Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Жоро Генчев и вълшебството на фотографията

"За варненци образът на човек с триножна камера е познат още от времето на лагеруването на френския корпус край града през 1854 г. Първото професионално фотографско ателие отваря едва след 1872–1873 г. Тогава в морския ни град като фотографи идват предимно арменци, гърци и германци, и именно те организират работилниците си на две улици – търговската „Голяма Преславска“ и „Княз Борис“. Присъствието им и начинът на работа привличат вниманието на жителите не само с „правенето на фото“, а и като възможност за нов поминък. Установяването на фотографите следва своята география ..."

С тези думи започва пътуването на Жоро (Георги) Генчев в света на фотографите, работили във Варна от малко след зората на фотографията през 1839 г., когато Луи Дагер публично представя за първи път фотографския процес пред Френската академия на науките и изящни изкуства до днес. Първата част от монографията му - "Фотографите и градът от тогава до днес", която представя фотографите във Варна до 1947 г., вече е факт, публикувана от издателство "Изток-Запад". 

"Давам си сметка, че идеята да разкажа за варненските фотографи зрее от години в мен, провокирана от много, понякога дразнещи, факти. Единият е, че имената на редица значими професионалисти, днес тънат в забрава. Проучването на професионалната фотография в града има цел да разкаже как е била практикувана, как са изглеждали фото­работилниците, преди да станат ателиета. А също и как новата изобразителност превръща фотографите във властелини на времето и спомените. 

Днес светът ни е преобладаващо образен, технологиите промениха начина на получаване на изображенията. Свидетели сме на нещо ново и интелигентно, външно приличащо на фотографията. Именно цифровизацията направи илюстрацията по-бърза и икономически изгодна. Възползвайки се от това, човеците днес масово произвеждат спомени, препълвайки пространството с образи.", обяснява Генчев.

Търсенията и събирането на информация за творилите във Варна фотографи - още от времето на Кримската война - отнемат на Генчев години. Следите им, наследството им и снимките направени от тях изискват ровене, комуникация с хора на различни места в света. Дори и днес излизат снимки, направени назад в десетилетията в Южна Африка, САЩ или различни страни в Европа.

И още от Жоро Генчев.

"Поради това и след като събрах и подредих техните работи и дела, съставих сборник от миниатюри на и за тях – фотографите, благодарение на които днес имаме образен спомен за града ни, превърнал се в реликва.

Именно събирачеството и проучването подсказват и оформянето на историята на фотографията и на фотографите във Варна в три периода. 
"Първият, обременен от оскъдността на сведенията, описва основателите на фотографията в града ни. Вторият разказва за насилственото преобразуване на собствеността от частна в държавна, а последният обяснимо ни връща в настоящето". 
Реконструкцията на социалното битие на фотографията е като да правиш къщичка от пясък, идва една вълна и срива всичко, казва още Жоро Генчев. 
Това, с което във Варна можем да се гордее е, че тук се създават едни малки фото предприятия. Фотографията идва със своята демократичност. На един и същи стол - за да си направят портрети, са сядали както кметът, богатият търговец със семейството си или офицерът, но и най-обикновеният селянин. Имало е и плащания в натура. Селяните са си плащали в кокошки, прасенца, агънца. 
Сред нещата, които трябва да отчитаме, когато говорим за фотографията и фотографите във Варна и за невероятният им професионализъм е, че до 1916 г. няма ток. Всички снимки, всяко едно заснимане са правени само и единствено на естествена светлина. Но все пак оптиката тогава е била на изключително равнище, която е давала това грандиозно качество на изображенията, от които се възхищаваме и до днес. 
Във Варна фотографията идва по два културни потока. Единият през Австро-Унгария и градове като Виена, Будапеща и през Букурещ, а вторият през школата, която се създава в началото на 40-те години на 19-ти век в квартал Пера в Истанбул, т.нар. средиземноморска линия, където по него време е имало най-много знания за фотографията. 
А един от най-важните уроци, които ни дава историята на фотографията във Варна е, че "ако живееш 10 години тук, се превръщаш във варненец!"
Целият разговор с Жоро Генчев как се реконструира социалното битие на фотографията може да изслушате в звуковия файл.


Непознатата история на военната фотография, запечатала и дни като днешния30 години делят Варна от първата фотография в Париж

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Творби на Борис Георгиев гостуват в Градската художествена галерия - Варна

Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна, представя за пръв път две непоказвани в града произведения на своя патрон - портретни рисунки на актрисата Роза Попова (1879-1949 г.) и художествения критик Стефан Митов (1895-1963 г.), които са притежание на Софийска градска художествена галерия. Рисунките са датирани 1928 г. Борис Георгиев..

публикувано на 03.10.24 в 19:07

Представят каталога "50 години Етнографски музей - Варна"

Етнографският музей във Варна ще представи юбилейно издание, което включва 50 експоната от фонда на музея, свързани с основните теми в експозицията, която представя бита и културата на населението във Варненския регион от втората половина на ХIХ и началото на ХХ век. Изданието "50 години Етнографски музей - Варна" ще бъде представено от 16 часа на 10..

публикувано на 03.10.24 в 12:14

Керанка Далакманска с премиера на стихосбирката "Петият ъгъл" в Каварна днес

Керанка Далакманска представя днес своята нова поетична книга "Петият ъгъл". Премиерата е от 18.30 часа в Художествената галерия "Христо Градечлиев" в Каварна. Редактор на изданието е  писателят Георги Джилянов, а художник - Андрей Градечлиев.  Датата 2 октомври е значима за поетесата - днес тя празнува рожден ден и продължава да търси своя "пети..

публикувано на 02.10.24 в 10:30

В Деня на поезията и музиката балчишкият литературен клуб възобновява дейност

В навечерието на 60-ата си година Литературен клуб „Йордан Кръчмаров“ при читалище „Паисий Хилендарски – 1870“ в Балчик възобнови своята дейност – като още през септември започна творческият сезон 2024-2025г. Гости на първата творческа вечер бяха Таня Доганова - Христова - енциклопедист, диригент и кинорежисьор, създател на единствения по рода си мъжки..

публикувано на 01.10.24 в 14:24

"Дедал" приема деца за новата учебна година

Приемът за предстоящите учебни занятия в школа "Дедал" ще е на  28 септември, събота от 9 до 13 часа  в художественото ателие на школата, намиращо се на бул. "Съборни" 24, ет. 7 Обучението ще се провежда по програмата на екипа за 2024-2025 година  с мотото "Фарът на Дедал свети". Реализирането й се финансира с лични средства и средства от дарения, а за..

обновено на 27.09.24 в 10:56

Режисьорът на филма-победител на "Златна роза": В "Триумф" има много пластове

Голямата награда "Златна роза" на едноименния фестивал на българския игрален филм получи лентата на Кристина Грозева и Петър Вълчанов "Триумф", с участието на Мария Бакалова и Маргита Гошева. Двете си поделиха наградата за най-добра женска роля, а филмът получи и наградите на публиката, на Съюза на българските филмови дейци, както и отличието за..

публикувано на 27.09.24 в 09:40

Велислава Гечева гостува с "Тихи напасвания" във Варна

Есента влиза във варненската Галерия A&G Art Meeting с „тихите напасвания“ на Велислава Гечева. Впечатлени от нейната дълбока непринудена откровеност, Анна Халамян и Герхард Хорнман я канят за първата ѝ самостоятелна изява в морския град. Изложбата се открива на 25 септември от 18:30 на ул. „Любен Каравелов“ 8. Експозицията е създадена специално за..

публикувано на 24.09.24 в 13:58