Илиян Койчев е на 30 години. Роден и израснал във Варна, той е завършил Икономическият университет в града. Бакалавър е по финанси и има магистратура по недвижими имоти и инвестиции. Завършил е магистратура маркетинг със специализация рекламен мениджмънт в УНСС в София. Голямата му страст, обаче е спорта и затова се насочва към професията "спортен журналист".
Няколко години е част от спортния отдел на вече несъществуващата телевизия "Черно море", но в един момент решава да напусне Варна и да пробва късмета си в столицата. Започва работа в един от най-големите спортни сайтове у нас и се утвърждава в екипа. Прави интервюта с известни български футболисти, отразява мачове от родното първенство.
Срещам се с Илиян Койчев пред НДК за да си поговорим за родната му Варна и защо не вижда бъдещето си в града?
Какво първо свързваш с думата „Варна“?
Първата дума е застой. Когато се прибирам във Варна не виждам особено голяма промяна. Виждам отлив на млади хора. Точно тези млади хора, които трябва да са гръбнакът на този град и да го съживяват. Те обаче си тръгват – или в посока София като мен или в посока Западна Европа. Всеки от тях търси нещо, което не може да намери в родния ми град Варна.
Ти какво не можа да намериш във Варна?
Завърших бакалавър в специалност „Финанси“ в Икономическия университет. Тогава работех като брокер на недвижими имоти. Тогава се замислих „аз какво правя оттук нататък“. И заминах за София без значение и без да знам какво ще правя точно там. Заминах на сляпо. Тогава нямах нито сигурна работа, нито сигурна квартира. Което сега звучи доста тъжно. Но, аз тогава не виждах перспектива за себе си във Варна, особено в сферата на финансите. По-добра перспектива виждах в София. И след като заминах, разбрах че в София мога да получа съвсем друг начин на мислене, който е специфичен и го няма в нито един друг български град. Понеже София е наполовина европейски, наполовина български град с микс от националности. За съжаление, Варна си остава провинциален град като мислене. Сигурно в момента звучи ужасно това, което казвам, но за мен това са фактите.
Не се ли притесняваш, че сега хората ще си кажат „ей той отиде в София, стана голямата работа и вече сме провинция“?
Ето сега е момента и да похваля Варна за нещата, в които се е развила. Много се усмихвам, когато се прибера във Варна и видя например, че градския транспорт е „мръднал“ доста напред в сравнение с времето, когато напуснах града. Удоволствие ми е да си взема едно билетче, с което да си пътувам определен период от време. Нещо, което например в София го няма. Има и млади хора, които извършват най-различни дейности. Има обаче и икономически сфери, в които не се случва нищо. Няма го бизнесът във Варна. Той не предлага адекватни перспективи не само за младите хора, но и за тези на средна възраст, които създават семейства. За тях няма добра алтернатива в момента в града.
Кажи ми като един варненец в София, който все още не е станал софиянец – губи ли се варненското?
Аз съм варненски софиянец. Моето семейство произхожда от цяла Североизточна България. Аз не съм потомствен, а съм второ поколение варненец. Не съм сигурен дали варненското не се е загубило някъде назад във времето, още с напускането на стария варненец от родния му град. Това което съм чувал от по-възрастните е, че много малко стари варненци са останали във Варна и голяма част от тях са потърсили късмета си в София или в Западна Европа и САЩ. Не съм сигурен дали варненското не се е загубило още в края на 90-те години и началото на новия век.
Какво ти липсва от Варна, което го няма в София. Като изключим морето, което липсва на всички?
Липсва ми да си отида във Варна, да се разходя по Севастопол, надолу към входа на Морската градина. Да чуя тази варненска реч. Да видя как децата се гонят с чайките и се замерват с всякакви неща. Как хранят лебедите на плажа през зимата. Ето тези дребни неща ми липсват. Но, те са по-скоро ситуационни, отколкото нещо мащабно, което да ми липсва от града.
Мисля си, че на тази земя си заслужава да живееш за изкуството и за децата. Няма друго, което да изпълва така човешкото съществуване. Това коментира за предаването "Гравитация нула" поетесата, писател и драматург Теменуга Маринова. Народни будители винаги ще има и това е благодарение на хората, които си вършат работата добре. Благодарение на тях..
Интервю с Fredrik Åkesson (OPETH ) Шведските прог дет легенди OPETH са готови с новия си албум, който първо трябваше да излезе в средата на октомври, но по технически причини беше отложен за средата на ноември. Китаристът на OPETH Fredrik Åkesson даде специално интервю за От другата страна по повод концептуалния „The Last Will and..
Няма яснота ще им бъдат ли върнати парите за билети за фестивала VARNA BREEZE by EXIT , обявен преди откриването му за безплатен. Това сигнализираха в редакцията на Радио Варна Янка Димитрова и Екатерина Минчева . Те разказаха за безплодната си комуникация с продавача на билети от една страна, с организатора от друга и с община Варна..
Нова, изключително голяма и опасна пандемия, се задава – този път с още по-мащабни последствия за обществото и за здравето на хората – пандемията от родители, които безконтролно дават електронни устройства на децата си. Вредата от дисплеите върху детската психика и развитие е толкова огромна, че често здраво дете, повлияно от дисплеи, се диагностицира..
Отпуснатите от държавата 30 млн. лв. за изграждането на стадион "Варна" e решение, подобно на случая с пловдивските отбори „Ботев“ и „Локомотив“. Тази аналогия направи общинският съветник от ГЕРБ/СДС Иван Портних, който в обзорното предаване "Позиция" коментира, че Варна заслужава да има градски стадион. Според него, нямат основания тревогите на..
В Деня на народните будители Варна е домакин на авторската идея на Радослав Първанов - "Счупената вяра". Проектът представя 20 фотографии на Радослав Първанов, които целят да разкажат и покажат историите на изоставени православни храмове. Експозицията ще бъде открита от 18.30 часа в Морско казино и ще остане там до 21 ноември. Изложбата ще..
Връх Ботев не е от най-високите. Разбира се, че е първенецът на Стара планина, но в сравнение с върховете в Рила и Пирин изостава като височина. И въпреки това е по-лесно да се качите на Мусала и Вихрен, отколкото на връх Ботев. Защото няма преход, който да е по-кратък от 5 часа. Независимо дали изкачването е от Южна или Севена България. Въпреки..