Варна отбеляза 131 години от рождението на контраадмирал Иван Вариклечков

С тържествена церемония пред сградата на Щаба на Военноморските сили във Варна бяха отбелязани 131 години от рождението на първия български адмирал, командвал флота, контраадмирал Иван Вариклечков. Венци и цветя в знак на признателност бяха поднесени от командира на ВМС контраадмирал Кирил Михайлов, зам.-кмета на Община Варна Коста Базитов, родственици на Вариклечков, граждани. Събитието бе организирано от Военноморските сили на Република България. 

Командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов каза, че Иван Вариклечков е първият български действащ офицер, който е получил званието адмирал и е отдал цялата си енергия, живот и работа в името на България и на флота. 

Правнукът на контраадмирал Вариклечков каза, че е важно в днешно време да си достоен и доблестен човек,  като пра дядо му. Надява се да е наследил много от неговите качества. Той винаги е гонел и постигал целите си, винаги е отстоявал мнението си и е мислил за България. Правилно е да не подвиваш опашка, дори когато си един срещу всички, посочи Кристиян Димитров.

Чуйте разговора на Даниела Стойнова с внучката и правнука на контраадмирал Иван Вариклечков:

Иван Вариклечков е роден на 7 юли 1891 г. в гр. София. Той е едно от четирите деца на семейството на майор Петър Вариклечков. Завършва Военното училище в столицата с артилерийска специалност. По време на Първата световна война служи на немски подводници в Северно море и Атлантическия океан. Създава способ за откриване на противникови подводници, командир е на торпедоносеца „Смели“. След излизането на България от войната превежда френски части през река Дунав. Награден е с френския Орден „Почетен легион“. В периода 1931 – 1932 г. е изпратен на специализация в Германия и стажува в 30 корабни и брегови поделения, щабове и учебни заведения на германския флот. През 1933 - 1935 г. е командир на българския флот. Въвежда на въоръжение български заградителни мини. През 1935 г. става флигел-адютант на цар Борис III и изпълнява тази длъжност до 1937 г., когато отново е назначен за командващ флота. На 1 май 1937 година става първият действащ контраадмирал на българския Военноморски флот. На 10 октомври 1939 г. се провежда коронен съвет, на който пред царя и министрите адмиралът се противопоставя категорично на плановете България да стане съюзник на Германия. Адмиралът е уволнен и става фермер. Негова съпруга е Вилма-Луиза Отто, от която има син Крум. Награден е с над 20 ордени, медали и нагръдни знаци.  След 9 септември 1944 г. е арестуван и лежи в лагери и затвор. Умира на 23 февруари 1974 г.