обезщетение директно при търговеца", разясни Богдан Николов, председател на Асоциация "Активни потребители".
Българските потребители нямат навика да търсят подобни компенсации
"За хората сякаш е по-важно търговецът да бъде глобен. Те не осъзнават обаче, че санкциите, които се налагат не са адекватни на икономическия интерес", каза още Николов и припомни, че от асоциацията неведнъж са предлагали глобите да се налагат на база размер на оборота.
По-солени глоби
"В момента глобите са еднакви за всички. Една глоба обаче може да фалира директно някой по-малък търговец, а за по-големите компании да е незначителна", коментира Богдан Николов. В новите текстове в Закона за защита на потребителите се предвижда и повишение на размера на санкциите за нелоялни практики.
Личните данни се приравняват с пари
Друга важна промяна в закона, която се базира на европейска директива, касае личните данни, които предоставяме при онлайн търговията.
"Нашите лични данни вече ще се приравняват с пари. Тук говорим за онези съобщения в "боксчета", които се появяват на екарана и ние кликаме "Ок", съгласявайки се предоставим нашите лични данни. Трябва да осъзнаем обаче, че това си има някаква стойност. С новите законови промени, търговците ще трябва да предлагат различни услуги срещу съгласието за предоставяне на лични данни. Например една седмица безплатен абонамент", поясни Богомил Николов.
Фалшиви ревюта
С новите текстове, законодателят ще опита и да ограничи фалшивите и неверни коментари в онлайн платформата. Всеки търговец вече ще е задължен да предоставя информация за автентичността и истинността на отзивите.
"Прекалено възторжените похвали често създават съмнение дали не са манипулирани и са генерирани по някакъв начин от самия търговец", каза Николов и поясни, че с промените тази възможност ще отпадне.
Продукти и услуги
"До този момент, законодателството опоменаваше само продажбата на стоки и услуги. Само че в интернет можете да си купите и цифрово съдържание, електронна игра, песен или филм. Законодателят не създаваше отговорност за продажбата на тези продукти, но сега вече ще бъде добавена подобна отговорност", коментира Богдан Николов.
Част от новите хипотези в Закона за защита на потребителите ще задължат онлайн търговците да информират потребителите за критериите по които се класират продуктите.
"Например искаш да си купиш телевизор. Влизаш в електронния магазин и ти излизат много оферти за телевизори. Само че така и не разбираме защо този телевизор, който е най-отгоре в списъка е там и съответно защо другите са по-надолу. И така се създава предпоставка за скрита реклама на определена марка за сметка на друга", обясни Богдан Николов.
Българските потребители не са достатъчно взискателни
"Ние сме свикнали някой друг да контролира нещата като държавни институции и организации. Трябва да сме по-взискателни. Това се вижда в туризма. Когато са недоволни, западните туристи снимат с телефони, записват си и питат, докато българските туристи по-често си упражняват познанията по цветущ език, което не води до резултат", коментира още председателят на Асоциация "Активни потребители".
Чуйте разговора на Иван Барбов с Богдан Николов:
Безплатни профилактични прегледи за нарушения на слуха организира за четвърта година МУ-Варна, по повод предстоящия „ Световен ден за защита на здравето на ушите и слуха “ или накратко Ден на слуха 3 март. Ц елта на подобни инициативи е да се насочи вниманието на обществеността към грижата за слуха при всички възрасти – универсален скрининг..
27-ото издание на конкурса за домашно вино се проведе на 16 февруари във Варна. Участниците предоставиха над 160 проби, а от тях най-много на червени вина – 68, белите са били 65, а розе – 29. До финалния кръг достигнаха 47 проби, като за най-добро червено вино беше отличен Орлин Банков. Той получи и специалната награда за българския сорт..
София Иванова е ученичка в Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна. Св ири на флейта и се занимава с класическо пеене. И през тази година София продължава с успешните си изяви, като заслужи две награди "Златна Лира" в Пловдив по време на ежегодния международен конкурс за музикално, танцово и изобразително изкуство "Орфееви..
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..
Големият проблем не е точно това, че веригата продава на определена цена и стоката достига до нея на четвърта ръка. Проблемът е, че между земеделския производител и веригата има едно звено, което купува с кухи фирми, не плаща ДДС, не плаща данъци, не попада в контрола на държавата. С едни бусове се разкарва една продукция, ако не е рентабилно в..