Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо над 50% от българските медици стават обект на агресия?

Според психиатъра професор Христо Кожухаров проблемът е и при двете страни - лекар и пациент

Снимка: pixabay

В последните години все по-често четем и слушаме за случаи на агресия срещу медици. Проучване на Българския лекарски съюз (БЛС) показва, че 55% от лекарите у нас са били жертва на вербална или физическа агресия по време на работа. На Конгреса на Югоизточно-Европейския Медицински форум, който се проведе наскоро, председателят на БЛС д-р Иван Маджаров заяви, че за упражнена физическа агресия срещу тях споделят едва 7% от медиците и подчерта, че насилието над лекари е световно явление. Подобен проблем имат в Италия, където цифрите са почти същите като в България, а в съседна Турция цели 90% от лекарите са ставали жертва на агресия.

Според психиатъра професор Христо Кожухаров, началник на Втора психиатрична клиника в УМБАЛ "Света Марина" във Варна, тези високи проценти се дължат до известна степен на балканския манталитет, но е на мнение, че има и други много сериозни фактори, провокиращи насилието над медици.

"Ако се върнем 40-50 години назад ще видим, че лекарят и учителя бяха силно идеализирани, а здравеопазването беше безплатно. Тогава лекарите бяха възприемани като богове, на които винаги можеш да се обадиш и 24 часа в денонощието са готови да помагат. Това нещо обаче се промени. Сега лекарят стана в голяма степен чиновник, който има работно време, работи за пари и работи в търговски дружества. И пациентите не са същите. Той плаща здравна осигуровка и очаква личния му лекар да е на разположение 24 часа и да получи помощ сега и на момента. И когато това не се получи, пациентът или неговите близките реагират с вербална или физическа агресия", каза проф. Кожухаров.

Поставянето на граници

Според проф. Кожухаров е много важно е поставянето на граници от страна на лекарите.

"Преди 30 години, когато исках да стана лекар се виждах в ролята на спасител. Във времето обаче, започвайки да работя в област с тежки хронични болести и зависимости, се научих на граници. Излекуването в краен вид при хроничните болести го няма. Това нещо трябва да се обясни на пациента със спокоен тон, да има добра връзка и яснота докога лекарят може да бъде търсен и какво влиза в неговите задължения. Българският лекарски съюз и другите организации и институции трябва да провеждат обучения сред лекарите как да не провокират агресия", категоричен беше проф. Кожухаров и направи сравнение с други европейски държави, в които се провеждат подобни обучения.

"Важно е лекарите да бъдат обучени как да съобщават трудни и лоши новини. Пациентът, освен да бъде излекуван, той иска да бъде чут и разбран и да усети, че има съмишленик на своя страна. Много от лекарите, дали поради липса на време или поради липса на обучение, не съобщават по нужния начин подобни лоши новини", каза още проф. Кожухаров и отново подчерта, че медиците са натоварени с много административна работа, която им пречи да обърнат необходимото внимание на пациента.

Много млади лекари се отказват заради лошото отношение и агресията

"Когато един лекар се чувства незащитен и застрашен, мотивацията му спада и той напуска системата. Надали ще бъде такъв идеалист, който ще иска да работи при това отношение. Приказката "каквото повикало, такова се обадило" важи напълно за този вид взаимоотношения. Лекарят очаква негативно отношение от пациента и неговото поведение също провокира агресия. Средата вече е различна. Не можем да се връщаме постоянно назад и да казваме "какво беше едно време", каза още професор Христо Кожухаров.

Той приветства и искането на Българския лекарски съюз за по-сурови наказания за насилието над медици.

Чуйте разговора на Иван Барбов с проф. Христо Кожухаров:




БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Иван Сутев за дърворезбата: Освен талант, трябва да има и много труд

Не е случайно, че рибите присъстват в изработените скулптури от Иван Сутев, директор на Музея на мозайките в Девня, тъй като е родом от Несебър. В почивните месеци Сутев се занимава с дърворезба. Иван Сутев завършва Котленската художествена гимназия през 1982 г и оттогава дърворезбата е негово хоби. „За съжаление вече годините и зрението..

публикувано на 28.07.25 в 06:55
Михаил Екимджиев

Михаил Екимджиев: Борислав Сарафов от 21 юли е господин Никой

От 21 юли 2025 година Борислав Сарафов не може да изпълнява функциите на главен прокурор. Законът е ясен и всички в тази държава трябва да се съобразяват с него. Това подчерта за обзорното предаване "Позиция" на Радио Варна  адвокат Михаил Екимджиев от Асоциацията за европейска интеграция и права на човека.  По думите му законът, приет на 21..

публикувано на 26.07.25 в 11:50

"Царско лято" представят Лилия Кунева и Крис Николов във Варна

Изложбата „Царско лято“ на Лилия Кунева и Крис Николов, посветена на „лятото преди бетона“, ще бъде открита от 19 часа на 1 август в Морското казино.  Картините в нея са повлияни от обиколката на художниците в Полша и Германия и опитите им да се доближат до големите майстори, обясниха за Радио Варна авторите. На откриването ще..

публикувано на 25.07.25 в 07:45

Markus "Infernal" Kuschke (DESASTER): Метълът е нашата религия

Интервю с Markus "Infernal" Kuschke (DESASTER) Малко повече от месец остава до осмия „Running Free Festival“. „Стринава“ очаква на 29 и 30 феновете на олдскуула, събрани там от организаторите HMC „Metal Force“. Основните действащи лица са CORONER, ASPHYX, DESTRÖYER 666 и DESASTER. Останалите – MEZZROW, GALLOWER, LEATHERHEAD, SCHIZOPHRENIA,..

публикувано на 24.07.25 в 22:27

Николай Филипов: Българинът, който поставя огнени рекорди с най-лютите чушки в света

Българският феномен по яденето на люти чушки Николай Филипов доказа, че граници пред човешката издръжливост няма. В поредния си огнен подвиг Филипов се опита да подобри три световни рекорда, свързани с яденето на една от нaй-лютите чушки в света. „Поставих си за цел три рекорда“, сподели рекордьорът пред Радио Варна. Един от тях –..

публикувано на 24.07.25 в 09:25

„Мотодзен. Рокерски истории“ – новата книга с разкази на Красимир Симеонов

Красимир Симеонов споделя, че написването на тази книга е повлияно от последните 40 години, през които кара мотори – традиция, наследена от баща му и дядо му. Авторът признава, че през годините много от приятелите му са го подканвали да събере всичките си разкази на тази тема под едно заглавие, което впоследствие се превръща в книгата..

публикувано на 23.07.25 в 08:00

Изложбата „А сега накъде?“ на Владимир Ванков - въпросът е винаги отворен...

В първата самостоятелна изложба на Владимир Ванков акцентът е поставен върху индивидуалния път на всеки човек и личностната автономия, на която се крепят изборите и отговорите на екзистенциалните въпроси, пред които е изправен. Изложбата набляга именно  на възможностите, които се съдържат във въпроса „А сега накъде?“, подканващ посетителите да..

публикувано на 22.07.25 в 08:00