Ново ГМО опитва да "нахлуе" на европейския пазар

Често се е случвало докато пазаруваме и видим плод или зеленчук с по-нетрадиционна форма, размер или ако е прекалено перфектен на вид, да чуем изречението „това е ГМО“. Какво представлява всъщност генно-модифицирания организъм? Това е организъм, чийто гени са променени от човека. Т.е гените на един организъм се включват в друг и му придават нови характеристики. Целта е той да зрее по-бързо, да е по-траен, да е устойчив на атмосферни промени и различни вредители, да е привлекателен на външен вид и други. Тези неща се правят още от края на XX век в повече от 40 държави по света, а сред най-големите износители на ГМО продукти са САЩ, Бразилия и други държави от Южна и Северна Америка.

Европейският съюз обаче не допуска генно-модифицирана продукция на пазара без тя да бъде обстойно изследвана за рисковете за човешкото здраве и околната среда и да гарантира прозрачност за производителите и фермерите. Това става благодарение на европейски регламент за ГМО.

В опит да "заобиколят" този регламент, големи химически корпорации и компании за семена са разработили нови методи и технологии за генно-модифициране.

"Това е генетично-редактиране на организми, което ние наричаме новите ГМО. Има сериозни опити те да бъдат дереглуриани и част от тях да се изключат от действащите законови изисквания за установяване на тяхната безопасност", поясни екологът Ивайло Попов от Сдружение "За Земята". Той е един от основните "двигатели" в България на Анти ГМО кампанията, която се провежда в над 20 държави. Ивайло Попов и съмишлениците му са организирали и петиция срещу новите ГМО.

Според него, ако се стигне до промяна на законодателството, има опасност ГМО продукти да се появяват в търговските обекти без да можем да ги разпознаем.

"В момента няма как да разберем дали един продукт е ГМО ако това изрично не е опоменато в етикета", каза Попов. И докато при някои продукти можем да прочетем етикета и да направим информиран избор дали да си го купим или не, то при животинските продукти не е така.

"За съжаление, няма как да разберем дали животинските продукти, които си купуваме, са хранени с ГМО. При тях няма изискване за етикетиране", поясни Ивайло Попов. Той допълни, че има сериозно присъствие на генно-модифицирани организми и най-вече на соев протеин във фуражите.

"Полетата в България и Европа са сравнително чисти откъм ГМО продукция. Единствено в Испания се отглежда такава царевица, но в малки количества", поясни Ивайло Попов.

Според експерта, ГМО крие някои рискове за здравето и околната среда.

"Като говорим за рисковете за човешкото здраве, те са в посока на алергични реакции или токсични ефекти. Но, това са ефекти, които са по-лесни за установяване и изследване за разлика от други. Нашите притеснения като екологична организация са свързани с околната среда, защото ГМО засилват използването на индустриална техника. Те се произвеждат за да могат да се пръскат полетата с хербициди. Например, ако някое ГМО си произвежда само инсектицид, то убива както вредителите, така и дивите опрашители", поясни еколога и допълни, че това заплашва екосистемата.

Чуйте разговора на Иван Барбов с Ивайло Попов: