Вера Стойкова: Куклата трябва да бъде там, където човекът не може

Държавният куклен театър - Варна навърши 70 години.  През 1951 г. варненската общественост кани известния кукловод, сценограф и режисьор Георги Сараванов, поставил основите на марионетния театър в Пловдив (1948 г.), да основе куклен театър в града ни. Той се отзовава, пристига във Варна и създава актьорска трупа от начинаещи артисти, част от които завършили музикално училище. През август 1952 г. в стария салон на театър “Варненска комуна” се играе кукленият спектакъл “Патенцето” от Нина Гернет и Тамара Гуревич с марионетки, които Сараванов изработва сам. Неговите уникални кукли от първите спектакли са запазени в Музея на куклите към театъра. Интересът и радостта, с които малките зрители посрещат спектакъла, показват необходимостта от куклено изкуство в културния живот на Варна. Веднага след успеха на „Патенцето” театърът става културен институт към Градския народен съвет. След Сараванов директорския пост са заемали Михаил Матеев, Йордан Тодоров, Злати Златев. 

Вера Стойкова е петият директор на културния институт. Споделя, че това, което правят - тя и нейните колеги, вече се е превърнало в кауза. Това е кауза, за която ще се борим всички - младите хора, децата, да имат алтернатива на пошлото и грозното. Светът, в който живеем, стана твърде прагматичен. Ние трябва да покажем другата страна на света - онази страна, с която заспиваме - страната на мечтите, доброто и фантазията. В приказките доброто винаги побеждава и затова винаги с любов ги разказваме, казва актрисата.

"Още първия ден в НАТФИЗ моята професорка Николина Георгиева ми каза две неща, които ще помня цял живот: първо - в кукления театър всичко е възможно, това е изкуство, пред което няма бариери в изразните средства - можеш да превърнеш в кукла парче хартия, кибритена кутийка, сянката си, парче плат - всичко, всичко, всичко е възможно. И другото, което няма да забравя - куклата трябва да бъде там, където човекът не може."

Тя изказа благодарността си за признанието и наградите, които получава театъра. Това е признание за труда ни. Някой може да работи изключително добре, но когато няма кой да го забележи и оцени, на човек му се струва, че е сам. 

Мечтая проектите, които искаме да направим, да не бъдат спирани от материални причини. Мечтая колегите ми да са живи и здрави, мечтая да продължават да обичат този театър и никой друг, си пожелава Стойкова.

Чуйте интервюто на Светлана Вълкова с Вера Стойкова: