Откриха паметника на Шарл Азнавур

Паметникът на световноизвестния френски певец и композитор от арменски произход бе открит във Варна на 30 май на площад „Съединение“.

Инициативата и финансирането са изцяло от Общоарменския благотворителен съюз „Парекордзаган“, подкрепени от Фондация „Азнавур“ и посолствата на Армения и Франция в България.

Паметникът е с хоризонтална композиция, отговаряща на фигурата на Шарл Азнавур на около 50-годишна възраст, седнал на висок стол на сцената, разказа за Радио Варна Ирена Димитрова, експерт „Съвременно изкуство и галерии“ в общинската дирекция „Култура“.

На церемонията по откриването присъстваха много арменци, Н. Пр. г-н Армен Едигарян, архимандрит Исахак Похасян, кметът във Варна Иван Портних, областният управител Благомир Коцев, министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер, доц. Антон Тонев, Ива Дикова - аташе към посолството на Франция, архиерей Татев Агопян - архиерей на Арменската църква в България и Румъния, Левон Хампарцумян - почетен член на борда на Общоарменския благотворителен съюз "Парекордзаган“, главният архитект на Община Варна Виктор Бузев, районните кметове, склуптора Красимир Ангелов...и други.

Чуйте още от репортажа на Ваня Славова: 

На 10 май в „Галерия Графит“ беше открита фотоизложба с моменти от личния и професионален живот на Шарл Азнавур.

Шанур Вахинаг Азнавурян е роден в семейство на арменски емигранти през 1924. Баща му, арменец от Грузия, и майка му – арменка от Турция, са на път за Америка, когато се ражда бебето, но те на бърза ръка отварят кавказки ресторант и остават в Париж. Малкият Шанур расте в артистична среда, още на 9 зарязва училище, приема името Шарл и поема по трудния път към голямата сцена. Той ходи в театрална школа, изиграва няколко малки роли в театъра, но истинският обрат настъпва през 1941, когато среща Пиер Роше, с когото пише песни и пее по парижките кабарета.

Още по-важна е 1946, когато среща Едит Пиаф и Шарл Трене – двама от най-великите певци на френския шансон. Пиаф води Азнавур на турне в САЩ и го взима под крилото си. Той пък пише песни за нея и помага за всичко на дребното, но властно Врабче.

 Макар да е изключително дълбока и взаимна, все пак е любов твърде обсебваща и завършва с раздяла - бурна, вълнуваща, опустошителна. За сметка на това, кариерата на Азнавур тръгва нагоре. През втората половина на петдесетте той превзема главните парижки сцени – „Алхамбра” и „Олимпия”, снима и в киното, получава награди като актьор. През 1963 песента му от филма „Търсете идола” става огромен хит по целия свят. Пее я прелестна арменка от България - Силви Вартан, най-красивата.

Някъде по това време Азнавур представя и песента си La Mama, посветена на баба му, която живее и умира в малко селце край Ереван и която той никога в живота си не успява да види.

Песента става така популярна, че я изпълняват много от най-известните певци и често се забравя кой е истинският автор. От средата на 50-те нататък за Азнавур следва голяма поредица от турнета навсякъде, изяви в Париж, записи на албуми, участия във филми - следват над две десетилетия в живота му, които са толкова динамични и незабравими, че го превръщат в неизменна част от звуковата среда на целия 20 век. И хората по цял свят се тълпят да го гледат и слушат.

През 1973 Азнавур е на турне в САЩ, където среща фантастичната Лайза Минели. 22 години по-млада, Минели е в тежка депресия и пробва смес от дрога с алкохол, но се влюбва лудо в дребния мъж с големи кадифени очи и още по-кадифен глас. Азнавур пък е баща на 6 деца, женен трети път, но и той се влюбва лудо, а връзката им продължава 20 години. „Тя – казва Азнавур – е най-голямата любов в моя живот.”

Самият живот очевидно е другата му голяма любов. „Ще пея до 90 и ще умра на сто” – заканва се в един момент.

Е, не става точно така, Шарл Азнавур умира на 94 - но пък още не спира да пее.